Навръх Великден двама опасни рецидивисти станаха по-значими и по-коментирани в България от Христовото Воскресение.
Бягството на закоравелите престъпници се превърна в тема номер едно на обществото, като помете и малкото духовно, което обикновено изплува по време на най-светлия християнски празник. Вместо българите да получат светлина и смирение през Страстаната седмица, страстите се нажежиха до кърваво червено от напрежение, обвинение, разслоение.
По традиция в такива случаи започна прехвърляне на топката, искане на оставки. Висши и нисши политици, полицаи и експерти започнаха да се надпреварват да ни казват нещо, което отдавна си знаем – че затворите са препълнени, че надзиратели и желаещи да станат надзиратели няма, че вече дори няма кандидати за шефове на затвори.
В същото време обаче всички знаем, че не само затворите са пълни с бандити, но и улиците са задръстени с тях!
Извън решетките спокойно се разхождат
дори престъпници с по 10-12 висящи присъди. Необезпокоявано дебнат изнасилвачи-рецидивисти, педофили, закоравели джебчии, убийци на възрастни хора, „ало” измамници. Зад волана необезпокоявано продължават да сядат джигити, отнели човешки живот – а в някои случаи повече от един. Вместо да търкат наровете, на ръководни места продължават да бъдат хора, ограбили държавата с милиони. Или предали националните интереси. Като се има предвид колко боклук има на свобода по улиците, звучи наистина невероятно, че и затворите са пълни! Да не говорим, че и за Европа солиден „експорт” на бандити осигуряваме – почти всички автоджамбази в Италия и почти всички топ джебчии в Германия и Скандинавия са с български паспорти...
Какво ще трябва да рече това? Че България „произвежда” и създава основно престъпници ли?!
Защото, докато затворите са пълни, университети вече са празни. Най-талантливите български деца вече учат в чужбина, а най-престижните български университети вече разиграват унизителни томболи с награди, за да привлекат внимание. Докато затворите са препълнени, лекарите и медицинските сестри в болничните заведения са на изчезване. Защото най-добрите ни медицински служители също са в чужбина. Докато затворите се пукат по шевовете, класните стаи се опразват. Защото, освен учениците, намаляват и учителите. Младите хора не искат да стават учители, а старите вече едва си стоят на краката.
Сега да потърсим и
причинете за това зловещо „тука има – тука нема”
Затворите са пълни, защото престъпниците знаят, че в затвора могат да си живеят живота – кеф ти мобилен телефон, кеф ти пистолет...Всичко е на твое разположение! А университетите са празни, защото младите и кадърни българи знаят, че в България няма живот. Знаят, че в България всяка отрепка – извън или зад решетките, винаги може да се сдобие с пистолет, да заплашва, да изнудва, да отвлича, да стреля и да убива...
Затворите са пълни и защото обитателите им знаят, че спокойно могат да забогатеят от там. Могат спокойно да ръководят престъпни мрежи и бардаци, да кроят поредното нападение, ограбване, източване на средства. А болниците се опразват, защото лекарите и медицинските сестри знаят, че с работата си не само няма да забогатеят, но много често ще ударят дъното. Докато рецидивист с 2-3 тежки присъди се излежава в затвора или се набира на лоста, за да е „нацепена батка”, медицинска сестра работи до изтощение на 2-3 смени, за да не се наложи да набира пак телефони на приятели и да моли за заеми...
Затворите са пълни, защото се превърнаха в повече от университет. Всеки, които влезе в затвора, след няколко месеца там е професор по извършване на престъпления. Ако влезе келеш заради кражба, след няколко месеца вече е готов за закоравял убиец. В затвора „знанията” се предават бързо, а „уменията” се усвояват още по-бързо. Защото „преподаватели с дългогодишна практика” - бол. И надзиратели, които да пречат на това „обучение” на практика няма. В същото време училищата са празни. Това, което преподават учителите в днешна България, трудно хваща почва.
Кой да слуша уроци за Левски и Ботев,
когато в много кърджалийски села имената им дори не се споменават, а “големи умове” от министерство на образованието постоянно се чудят как - заради „политическа коректност”, да сведат най-ценните произведения на българските автори до минимум! От друга страна, възрастните учители вече идея си нямат какво интересува днешните деца. Когато разликите в поколенията в класната стая са кажи-речи „дете-пра баба”, тези две поколения говорят на различни езици. И въобще не се слушат. Учителите – 90% от които жени, си „изпяват” урока и се прибират вкъщи при тенджерите. Децата виждат живота на учителките си - плетеното на ръка елечнеце, скръстените ръце, уморения поглед - и решават, че не искат да живеят като тях. Решават, че със заветите на Ботев и Левски и те ще стигнат най-много до тенджерите и плетеното елече. Затова излизат на улицата. Където са „нацепените батки”.
Трудно е да си го признаем, но най-примамливата професия за децата в момента стана „бандит” и заслугата за това не е на бандитите, а на държавата! Защото държавата създаде такива условия, че бандитите живеят без грам условности – както им се иска, където им се иска! От дребните бандити, които разбиват коли, до големите бандити, които източват фондове – всички бандити у нас са почти неуловими. И недостижими. И недосегаеми. Почти всеки дребен бандит в България знае, че с него никой няма да се занимава. Почти всеки голям бандити в България знае, че ако тръгнат да се занимават с него, нищо няма да му направят. Защото от бандит моментално ще стане голям благодетел, спонсор. И ще цъфне на корицата на престижно списание. Това, всъщност е Голготата на българския топ престъпник – една корица на списание!... И стигне ли до нея, бандитът възкръсва. От топ бандит вече е топ бизнесмен. Нещо, като в онези порочни времена на християнската църква, когато всеки аристократ и богаташ можело да издевателства над народа колкото иска, а после да откупи греховете си с пари. Така според църквата (не казвам според Бога!), щом дарял парите, ставал чист и непорочен , ни лук ял, ни лук мирисал. Стигнало се до там, че някои извратени богаташи започнали да плащат предварително, в аванс, за греховете, които ще извършат! Нищо чудно и българските топ бандити вече да са го правят!
Странното е, че докато всички ние виждаме, че и улиците, и затворите са пълни с престъпници, тези, които правят законите, сякаш не го виждат. Тези, които следят за изпълнението на законите, сякаш са назначени там не за да ги следват, а за да намират начини да се заобиколят.
Това, което виждаме, е че освен в затворите, другото място, на което има сериозен кадрови наплив в България, е политиката. Предвид броя на партиите у нас, освен първенци по производство на престъпници, сме и
рекордьор по производство на политици
в Европа. Но когато при толкова много политици в една държава продължава да има толкова много престъпници, в един момент границата между двете почва да се губи. И накрая, в съзнанието на хората, се сливат.
Така се оформя третото място с наплив на хора у нас: Терминал 2...