В навечерието на поредната годишнина от обесването на Васил Левски няма как да не си дадем ясна сметка, че нови предатели се опитват да издигнат в София паметник на един от най-големите виновници за гибелта на Апостола – граф Игнатиев. С антибългарската идея се е нагърбил инициативен комитет, обяви известната русофилка Светлана Шаренкова. Тя е член на Националния съвет на БСП, председател на Форум България-Русия (от 2002 г.), заместник-председател на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД, издател на „Русия днес / Россия сегодня“. Няма съмнение, че нейната инициативност съвсем не е самотна, а зад предателската идея стоят и другарите от БСП, президентството, гвардията русофили и всички, които се надпреварват да бъдат слуги на Кремъл.
Шаренкова твърди, че от 1902 година има решение да се построи паметник на руския граф в София, но идеята все още не е реализирана. Тя внушава още, че имаме дълг, който трябва да изпълним, точно през 2018, когато се навършват 140 години от Освобождението на България. Инициаторката вече е подала документи и чака Столична община да определи място. Харесали си няколко терена в столицата, а единият е градинката на църквата „Св. Седмочисленици”.
Редно е да построим един достоен паметник на един голям приятел на България. Той се е борил за националния ни идеал – Санстефанска България, убеждава Шаренкова.
Паметник на Лъжко паша, както са го наричали саркастично турците, е равносилно на ново още
по-страшно предателство на Левски
и то 145 години, след обесването му. Кога, ако не на днешния ден, когато според последните изследвания на историците е увиснал на бесилото, трябва да си дадем ясна сметка в какво безродие се опитват да ни вкарат шепа безумци.
Как може подобна предателска инициатива да бъде посветена на 140-годишнината от Освобождението ни? Абсурдно и престъпно е да се отъждествяват Свободата ни с образа и делото на човека, работил най-усърдно против самосъзнанието и независимостта на българите, против националните й герои. Скандалната инициатива на Шаренкова и компания трябва да бъде отхвърлена от Столична община като антибългарска, разделяща обществото ни. До дни такава позиция ще бъде официално връчена в кметството от група общественици. Ще стартира и гражданска петиция за спорния паметник.
Но категорично общинските съветници в София трябва да пристъпят и към процедура по
преименуване на столичната ул. „Граф Игнатиев”
Цинично и скверно е да представяме Дякона като икона и символ на свободата ни, да виси ликът му в кабинетите на всички държавници, а централна столична улица да носи името на моралния му убиец. Атлантическият съвет на България вече изрази категорична позиция за преименуване и на авиобазата ни край Пловдив, която днес също носи името на руския душманин, но от военното министерство няма никакъв отговор. Ясно е, че докато този министър е на власт, това едва ли ще се случи. Без сантименти и русофилски брътвежи, днес трябва да си дадем ясна сметка, че тези имена са наложени със сила в години, когато историята ни бе възможна единствено чрез русофилски прочит. Маските отдавна са паднали, отдавна станаха известни документи и факти, които разобличиха руската „любов” към нас и осветиха истинските им намерения по отношение на България и Балканите.
Историята еднозначно сочи, че графът е една от най-злокобните фигури в младата българска история. Именно благодарение на руския консул в Цариград граф Игнатиев и неговата настоятелност османските власти изпращат на заточение българските владици. Той е и главният организатор за обявяването на схизмата против Българската църква от Руската и Вселенската патриаршии.
След заточението на българските владици на 21 януари 1872 г. в Измир, протестно шествие от над 3000 българи, живеещи в Цариград, предвождани от П. Р. Славейков и Икономов се отправя към Високата порта с молба да бъдат върнати. Посреща ги Великият везир Махмуд Недим, който се запознава с исканията им и се разпорежда веднага българските владици да бъдат върнати от заточение.
След спешна среща със Султана граф Игнатиев успява да издейства отстраняване на везира от поста му. Ето какво пише историкът Симеон Радев пише:
„Махмуд Недим паша веднага даде ултиматум на Патриаршията да признае българската църква и вследствие нейния отказ изпрати заповед до привременния български съвет в Ортакьой да избере екзарх на основание на фермана. Не се мина месец, и Махмуд Недим паша падна, свален лично от граф Игнатиева. Отмъщението дойде късно: българската църква съществуваше и да се върне назад историята бе невъзможно. За това граф Игнатиев и не помисли.”
През последната година станаха факт и нови документи, които недвусмислено разкриват руския дипломат като един от главните виновници за обесването на Васил Левски.
В Османската империя граф Игнатиев се радва на огромно влияние. Неслучайно там той е наричан „вицеимератор”, с който често се съобразява и самият султан. Отстраняването на великия везир Махмуд Недим паша е само поредното доказателство за неговото огромно влияние.
По тази причина османските власти приемат и неговите препоръки за състава на комисията, която трябва да води следствието срещу Левски. Българските представители, осъдили Апостола са били изцяло зависими от графа и директно са изпълнявали заръките му. Целта е ясна – обезглавяване на българското революционно движение и опит то да бъде подчинено на имперските цели на Русия. Още повече, че освен вижданията си за извоюване на национална независимост със собствени сили и средства, освен антируските си възгледи, Васил Левски
изповядва и идеите за „чиста и свята република”,
която руският царизъм не може да понесе.
Изключително важен документ за антибългарската роля на граф Игнатиев е докладът му до княз Горчаков, собственоръчно подписан от него. Оригиналът беше открит преди година в архива на Патриарх Кирил, съхраняван в ЦДА. В него Игнатиев докладва самодоволно на княз Горчаков (държавен канцлер и министър на външните работи на Руската империя), че относно „процесът” османските власти са „последвали нашите съвети”, а „Софийското съзаклятие е получило задоволително решение“.
Ето оригинала на писмото на френски:
157. – le 25. Janvier 1873.
30.
Péra, le 18/30 Janvier 1873
Monsieur le Chancelier,
Ainsi que le signale notre Consul Général à Roustchouk l’affaire de la prétendue conspiration de Sophia a reçu une solution satisfaisante. La Commission d’enquête envoyée de Constantinople n’a réussi à découvrir que quelques malfaiteurs. Elle a terminé ses travaux et doit revenir ici prochainement.
La situation intérieure des provinces bulgares reste néanmoins précaire. Un mécontentement profond, provoqué par la mauvaise administration du pays, règne parmi les populations. Cet état des esprits contient en germe les éléments de plus d’un complot.
Il est incontestable que l’heureuse issue de l’affaire de Sophia est due à la modération du Grand Vizir qui cette fois parait avoir suivi nos conseils. Au lieu de favoriser le jeu de Midhat Pacha, en donnant aux circonstances une importance exagérée, il a recommandé à la Commission de ne pas dépasser le but en poussant ses investigations au delà du strict nécessaire.
J’ai l’honneur d’être avec le plus profond respect, Monsieur le Chancelier de Votre Altesse, le très humble et très obéissant serviteur
Ignatiew
Превода на български:
157. – 25 януари 1873.
№ 30.
Пера, 18/30 януари 1873.
Господин Канцлер,
Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук.
Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор.
Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото.
Имам чест да съм с най-дълбоко уважение Господин Канцлер, на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга
Н. Игнатиев
Две гдини след обесването на Левски Русия се отплаща щедро и на българите участвали в процеса срещу Дякона – вместо бесило и народна ненавист, получават високи постове в младата държава.
Днес България нямаме нужда от повече руски и съветски паметници и символи – те тежат като воденични камъни и на миналото и на бъдещето ни. Имаме нужда единствено от обективен прочит на историята си, от история без митове и руски легенди, всичко друго е поредно предателство на идеите на Апостола.