Крайният срок, в който българските власти трябва да уведомят германската страна за възможността за разкриване на допълните секции извън дипломатическите представителства, изтича, но до момента сънародниците ни не знаят дали ще има такива.
Пред БНР Антоанета Тончева – българка, която живее в германския град Регенсбург, сподели: „Аз лично много се уморих от контакта с българското посолство в Берлин и от липсата на отговори. Те имат имейлите и телефоните на хората, които сме създавали на абсолютно доброволни начала изборни секции извън дипломатическите и консулските представителства и никой до момента не ни е потърсил. Не ни потърсиха и през 2017 година, не ни потърсиха и през 2016-та и ни се уведомявахме единствено чрез групи в социалните мрежи, форуми за българи в чужбина в интернет и от „постните“ новини на уеб страницата на посолството ни в Берлин.
През 2017 година, бяха общо 13 изборни секции в общо 8 града, като по 3 секции бяха разкрити в Берлин и в Мюнхен. В Берлин имаме посолство, в Мюнхен имаме консулство /…/. Ще кажа, че в Мюнхен конкретно има, по неофициални данни, вече над 10 хиляди души български граждани. През 2017 година, март месец на изборите, успяха да гласуват около 2 хиляди души в тези разкрити 3 секции. /…./Лично аз трябваше да пропътувам 300 километра отиване и връщане от Регенсбург до Мюнхен, за да мога да упражня правото си на глас.“
В предаването „Преди всички“ Антоанета Тончева обясни какво може да се направи от хората на местно ниво:
„На местна почва най-добрия възможен контакт с доброволци, които да се ангажират, се изразява в две посоки. Едната е да се контактуват, хората, които общо с българските училища в Германия и училищните настоятелства, защото обикновено тези хора са свързани и с редица социални каузи на местна германска почва, както и работят за различни каузи доброволни за България. Другата посока за контакт би била да се свържат с хората, които вече са участвали в такива комисии и са създавали избирателни секции.“
Тончева смята, че българските власти могат да използват различни данни, за да си създадат представа за потенциално удобните места за гласуване на германска територия. Едната информация са картите, изготвяни от доброволци на място и достъпни в интернет, а другата – електронните заявления за вота, с които разполага ЦИК:
„Считано от 2014 година вече беше достъпна електронната форма на заявление. Т. е. ако човек желае, тъй като има минимум от брой заявления, които са необходими, за да се разкрие избирателна секция извън дипломатическите и консулските представителства, на база на попълнените заявления в различните германски градове, Министерство на външните работи би могло да оформи една собствена статистика и собствена стратегия в кои населени места в Германия има голяма българска диаспора.“
Има нужда от преброяване на българите в чужбина, смята Петър Стаматов от информационния портал „ЕвроЧикаго“. Сайтът получи данни от Външно министерство за това колко сънародници живеят зад граница. Според тях най-много са те в Германия – 416 хиляди:
„Колкото и да е неточна статистиката на Външно министерство все пак даде някаква представа за статистиката и доказа още един път, че имаме нужда да направим реално преброяване на българите зад граница, която може да се постигне с активна регистрация. Още септември миналата година предложих на Националния статистически институт да включи в бъдещите преброявания в България една графа с два въпроса в бланките, която да бъде именно: „Колко време прекарвате в чужбина, в кои държави и по колко месеца?“. Това щеше да даде някакъв по-добър поглед на нещата.“
Петър Стаматов обясни, че се е обръщал по този въпрос към Статистическия институт и Народното събрание. Парламентът обаче вече прие съответното законодателство, а от института са посочили, че работят по европейски стандарти, в които такива графи няма. Затова той смята, че е добре българите сами да организират преброяването:
„Щом има начин да броим комарите и врабчетата, хайде да е малко по-лесно за хората. При това няма да харчим държавни средства, а ще търсим средства от българи и спонсори.“