Всички знаем какво е военен преврат. Учили сме, слушали сме за ситуации в историята на различни държави, при които военните са се намесвали и са превзимали институциите. Властта е отнемана насилствено от позиция на разполагащия със сила и оръжие. Военните преврати често са кървави и водят до установяване на диктатури. Подбудите за подобни преврати са били различни, но винаги са целели пълен контрол върху държавата. Военните са смазвали с мощта си императори, корумпирани режими, религиозни фанатици, както и демократични управления, като са вземали насилствено властта.
За военните преврати срещу властта знаем, но военни, които
протестират срещу част от собствената им нация
е нещо абсурдно. Армия и полиция да подклаждат бунтове на етнически принцип пък е нещо изключително опасно. Раните на Балканите от етническите прочиствания още кървят. Неотдавна генерали проведоха геноцид в съседни държави. Още се разкриват масови гробове на хиляди невинни жертви.
Затова пък и заради социалния ни мир е много важно да се внимава със заиграването с армията, като институция и престиж.
Националната отговорност, патриотизмът и чувството, че си най-силният закрилник на суверенитета на държавата не може да бъде подменено от болното чувство и грандоманщината на комплексирани офицери. По наклона на тази спирала отдавна тръгнаха бивши генерали, корумпирани политически търговци и жадни за лесни постове политици.
Когато военни, футболни агитки и радикални националисти организират общото си стратегическо струпване за бунтове – това вече не говори за спонтанен граждански протест на една малка общност, въстанала срещу насилието, както беше в началото в с. Войводиново. За организацията на поредната проява на масова етническа омраза се ангажираха да нагнетят напрежение много държавни мъже. От министъра на отбраната, който отправи расистки диагнози на проблема до генерали, призоваващи за протести, обединени от
общото желание да получат гласове и власт на предстоящите избори
Имаме нова конфликтна ситуация, която популистите са готови да разиграят до край. На ход са руските служби да пуснат механизмите си за изкуствено ескалиране на етническото напрежение, за да гледаме Катуница 1, Гърмен 2, Орландовци 3, но сега във Войводиново. И преди някой русофил да надигне глас, припомням, че подобна руска намеса беше разобличавана в много подобни случаи не само у нас, на Балканите /последно в Македония при опитите й да стане член на ЕС и НАТО/, но и в западни държави. Евразийската стратегия за разбиване на ЕС включва такива цели, така както службите на Путин участваха в манипулирането на референдума в Каталуния, организираха опит за преврат в Черна гора и финансират крайните националисти във Франция. Принципът винаги е един – да се вдига мощна антиевропейска вълна, като се разпалват страхове и емоции в обществата ни.
Ползите на терен ще са очевидни. Ако страхът от циганите превземе обществото ни, шансът то да изпрати Джамбазки, Волен, Бареков и други безобразни политически портрети на национал-консерватори в Европейския парламент е огромен. Те
ще прокарват политиката за разбиване на ЕС
и за засилване на евразийския контрол и влияние на Русия над изконни европейски нации и територии.
Шансът властта в държавата ни да остане в недотам чистите ръце на иначе „патриотите“ се съживява. И те, вместо да се подчиняват на концепцията на Васил Левски за чиста и свята република, в която да живеят в мир и закон различните етноси на българската нация, предпочитат рублите и новия фашизъм на Дугин - идеологът на бъдещата всевластна империя на Путин. В нея те и бившите комунисти - ченгета от службите ще бъдат добри подчинени – политици, банкери, бивши военни, владици и обикновени комисионери.
Затова сега, преди евровота, ред е всички тези герои
да разлаят кучетата
А иначе, нормалният изход от обидната ситуация и насилието в с. Войводиново е много прост. Вероятно без да осъзнава го изрече през сълзи съпругата на потърпевшия командос. Тя каза „искам да си получат заслуженото“, което означава единствено желание за справедливост и възмездие по закон. Само този здрав разум може да върне баланса в обществото, а не момчета с качулки, пресметливи фанатици с религиозни знамена или генерали с чувство за малоценност.