Скандал! Православната църква крие милиони долари в тайни руски сметки, Кирил Московски – част от заверата

Владиката Гавраил специален довереник да тегли от сметки на Московската патриаршия, а днес фронтмен на руското влияние в БПЦ

Българската православна църква е изнесла от страната и укрила тайно в руски банки, контролирани от Московската Патриаршия, няколко милиона долара. Това показват документи, които източници от Синодалната палата предоставиха на Faktor.bg. Те са укривани повече от 20 години от вярващите и духовенството. Финансовата афера с участието на Църквата обхваща периода 1997-2000 година. През този период и българският съд, и българското правителство на ОДС признават официално Синода на дядо Пимен, но основната част от църковните имоти са във владение и разпореждане на Синода на покойния патриарх Максим. В паника, че имотите и парите по сметките ще им бъдат отнети в полза на така наречените разколници, духовниците около патриарх Максим взимат тайно решение да изнесат и укрият крупни суми в чужди банки. Обсъждат се варианти да прехвърлят парите в гръцки, кипърски или руски банки, но надделява разбирането, че в Русия е по-сигурно за "нашите" владици. Главно действащо лице в църковната афера се оказва несъществуващата вече Българо-руска инвестиционна банка(БРИБ) и босът й – показно разстреляният в София банкер Емил Кюлев. От страна на определяния тогава като комунистически синод  отговорник е  протосингелът на Софийската Света Митрополия архимандрит Гавраил, който днес е Ловчанският владика и един от най-изявените претенденти за бялото патриаршеско було. Гавраил е изключително подходящ  за акцията, защото 12 години преди това е официалният представител на БПЦ в съветска Москва.

Схемата

Банката на Кюлев ползва сгради, собственост на Митрополията в София срещу доста тлъст наем, отдадени за период от 10 г. На няколко транша банката изплаща авансово наема на Митрополията, който се равнява на почти 2 млн. щатски долара. Отделно Църквата заделя 30 хил. долара от тези пари, с които иска да стане съдружник на дялове от БРИБ. Но вместо колосалната за онези години сума да остане в софийските църковни сметки, е прехвърлена и потъва в руски. Дядо Максим лично потвърждава по телефона на банкера Кюлев, че е благословил операцията, казва наш източник, присъствал на разговора. Като основание за финансовата схема първо е подписан Протокол за намерения за съвместни дейности между Отдела за външни църковни отношения на Московската Патриаршия и Софийската Света Митрополия (Българска православна църква).

Gavriil_Ryski-smetki-01.jpg

Gavriil_Ryski-smetki-02.jpg

Gavriil_Ryski-smetki-03.jpg

Gavriil_Ryski-smetki-04.jpg

От руска страна документът е парафиран лично от Смоленския и Калининградски митрополит Кирил, който по това време е шеф на Отдела, а днес - Патрирах на Русия (виж документите - б.р.). За БПЦ подпис поставя митрополит Гавраил, тогава архимандрит. Според въпросния таен протокол Софийската митрополия трябва да закупи на стойност 2 млн. щатски долара църковни художествено-ювелирни произведения и утвар от Руската православна църква. Естествено основанието е напълно формално и абсурдно, но целта е да се оправдае огромният валутен превод. Малко по-късно е подписан и втори Протокол, пак между същите страни на двете Православни църкви, но този път от заместника на Кирил – Калужския и Боровски архиепископ Климент. Седмици по-късно вече първоначалните намерения между София и Москва са скрепени с автентичен Договор между Софийската митрополия и Външния отдел на Московската Патриаршия. Подписите отново са на Гавраил и Климент, в качеството си на заместник на Кирил Гундяев. В официалния Договор закупуването на църковна утвар е заменено с „...ремонти и преустройство на здания, явяващи се собственост на Митрополията (Софийската) и намиращи се на територията на Русия.” Освен това съвместните инициативи, за които БПЦ превежда авансово 2 млн. долара в руски банки, предвиждат просветителска, издателска и научна дейност сред населението - пък обаче на България, включително в учебните заведения.
В същото време обаче Външният отдел на Московската патриаршия, представляван от неговия заместник-председател Калужски и Боровски архиепископ Климент, живеещ по някаква случайност на ул. „Библиотечная” (неволна асоциация с нашите библиотекари), дава специално 

пълномощно на Софийския протосингел - архимандрит Гавраил,

изписан и с цивилното си име – Цветан Методиев Динев, както и на софийския свещеник Николай Василев Коцев (днес предстоятел на храм "Св. Седмочисленици" - б.р.). Руският документ е заверен срещу 143 рубли и 60 копейки от нотариус Б. Н. Големинов, под №21 от 24 януари 2000 г., но отваря истински материален рай пред българския висш духовник, какъвто не е предоставян на никой друг клирик от България.

Gavriil_Ryski-smetki-05.jpg

Gavriil_Ryski-smetki-06.jpg

В специалното пълномощно изрично е посочено, че Гавраил и отец Коцев могат:
„- Да се разпореждат със сметка в български левове № 1000072717; сметка в щатски долари №1172710, депозити в щатски долари №2100072728 и №2100072712, открити в „Българо-руска инвестиционна банка“ АД (става дума за сметки на Руската църква в БРИБ, б.р.);
- Да откриват в „Българо-руска инвестиционна банка“АД или в друга банка по тяхно усмотрение сметка на отдел „Външно-църковни отношение“ към Московската Патриаршия, в български левове или щатски долари, или друга валута по тяхно усмотрение, с които да се разпореждат лично;
- Освен това, всеки един от упълномощените по-горе лица има право въз основа на горепосоченото пълномощно да закриват сметки, съгласно датата, на която  изтича настоящото пълномощно, както и да закрива открити от тях сметки;
- Да наемат сейф от името на отдел „Външно-църковни отношения“ към Московската Патриаршия, с който да се разпореждат в съответствие с условията на договора;” и т.н.

Служители и духовници от Синодалната палата в София са категорични, че никога от Русия в България не е пристигала църковна утвар, която за обявената стойността от 2 млн. долара би следвало да е няколко влакови композиции, както и че никога не са ремонтирани сгради на БПЦ в Русия, защото тя не разполага там със своя собственост. Най-вероятно зад фиктивното основание на Договора и протоколите между двете църкви е имало неофициална договорка - преведените от България милиони долари да бъдат връщани по сметки на Московската патриар

шия в БРИБ, от които с пълномощно Гавраил може да тегли суми. Извън съмнение е, че руснаците, колкото и да ни се правят на братушки, няма безвъзмездно да вършат финансовата услуга на БПЦ.

Финансовата афера с милионите, прехвърлени в Русия, не остава скрита. Операциите на БРИБ са засечени от БНБ, а Министерство на финансите е сигнализирано за трансферите.
През лятото на 2000 година Столичното управление „Държавен финансов контрол” извършва финансова ревизия на Софийска митрополия за периода от януари 1996 до 30 юни 2000 г.(виж документа в прикачения файл - б.р.) Ревизорите Любомир Гърков и Станимир Соколов установяват един куп нередности, включително и неправомерното прехвърляне на долари в Русия. При ревизията става ясно, че през април 1997 г. Руската православна църква открива своя сметка в БРИБ и я захранва с 1 100 000 щатски долара, като митрополит Гавраил има пълномощно да се разпорежда с тези пари. 

Губят се обаче едни близо 800 хил. долара,

които най-вероятно са отишли за „мерси” или комисионна за "православните" другари - водещи офицери в расо в Москва. А напълно възможно е крупната сума да е попаднала и в джоба на Гундяев (патриарх Кирил), тогава шеф на Външния отдел на Московската Патриаршия или с нея да се е облажил и някой наш владика, подчинен на Кремъл. Познаващите Гундяев твърдят, че никак не бил чужд на финикийските знаци и разкоша.

В счетоводните сметки на Софийска митрополия и БПЦ обаче няма документи, свидетелстващи, че тези милиони от руската сметка по някакъв начин са се върнали отново в Църквата в България, нито пък яснота как и в какви размери са теглени, както и за какво са разходвани. Под съмнение остава и въпросът – дали е нямало и други подобни тайни преводи към Русия?!

В края на лятото на 2000 г. Министерство на финансите изпраща Ревизионния акт с нарушенията на Софийска градска прокуратура, но 

аферата потъва завинаги в архивите на държавното обвинение

Само година по-късно тогавашният главен прокурор Никола Филчев заедно с правителството на Симеон Сакскобургготски проведоха операция „Расо”, която по насилствен път сложи край на т.нар. разкол в Църквата, обслужващ единствено нейния ръководен апарат под пагон. Официално чрез Закон бе признат Синодът на дядо Максим, а опонентите им бяха бити и изхвърлени от църкви и манастири. На червените владици повече не им се налага да крият милиони по руски банки, както и да се оправдават за старите си финансови прегрешения.

Днес Ловчанският владика Гавраил е единственият пазител на тези тайни финансови машинации с руснаците. Вероятно давностният срок за евентуални  нарушения е изтекъл, но за морала -владишки и синодален – давност няма. Специалната роля на Гавраил в аферата обяснява до голяма степен и изключителната му преданост  към московските интереси и налагането им в нашия Синод през последните години. Неслучайно Ловчанският владика е сочен като най-верният на Московската патриаршия духовник у нас, предвождащ отявлената проруска група с Йоан Варненски и Данаил Видински. Това доверие вероятно е благословено и заради финансовите игри, които е завъртял преди повече от 20 години с Кирил Гундяев, който днес е не само патриарх на Русия, изключително доверен на президента Путин, но и претендиращ да е баща на световното православие. Именно Ловчанският владика бе един от прътите в църковното колело БПЦ да не стане Църква-майка на Македонската, обслужвайки по този начин руски и сръбски интереси. Той бе инициатор и на макар лишената от канонично основание идея да се свика Всеправославен църковен събор, който да се произнесе за Украинската църква, както и срещу решението на Вселенския патриарх Вартоломей да я признае за автокефална. В духовните среди се твърди, че верността му към Русия е изпитана лично от вече покойния Волколомски митрополит Питирим, известен като генерал-лейтенант от КГБ, но и като духовен наставник на Гавраил по време на престоя му в Москва.
Финансовата афера вероятно е сред малкото осветени, но не единствени игри на висшия  клир. Тя се оказва оръжие за прокарването на  чужда зависимост, която, превръща Църквата ни във васал на Руската и я обезличава пред православния свят.
На 5 ноември Св. Синод ще има съдбоносно заседание, на което основна тема ще бъде дали да признае независима Украинска църква и решението на патриарх Вартоломей да й даде Томос, или да застане на страната на разколващите се от Московската патриаршия и Кирил Гундяев. 
Извън съмнение е, че групата на Гавраил ще брани руските интереси, а за българските – Бог да ни е на помощ!

     

Прикачени файлове