Служба „Военна информация”(СВИ) или по-известна като Военно разузнаване към Министерство на отбраната публикува официално доклад за дейността си през изминалата 2018 година. Службата, оглавявана от бригаден генерал Пламен Ангелов директно посочва Русия като източник, който продължава да създава напрежение в света, опитвайки се да се утвърди като глобален военен и политически фактор. Разузнаването ни сочи Москва и като източник на хибридни операции и заплахи за употреба на военна сила.
Ето какво се изтъква в раздела „Геополитически контекст и външна среда на сигурност”: „Ключово влияние върху обстановката по сигурността и геополитическата динамика имаха рисковете и заплахите с хибриден и асиметричен характер. Киберпространството устойчиво се оформи като нов домейн за водене на война. Основните предизвикателства пред сигурността в черноморския регион бяха свързани с изострянето на конфронтацията в Източна Украйна и липсата на напредък в уреждането на „замразения“ конфликт в Приднестровието. Върху стратегическата среда на сигурност съществено отражение имаше
стремежът на Русия да се утвърди като глобален военен и политически фактор
Водената от нея политика на противопоставяне на Запада продължи независимо от икономическите санкции и влошаващите се социално-икономически условия в страната. Значителни рискове и заплахи за националната и съюзната сигурност генерира и активното използване от Москва на хибридни операции и заплахи за употреба на военна сила при защитата на интересите й. Кризата в Азовско море от края на ноември показа критично висока възможност за рязко нарастване на глобалното противопоставяне - инцидент с тактически характер в регионално, на пръв поглед, измерение доведе до ескалирането на напрежението между стратегически сили, в резултат на което на изпитание беше поставена съюзната архитектура за сигурност”.
Докладът отчита и случващото се на Балканите:
„През 2018 г. ясно заявената европейска перспектива пред Западните Балкани създаде предпоставки за понижаване на рисковия потенциал на региона. В този контекст се реализира успешната ратификация на договора от Преспа, активизираха се усилията за изработване на окончателно споразумение между Белград и Прищина”. Като положителна стъпка се отчита процесът на присъединяване на страните от Западните Балкани към Алианса и ЕС, като се изтъква, че той няма алтернатива като механизъм за елиминиране на конфликтния потенциал. Държавните лидери от региона са изправени пред необходимостта от прилагане на активни реформаторски политики и налагане на непопулярни във вътрешнополитически аспект решения.
„Независимо от положителните тенденции остават политическите противоборства, латентното междуетническо напрежение и социално-икономическите проблеми. Взаимните провокации между Сърбия и Косово продължават да възпрепятстват диалога помежду им, а процесът на присъединяване на Босна и Херцеговина към НАТО е в застой поради деструктивната роля на Р Сръбска”, отчита военното ни разузнаване.
В доклада се отчита, че в „усложнената международна среда ЕС и НАТО останаха главен генератор на стабилност и оказват положителен ефект върху глобалната сигурност. Основни предизвикателства пред единството им продължават да са защитата от агресивното хибридно въздействие, популизмът и евроскептицизмът, постигането на консенсус по миграционната политика и др.”
Служба „Военна информация“ прогнозира, че нямат основания да считат, че „динамичните тенденции от последните години ще претърпят съществени позитивни изменения през 2019 г. главно поради липсата на устойчиви в глобален мащаб политически и икономически механизми за въздействие. Конфликтните зони в Сирия, Йемен, Либия и Източна Украйна ще останат терен на сблъсък на интереси и конкуренция за влияние както между регионални, така и между глобални сили. Същевременно неопределеността в отношенията на ЕС с Великобритания и на САЩ с Китай, а също напрежението между НАТО и Русия ще доминират пряко в международния дневен ред и ще затрудняват формирането на ефективен дипломатически инструментариум за превенция и разрешаване на кризи и конфликти”.
„Приоритетно направление в дейността на разузнавателните органи остана изпълнението на задачи, свързани с
асиметричните, хибридните и други транснационални рискове
и заплахи за нашите страна и военни контингенти, обекти и граждани зад граница”, констатира още докладът.
През 2018 година „12 офицери от СВИ успешно изпълняваха задълженията си на различни позиции в разузнавателни структури на НАТО (10) и ЕС (двама). Сътрудничество с партньорски служби През 2018 г. беше разширен обхватът на оперативното сътрудничество с партньорските служби, като СВИ взаимодействаше с 45 разузнавателни служби. Продължи успешното реализиране на съвместни специални операции за добиване на информация и разузнаване на обекти и фактори в конфликтни региони, които пораждат асиметрични рискове и заплахи. През годината Службата осъществи общо 205 мероприятия с партньорски служби. По линия на обмена в СВИ постъпиха 1704 документа, а на партньорите бяха предоставени 3866 - част от тях по провежданите съвместни специални операции”.
Според военни експерти това е най-смелият доклад на военното ни разузнаване по отношение на Русия, която директно е посочена като източник на конфликти, напрежение и хибридни атаки. В доклада на същата служба през 2017 година не беше спомената и дума за Русия, но сега акцентът е директно поставен. В доклада на ДАНС например за 2018 г. за хибридна война изобщо не се говори, спестена е и темата за Русия. Предстои да видим доклада на Държавна агенция „Разузнаване”, за да се ориентира обществото за приоритетите на специалните ни служби.