Конспиративно, почти нелегално, съвсем по шумкарски на 19 април тази година се е провело тържествено събрание-концерт, посветено на 75 години от създаването на Народоосводителна въстаническа армия НОВА. Парк-хотл „Москва” в столицата се е оказал изключително гостоприемен, за да събере символично в зала "Европа" над двеста участници - ветерани и по-млади антифашисти. Организатори са: БСП, фондация „Устойчиво развитие за България”, Отечествен съюз, Международна фондация „Георги Димитров”, Български антифашистки съюз, Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюз на ветераните от войните на България – все мимикриращи и казионни организации, неразривно свързани с БКП, изживяващи се днес като ревностни пазители на „славните” комунистически завети.
Въпреки многото организатори и инициатори на събитието, става ясно, че то не е отразено в нито една родна медия. На сайтовете на организаторите също няма нито дума за него, а те обичат да се хвалят. За честването можем да съдим от отпечатаните плакати - Faktor.bg разполага с един от тях (виж в галерия), разлепен на входа на централата на БСП. А другото потвърждение за въпросното събитие е отпечатано във в. „Дума”, от 27 април благодарствено писмо до президента Румен Радев. То е отговор до държавния глава, заради приветственото писмо, което е изпратил на 19 април до участниците в тържествено събрание, посветено на 75 години от създаването на НОВА.
Автор на текста в червения вестник е 92-годишния Крум Василев. Биографията му направо е впечатляваща – участник в бойни партизански групи, главен политически съветник на Вълко Червенко (сатрапът, лично ръководел избиването на горяните, б.р.), член на ЦК на БКП, завеждащ отдел "Пропаганда и агитация", зам.-председател на Координационния комитет за задгранична пропаганда на ЦК на БКП и т.н.
За приветствието на президента до ветераните от НОВА също няма и дума в медиите. Мълчи за това и сайтът на държавния глава. Явно
Радев е притеснен позицията му за шумкарите да стане публична
Но съвсем не е странно, че организатори, участници и приветстващият ги президент са избрали тази полулегална тактика, присъща на родните комунисти. Проблемът с липсата на гласност вероятно се корени в гузната съвест на останалите живи „въстаници” и техните комплексирани наследници и сподвижници, които днес се представят като антифашисти, за да прикрият мрачната слава на истинската си същност – партизани и шумкари терористи, водещи кървава вендета срещу собствената си държава и народ, по заповед на Съветска Русия и болшевиките. Достатъчно компрометиращ е само фактът, че в оперативното ръководство на НОВА е и името на масовия убиец и садист Лев Главинчев.
За каква годишнина все пак става дума?
През март 1943 година е създадена нелегалната партизанска организация "Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА)". Целта е единно командване и по-добра координация на действията на нарасналите по брой и числен състав партизански подразделения след Сталинградската битка. Оперативно територията на страната е разделена на 13 Въстанически оперативни зони (ВОЗ). Подривните действия във всяка зона се ръководят от командир, заместник-командир, началник на щаба и политически комисар. Те влизат в състава на висшето командване на НОВА.
Покойният историк провф. Пламен Цветков бе категоричен:
Партизаните са обикновени терористи, разбойници,
които са действали извън закона, вместо да защитават каузите си по демократичния парламентарен ред. Комунистическите терористи, нарекли се партизани, по мои скромни сметки, до нахлуването на Червената армия у нас не са били повече от 1500 човека. Защото така наречената с гръмкото име Народно-освободителна въстаническа армия всъщност е името на партийната милиция на БКП. Те се делят на бригади, отряди и чети. Една чета е била не повече от 3 – 4 човека, отрядът от 15 – 16, а бригадата от максимум 100 души. Събирайки всичките им бойни единици, които се знаят по места, се получава цифрата 1500. Тя също е малко надута. Тези партизани идват с щиковете на съветската армия и благодарение на службите на Берия. Те са били една пета колона на СССР в България, но след 1944 г. започват да пренаписват историята в духа на Министерството на истината на Оруел. Основната им цел е да посочат, че идването им на власт е закономерно и заслужено“, категоричен е проф. Цветков.
След преврата на 9-ти септември 1944 г. партизаните-терористи обаче се оказват новата господстваща прослойка в страната за няколко десетилетия напред.
Защо все пак този 75-годишен юбилей не е официално обявен за всенародно честване, а президентът Радев не е избран явно за негов патрон? Отговорът е прост – страх от публичност и осветяване, защото със специален закон комунизмът в България е обявен за престъпен и античовешки. Точно заради това шумкарите-терористи и техните наследници днес се опитват да се маскират като антифашисти, за да оправдаят безчинствата си. Историците са категорични, че в България до септември 1944 г. не може да се говори за фашизъм. Това разобличава и претенцията на комунистическата съпротива като антифашистка.Тези измислени антифашисти и обслужващите ги историци не обелват и дума,
къде бяха родните партизани до юни 1941 г.,
докато Хитлер и Сталин бяха другари и плячкосваха света. Същите измислени червени антифашисти мълчат и за съдбата на хиляди български демократи от средите на социалдемократите, БЗНС, македонисти, тракийци, безпартийни интелектуалци и др., които след 1944 г. бяха показно избити от комунистите без съд и присъда, изпратени по лагери и затвори, защото не приемаха налагания с терор болшевишки комунизъм, а семействата и децата им бяха водени до края на 1989 г. на специални разработки в ДС.
На фона на цялото позорно честване на годишнината от създаването на НОВА, е забъркано и името на президента Румен Радев. Всъщност той сам се е забъркал, за да угоди на кръгове от политическия си кабинет, които командват президентсвото. За пореден път Радев се освети като задкулисен играч, човек на двойните стандарти, мимикриращ като натовски генерал и европейски държавник, но в действителност тясно предан и служещ на престъпната комунистическата кауза. Потвърждение за това е изпратеното от президента поздравително писмо до тържественото събрание на 19 април. Само части от него са публикувани в последвалата благодарност към Радев, отпечатана на 27 април в „Дума”(виж ТУК, б.р.). Ето какво казва държавният глава на партизаните:
"За пореден път ние, признателните наследници - ще сведем глава пред борците от антифашистката съпротива и ще почетем тяхното дело. Водени от висшия идеал за един по-справедлив и човечен свят, мнозина достойни български граждани се изправиха срещу адската машина на хитлерофашизма в мрачните години на Втората световна война."
"Благодарение на подвига на участниците в съпротивата днес можем да се гордеем с приноса на България срещу онзи човеконенавистен режим, отнел живота на милиони", пише президентът.
"Историята често става жертва на опити за подмяна. Наш дълг е да пазим нейните страници и да не позволяваме с миналото да се търгува. Дължим го на достойните ни деди, но го дължим най-вече на младото поколение. Вярвам, че във ваше лице обществото ни има защитник на безпристрастния прочит на историята, но и коректив, който се изправя срещу всеки опит омразата и ненавистта да бъдат превръщани в норма", се казва още в обръщението на президента.
От въпросните цитати в „Дума” става ясно,че Радев навярно все още лети в „славните години на комунизма” и предпочита да живее в измисления свят, начертан му от ген. Решетников и Корнелия Нинова. По-страшното обаче е, че този човек отказва да види и прочете обективната история и предпочита да я консумира с митове, легенди и години наред повтаряни фалшификации. Румен Радев демонстрира ясно, че
отказва да бъде обединител на нацията, като ще я разединява
с мултиплициране на исторически лъжи. Ярко доказателство за това е фактът, че две години подред Радев отказва да отдаде почит на 1 февруари, когато България официално пичата жертвите на комунизма. Отказва да се влее във възпоменателните шествия на жертвите на комунизма в ловешкия лагер „Слънчев бряг” и на злокобния остров Белене, да сведе глава пред горяните – първата съпротива в Източна Европа срещу болшевизма. Така отрича част от историята и незачита страданията на десетки хиляди невинни български семейства, репресирани след окупацията на страната от Червената армия през септември 1944 г.
На 10 февруари т.г. в предаването „Панорама” по БНТ, Илияна Йотова бе запитана, защо президентската институция е отказала да почете на 1 февруари жертвите на комунизма и е мълчала прeпренебрежително. Вицепрезидентът отговори цинично и надменно: Жертвите на комунизма и жертвите на фашизма са все жертви! След 19 април тази година обаче президентът показа, че все пак се идентифицира само с комунизма и отдава почит и внимание единствено на неговите „герои”. Държавният глава говори за безпристрастен прочит на историята, който дължим на младото поколение, но сам се превръща във фалшификатор на историята, защото продължава да я чете с болшевишки и шумкарски очила. „Примерът” на президента Радев е и най-прекият път „омразата и ненавистта да бъдат превръщани в норма." Той сее разделение в нацията и ще жъне плода на бурите.