Българското присъствие ли плаши в новото име на Македония?

Защо съседите не желаят Македония да се присъедини към НАТО и така да излезе окончателно от сръбската орбита?

Николай Василев*

Когато премиерът обяви идеята си за рестарт на проекта „Белене“, си спомних пиесата „От много ум“ на Стефан Костов. Действието се развива по време на Османската империя. Един чорбаджия казва на турския бей, че българите готвят бунт, за да създадат свое царство. Беят не изглежда особено притеснен. Според него те нямали акъл да управляват държава. В този момент заптиета довеждат двама селяни. Единият обвинява другия, че му откраднал наръч с лук от бостана. Обвиненият признава. Беят отсъжда виновникът, или да плати 100 гроша, или да му наложат 20 тояги, или... да изяде лука. Осъденият започва да яде. Сълзи му текат от очите, мъчи се, но упорства. Все пак след като е изял няколко глави, не издържа и променя избора си. Предлага да го бият. На 17-та тояга, отчаяно моли заптиетата да спрат. Готов бил да си плати 100-те гроша...
Е чорбаджи – пита беят – тези хора имат ли акъл да управляват държава?
За пиесата си спомних и след

 предателското решение на Светия Синод,

 което отхвърли смелото предложение на Македонската църква БПЦ да ѝ стане църква майка. Не само, че владиците ни не приеха да живеем в братска любов с нашите братя в Македония, но искат да ни вкарат в нови абсурдни спорове и интриги. БПЦ, не МПЦ ОА била наследничката на Охридската архиепископия. Само че когато Сръбската църква, овладяла по нечестив начин македонските епархии след Първата световна война преди няколко години обяви някаква измислена „Охридска архиепископия“ на Йоан Вранишковски, никой в София не протестира!
От много ум не можем и да проумеем огромния успех, който постигнахме в отношенията си с Македония. Подписахме договор, който призна „общата история, която обвързва двете страни и техните народи“.
България се доказа и като катализатор за решаването на спора между Скопие и Атина. След като се завърна от София, където се бе срещнал с гръцкия си колега, македонският премиер Зоран Заев заяви, че името Илинденска Република Македония е възможен компромис с Гърция. Заев направи историческо заявление, което трябва да бъде анализирано внимателно. Важно бе не само това, което той каза и това, което не каза.
Македонският премиер определи Илинденското въстание – „Първият илинден“, не като въстание на несъществуващия тогава „македонски народ“, а като "символ на общата борба за свободна и автономна Македония, без разлика на народност, вяра, пол и убеждения". Никой македонски премиер не е стигал до тук. Но Заев направи още една крачка. Той призна, че едва на „Втория Илинден“, през 1944 година е въведен македонският език като официален. С това индиректно призна очевидното. Че по време на "Първия илинден", през 1903 година, Крушевската република не си е поставяла за цел утвърждаването на македонски език. Всички нейни документи са били 

написани на български

 По косвен начин Заев се дистанцира от фалшификацията с т.н. Крушевски манифест, който реално е написан две десетилетия по-късно. Лесно е на някой български патриотари да заклеймяват установяването на югославската република Македония като предателство срещу българщината. Но какви са били опциите през 1944 г.? Нито присъединяване на Македония към България, нито  автономна Македония, която да признава българщината са били възможни. Алтернативите са били автономна Македония в рамките на Югославия, която се е отрекла от българщината, но под маската на македонски език успява да запази повечето свои традиционни български характеристики, или връщане на Вардарския край към Сърбия. Историята на възрожденците, на Илинденското въстания и т.н. беше фалшифицирана, но запомнена. При алтернативен развой на събитията днес повечето македонци можеше и да не помнят кои са Гоце и Даме! Колкото и да вярват хората в някой фалшификат, колкото и страстно отрасналите с лъжата да се опитват да отхвърлят истината, все пак се намират смели умове, които я отстояват и дебатът продължава докато истината не възтържествува. Но ако някое историческо събитие е изтрито от колективната мемория, историческата истина рядко поражда емоции. Повечето македонци днес яростно ще твърдят, че Илинденското въстание е било на „македонския народ“, но историческите данни са нещо упорито. Те показват безспорно, че в основата на въстанието са стояли македонските българи. Не друг а Кръсте Мисирков – първият сериозен идеолог на извеждането на македонците от българската етно-национална тъкан - по негово признание, поради невъзможността да се осъществи „Макеодния с българска боя“ – признава 

българския характер на Илинденското въстание

 Същевременно малко македонци ще оспорят българския характер  на родените в Македония генерали от времето на Първата световна война. Ще ги признаят за български, но няма да си помислят, че това обвързва Македония с България. Те не ги помнят и не се идентифицират с тях. Но когато разберат какво са правили всички живи участници в Илинденското въстание по време на войните, мнозина ще започнат да си задават неудобни въпроси.
И днес сръбски националисти, като външният министър Дачич не крият съжалението си, че вместо да оглавява „Югославия“ Сърбия не е анексирала Македония, Босна и други земи, когато имала възможност да го направи. И най-закоравелият български националист трябва да признае, че без „Вторият илинден“, без кодифицирането на македонския език (на база на диалекти, които говорещите ги с векове са определяли като български), измъкването на Македония от сръбския суверенитет е било мисия невъзможна! Днес всеки, който е бил в Македония забелязва, че в заведенията там се слуша предимно сръбска музика. Без македонския език, днес в Скопие и Охрид вероятно щеше да се говори на (може би развален) сръбски – както в Пирот и Враня. 
Както и да го погледнем, Илинденска Република Македония обвързва новата държава с българските корени. Обвързва ни и „Третия илинден“, - както Заев нарича утвърждаването на независима Република Македония през 1991-92 година, което отново се осъществи с помощта на България. Ще ни обвързва и „Четвъртия Илинден“ – евентуалният компромис около това име постигнат не другаде, а в София.
Никак не е за учудване, че гръцката опозиция изглежда не е склонна да приеме компромиса. Не защото в името „Илинденска Република Македония“ се съдържа някакъв иридентистки елемент - както бе официално заявено, а или защото не желаят Македония да се присъедини към НАТО и така да излезе окончателно от сръбската орбита, и/или защото това име обвързва Македония и България. 
Само че натискът от страна на демократичния свят върху Ципрас ще бъде огромен и ако въпреки жестта на Скопие той провали влизането на Македония в НАТО, последствията на Гърция може да се окажат значими.
Ако все пак реакцията на гръцката опозиция беше очаквана, то някои реакции в Македония и в България се оказаха достойни за перото на Стефан Костов.
Говорителят на опозиционната ВМРО ДПМНЕ Александър Бичиклиски в своя профил във Фейсбук разкритикува предложението с думите:
„Схемата е ясна. Нали трябва да славим Илинден заедно с българите и полека Илинденската държава ще стане част от Българската държава, защото нали имаме една история, един народ, една държава....“
Абсурдът е очевиден. Партия обявяваща се за наследник на ВМРО да отрича както българските корени, така и идентификацията с Илинден!
Човек ще помисли, че в България всички тържествуваха, когато предложението за "Илинденска" Македония беше официално обявено.
Да, ама не!
Мастити български умове, се изредиха да повтарят, че името "Илиндеска" Македония не говорело за обща история, а за „кражба на историята“. 
Както вече казах, историята не може да бъде открадната. Тя може да бъде фалшифицирана, но във века на интернет, фалшификациите излизат наяве!
Няма да е лесно на днешните македонци да приемат българската идентичност на своите предци отпреди няколко поколения, защото това е противно на всичко, което са чули от своите родители и учители през целия си живот!
Усилията на Зоран Заев за изграждане на една нова, модерна, инклузивна македонска идентичност по никакъв начин не застрашават българските национални интереси. За да се преодолеят последствията от десетилетните фалшификации, ни и нужен един дълъг процес на сътрудничество, свободен дебат и най-вече взаимно уважение. 
За да излезем от кьорсокака, в който сме попаднали, ни трябва много търпение и малко акъл!
Дано доживеем времето, когато пиесите на Стефан Костов престанат да бъдат актуални.

*  Николай Василев е политолог, автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение".