Възможно ли е децата на цар Борис III да имат различни версии за убийството на техния баща?

Ще стане ли Симеон Сакскобурготски „русофилски ветеран” в „Руския свят”

Симеон и Мария Луиза

Симеон и Мария Луиза

Александър Йорданов,  специално за Factor.bg 

В началото на юни председателят на Национално движение „Русофили”  Николай Малинов информира от страниците на в. „Стандарт” за участието си на 5 и 6  юни в т.нар. Ливадийски форум, организиран в окупирания от Русия украински град  Ялта. Самата му визита е провокация, както към България, защото нашата страна не признава анексирането на Крим от Русия, така и към Украйна. Но да приемем, че за един русофил неуважението към международното право и към България е нещо естествено. Русофилите подкрепиха някога окупацията на България от Съветския съюз, затова и не трябва да се изненадваме, че подкрепят окупацията осъществена от Русия на част от украинската територия.  Що се отнася до  самия „форум”  на който е присъствал Малинов,  това е официално организирана от Кремъл пропагандна акция целяща налагане и пропагандиране на идеята за т.нар . „руски свят”. Според Кремълските стратези  „руски свят” съществува там, където се говори руски език. Вероятно по този логика и Малинов се смята за част от „руския свят”. Тази руска концепция е толкова нагла и агресивна, че не случайно се разглежда като част от руската хибридна война срещу нормалния свят. 
В света, който наричам нормален, стотици милиони хора говорят английски, испански, френски език, но нито на САЩ и Великобритания, нито на Испания и Франция им идва на ум да наричат поради тази причина своя свят „американски”, „английски”, „испански” или „френски”.  

Доктрината на „руския  свят” е заплаха към националната идентичност

 на редица държави главно от постсъветското пространство и не случайно в Казахстан бързо взеха мерки да ликвидират тази агресия, отказвайки се от „услугите” на руската писменост и преминавайки към латиницата. Казахските политици бързо разбраха, че Кремъл е преминал всякакви разумни граници в амбицията си да налага своите интереси. Само дни преди провеждането на Ливадийския форум Молдова, също  някога съветска република,  чрез своя Конституционен съд  лиши руският език от досеташния му статут на език за международна комуникация. Русификацията на Крим е цел на руската окупация и това обяснява факта, защо форумът на който присъства русофилът Малинов се провежда именно в окупирания и анексиран украински полуостров. 
На провокационния Ливадийски форум Малинов е направил три предложения, всяко от които може да претендира за „Златен Скункс” – онази много приятна животинка, която обаче разпръсква неприятен „аромат”. И както казват от популярното предаване „Господари на ефира” „по това той си прилича с някои от най-известните обществени личности”. Такава личност е Малинов. „Златен скункс” не се връчва току така и на кого да е.

Първото предложение на русофилът Малинов на Ливадийския форум е за създаване на  „междуведомствен съвет на руските агенции, министерства и организации, занимаващи се с наука, култура, образование и спорт”, с който русофилските организации  да „контактуваме по-ефективно”. Второто е за „изграждане на международно русофилско движение”. И третото – връх на умствената перспектива, е за създаване на „Съвет на ветераните – русофили” . За Валентина Матвиенко, председател на Съвета на федерацията на Русия, под чийто патронаж се провежда форумът,  предложенията на Малинов са „свежа, нова мисъл.”
Николай Малинов предлага в този „Съвет на ветераните русофили” да влязат личности като бившия канцлер на Германия Герхард Шрьодер и бившият български премиер Симеон Сакскобургготски.  Шрьодер е ясен –преди години влезе в руска баня заедно с Путин и оттогава до днес е все началник в руски газови и петролни компании – Газпром и Роснефт. Изкъпан е и е задаволен. Но защо Симеон Сакскобургготски? Сам ли е пожелал да го запишат в русофилското ветеранско движение или това е самоинициатива на русофилския председател Малинов?  Ако сам е пожелал е 

лошо, неморално дори

 Ако Малинов е проявил самоинициатива то „Златния скунск” наистина му се полага и е време Боби Ваклинов да му го връчи. 
Само пет дни преди Николай Малинов да вземе акъла със своите предложения на обрамчената със санкции Митвиенко, Княгиня Мария Луиза Българска в интервю от 1 юни пред БТВ заяви, че следите на убийството на нейния и на Симеон Сакскобургготски баща – достойният български цар Борис III, водят на Изток. На изток е Русия.  Княгиня Мария Луиза разсъждава логично:  „Значи, не са германците, англичаните нямаха смисъл да го убият, защото баща ми опитваше да направи завой на Запад. Единственото, което може да се каже, че е от Изток. И аз съм убедена в това.” В друго интервю тя конкретизира:  “Комунистите имаха най-голям интерес да елиминират царя. В Русия постепенно ще могат да се намерят доказателства за това”. А по друг повод директно заявява: „Руснаците убиха баща ми.“  Но Княгиня Мария Луиза в цитираното интервю пред БТВ казва и още нещо важно:  „Идвам тук от 1990 година и съм питала президенти и други хора: „Знаете ли нещо?” –„ Не.” „Знаете ли, кой разкопа баща ми тук от гроба и не го остави на мира?” –„ Не!” - Една стена от мълчание. Брат ми като беше премиер и той не успя да научи какво направиха с тялото на баща ми. Това е нещо доста отвратително. Всеки има право да отиде на гроба на баща си или на майка си.” Така е. Но ние, българите, сме такъв народ, че не знаем къде почиват костите на нашите национални герои. И ако „оправданието” за костите на Левски и Ботев е „турското робство”, то какво е оправданието за съдбата на тленните останки на Цар Борис III? 
Княгиня Мария Луиза припомня и за съдбата на своя чичо – принц Кирил, незаконно осъден на смърт от „ветерани русофили” и разстрелян. Но как е възможно един премиер да не може да научи каква е съдбата на костите на баща му? Да няма мнение по въпроса за „източната следа” в смъртта на баща си?  А дали именно липсата на интерес и мнение по този въпрос не е аргументът на Малинов, за да предложи Симеон Сакскобургготски за член на проектирания „Съвет на ветераните” на световното русофилство? 
В спомените си царица Йоанна, майката на Симеон и Мария Луиза, споделя: „Моето дълбоко убеждение е, че Борис, моят съпруг, не умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин бе престъпно предизвикан". Ханс Зандер – биографът на Хитлер, е категоричен, че легендата, че Хитлер е искал да убие Цар Борис III и е поръчал да го отровят, „не е вярна”:  „Той по-вероятно е убит по поръчка на СССР.”  Това е логично, защото по поръчка на СССР е убит принц Кирил, регент на България, чичо и „настойник” на малчугана Симеон. Откъде тогава извира убедеността на Малинов, че Симеон Сакскобургготски е „достоен” за „Съвета на ветераните русофили”?  Дали мълчанието на бившия български премиер е аргумент? Или неговата политика, видимото негово другарство с лица от бившите комунистически тайни служби – истинско русофилско котило, приятелството с бизнесмени свързани с Кремъл, многократните му възхити от управлението на Владимир Путин. Спомням си едно от тези му изявления направено точно преди една година, което тогава всички медии цитираха и в което той „свали шапка” пред Путин и определи санкциите наложени от нормалния свят на руските управници като „автогол”.  В края на май пред швейцарското списание „Die Weltwoche” Симеон Сакскобургготски за пореден път определи санкциите като „автоголове, които ЕС си бележи”. Футболната риторика очевидно е на мода, но отнесена към един толкова важен въпрос, какъвто е въпросът за политическите механизми, които целят да заставят Русия да се върне на пътя на съобразяване с международното право, на пътя на мира и на отказа от агресия,  звучи нелепо. Санкциите са мирен 

инструмент за озаптяване на самозабравили се политици

 Те са и българска политика.   
В аналитичната си статия  от 28.08.2015 г. „Загадка ли е смъртта на цар Борис Трети?”, публикувана във Faktor.bg,  доц.д-р Момчил Дойчев поставя единствения логичен въпрос, отговорът на който разплита мистерията на едно от най-големите престъпления на ХХ век – убийството на българския цар Борис III. Това е въпросът: „Кому бе изгодна преждевременната смърт на царя и защо го убиха точно в този момент?“ След като привежда редица свидетелства доц. Дойчев стига до извода, че „най-голям интерес от смъртта на българският цар имат Съветска Русия и лично Сталин, който виждал в лицето на царя пречка за осъществяване на своите завоевателни планове не само към България и Балканите, но и към цяла Европа. Защото до Сталин са достигнали сведения, че царят се готви да прекрати състоянието на война между България и САЩ, да обяви неутралитет и да бъде инициатор и посредник на преговори за сепаративен мир между западните сили и Германският райх с цел да спре неизбежната болшевизация на окупираната от Червената армия Европа.”  
Борис III e отровен при посещение в съветското посолство в София. Тази истина  се потвърждава и от последвалите смъртта на Царя нещастни за България събития. Потвърждава се и от факта, че тленните останки на Царя изчезват именно когато у нас има проруско комунистическо управление. Кой, ако не убийците, имат интерес да изчезнат следите водещи към разкриване на престъплението? Убийците са на власт в България чрез своите политически марионетки. Но възможно ли е децата на цар Борис III да са на различно мнение за убийството на техния баща?  Твърде странно, за да е логично. Защото става дума за трагедия при която едно семейство би трябвало да е единно, сплотено.  
В интервю от 2 юли миналата година пред БТВ Симеон Сакскобургготски за първи път витиевато, усукано, многословно, ползвайки латинския израз „Qui Bono”, казва завуалирано, че „нацистите не са били зад това”  престъпление.  Те дори са били „буквално паникьосани” от новината. Споделя това Симеон Сакскобургготски, но не смее да види очевидното – интересът на СССР в края на войната и след нея. Интересът на Кремъл от ликвидирането на монархията в България, от включването на страната ни в съветския „лагер”, от тоталната промяна на политическата и икономическата система на държавата ни, процес, който ще ни доведе до национална катастрофа. От интервюто става ясно, но едва днес, че като премиер Симеон Сакскобургготски се е обръщал за информация по въпроса за смъртта на баща си, към Евгений Примаков – биш шеф на Службата за външно разузнаване на Русия, бивш външен министър и премиер на Руската федерация, политически съюзник и съветник на Владимир Путин. За него в Кремъл казват, че е „спасил руското разузнаване от разпад”, че го е превърнал в „остро наточен интелектуален инструмент на външната политика на държавата”. Проблемът е, че когато Симеон Сакскобургготски е премиер на България (2001-2005) и партиен функционер,  Примаков е президент на Руската търговско-промишлена палата (2001-2011). Следователно, поне официално, други са били лицата и институциите в Русия, към които е трябвало да се обърне Симеон Сакскобургготски, ако искрено е желаел да узнае поне частица от истината за убийството на своя баща.  За да може сам да съпостави различните разкази, архивни данни, времето на убийството със събитията около и след него,  както и сам да стигне до логичния извод. Защото спор няма: след убийството на цар Борис III България става по-слаба, русофилията отново надига нагло глава и година по-късно съветската армия окупира държавата ни. Следва известното – монтиране на марионетно правителство, убийства без съд и присъда, незаконен „Народен съд”,  убийството на принц Кирил и прогонване на царското семейство от България,  ликвидиране на политическите партии,  сталинско-димитровска диктатура, тотална изолация настраната ни от свободния свят, катастрофални икономически промени. Но какъв само парадокс. С опашката на комунистическата диктатура, сбириток в БСП,  синът на убития български цар Борис III направи „управляваща коалиция” в периода 2005-2009 г.  Може би,  за да остане завинаги записано в историята, че в българската политика падението е естествено състояние на поведението. И

 в нагона към властта няма нищо мило, нищо родно
 
Нека да си русофилничи русофилът Малинов, да си ветеранства русофилски и Сакскобургготски. Демокрация е. Но нека поне бившият български премиер да знае и да не забравя никога, че демокрацията в България не започна с неговото русофилство, нито със завръщането му в България. Нека не забравя, че стотиците хиляди, които изпълваха в края на 80-те и в началото на 90-те години площадите на българските градове,  издигайки глас за свобода, демокрация и „Долу БКП!”,  искаха да знаят цялата истина за престъпното управление на русофилската червена партия.  Какъв ти тук Примаков, какъв ти „русофилски ветеран”?  Унизително е. Срамно е. 
Днешното българско русофилство е носталгия по съветското безправно време, по тоталната руска доминация над България, по „руското робство”.  Доктрината на „руския свят”, в която Председателят на НД ”Русофили”  Малинов се кани да включи като „ русофилски ветеран” бившия български премиер Сакскобургготски,  цели да възстанови влиянието на Кремъл в постсъветското пространство, в бившата съветска зона на владение. Това е опасност, която един български държавник, а Симеон Сакскобургготски претендира да бъде такъв, трябва да вижда, трезво да оценява и да ѝ се противопоставя, а не да търчи да става неин „ветеран”.  Да се противопоставя като своя баща – достойният български държавен глава Цар Борис III, подло убит от врагове на България и на българския народ.