Януш Бугайски, Europe's Edge
Черноморският регион заема ключово място в борбата за Европа между НАТО и Русия
Докато НАТО се стреми да осигури постоянна сигурност на своите членове и да помогне други държави да защитят независимостта си, за Москва Черно море е стартова площадка за доминация над бившите си сателити и трамплин за нейните военни амбиции към Централна Европа, Балканите и Източното Средиземноморие.
От общо 2,538 мили черноморско крайбрежие (с изключение на Азовско море) дялът на Русия е само 248 мили или по-малко от 10%. Трите държави членки на НАТО (Турция, България и Румъния) имат 1439 мили (почти 57% от акваторията), а Украйна и Грузия - 851 мили. Въпреки географското предимство, което има НАТО, Москва предприе много активно военно присъствие /разполагането на голям военен арсенал/, за
да доминира в Черно море
Тя се стреми да контролира основните морски пътища, морските икономически зони и енергийни ресурси, с цел да ограничи морското присъствие на НАТО и да подчини крайбрежните държави, които поставят под въпрос целите на Алианса.
Стратегията на Москва към крайбрежните държави се реализира в шест направления: дестабилизиране на Украйна; парализиране на Молдова; неутрализиране на България; изолиране на Румъния; подчиняване на Грузия; и възпиране на Турция.
След като Москва завзе Крим и части от Донбас, перспективата за по-нататъшно навлизане в украинската територия, както по сушата, така и по море, е постоянна заплаха за Киев. Развитието на Крим в Черно море е концентрирано в Калининград, чрез който може да бъде проектирана руската военна мощ по цялото северно крайбрежие. Целта е
да се изолира Украйна
чрез прекъсване на пристанищата й в Азовско море, лишавайки я от достъп до Черно море, възобновяването на конфликти в други региони, като Одеса и делтата на Дунав и представянето на Украйна като провалена държава.
В Молдова Москва насърчава политическата корупция, клиентелизма и изборните манипулации, за да парализират правителството и да държат Молдова далеч от западните институции. Ако подобна подривна дейност не успее, Кремъл може бързо да активизира приднестровския и гагаузския сепаратизъм, за да дестабилизира страната.
Москва традиционно експлоатира про-руските настроения в България,
особено сред социалистите и националистите. Сервилничи с политиците, инжектира промосковски и антинатовски истории в медиите и поддържа енергийната зависимост на България. В резултат на това София се колебае дали да подкрепи силното присъствие на НАТО в Черно море, включително и разполагането на по-ефективен флот на НАТО.
Румъния е основната държава на НАТО в региона, където пробивът на Москва е малък както в политиката, така и в структурите за сигурност. Въпреки това, тя използва етнически, финансови и социални фактори, за да дестабилизира управлението. Путин може да играе и с молдовските, с украинските и с унгарските карти срещу Букурещ, за да вкара Румъния в конфликт с трите си северни съседки, независимо дали става дума за унгарските малцинствени права или за териториалната цялост на Молдова и Украйна.
Москва възнамерява да възстанови своето господство в Южен Кавказ, като подчини Грузия. Тя анексира части от територията на Грузия (Абхазия и Южна Осетия), продължава да изнася политическа корупция, ангажира се с медии и води културна война, заплашва да раздели и изолира страната, като създаде военен коридор към своите бази в Армения и ограничен достъп на Грузия до морето. Това би прекъснало и енергийните връзки на Европа с Каспийския басейн.
Последната част от пъзела на Москва в Черно море е Турция, историческият имперски съперник на Русия. Макар че е малко вероятно отношенията да се превърнат в съюз, Русия се старае да извлече полза от скептицизма на Запада към Турция, опитвайки се да откаже Анкара от политики, които застрашават стремежите на Русия в северните, източните и западните крайбрежия. Москва насърчава тесните връзки с Турция чрез енергийна зависимост, търговия и продажби на оръжия, с което подкопават единството и сплотеността в НАТО.
Стратегията на НАТО в Черно море
ще се нуждае от формула, която може да предложи ефективна сигурност на Румъния и България, но без да се нарушава Конвенцията от Монтро от 1936 г., която ограничава преминаването на флот на нечерноморски държави през Босфора. Трябва да се прилагат креативни методи при разработването на стратегия за ефективна черноморска флотилия, базирана на местните флотилии. За да се предотвратят бъдещи войни, НАТО трябва също да подпомогне Украйна и Грузия в укрепването на тяхната защита по море и на военноморските им пристанища, както и да предостави едновременно по-ясна перспектива за влизането им в Алианса.
По време на срещата на върха на НАТО през 2008 г. в Букурещ бе заявено, че Грузия и Украйна ще станат членки на Алианса, но не бе уточнен график за тяхното приемане. В последвалото десетилетие Грузия постигна значителен напредък в подготовката си за присъединяване, както е видно от гражданско-военните реформи, мрежата от съвместни военни програми със силите на НАТО, огромната обществена подкрепа за присъединяването и впечатляващия принос на Грузия към военните мисии на НАТО.
Напредъкът на Украйна за бъдещо членство в НАТО бе ускорен след атаката на Русия през 2014 година. Украинската армия бе възстановена в условия на война и се представи отлично в защитата срещу руските сили и техните съюзници. Мнозинството от украинското общество подкрепя членството в НАТО и бяха направени промени в конституцията, заявявайки, че присъединяването към Алианса е стратегическа цел. Въпреки това все още трябва да се направи много, за да се изкорени корупцията и да се осигури оборудването, което е необходимо за фронтовите сили.
Важно е да се има предвид дали Москва би нахлула в Грузия и Украйна, ако двете страни вече бяха членки на НАТО. Опитът на трите балтийски държави показва, че военната атака става по-малко вероятна, когато една страна се присъедини към Алианса, въпреки факта, че Москва има апетити към балтийските пристанища - например Рига, и както в Украйна може да използва като претекст защита на рускоезичните малцинства. А
гаранциите, които дава член 5 на НАТО, респектират сериозно Кремъл,
особено когато са подкрепени със значителен капацитет на Съюза в оспорваните региони.
*Europe's Edge е онлайн списание, което представя ключови теми, свързани с трансатлантическата политика. Всички становища са на автора и не представляват непременно позицията на институциите, които представлява, или Центъра за анализ на европейските политики.
Превод: Faktor.bg