Рудодобив с руски капитали се превръща в геноцид за босилеградските българи

Възможно ли е пътят на Сърбия към ЕС да минава през престъпното обезлюдяване на Западните Покрайнини, населен с етнически българи?

Снимки: Бранко Митов- природозащитник от Босилеград

Снимки: Бранко Митов- природозащитник от Босилеград

Д-р Валентин Янев

mina_karamanica.jpg

Близко под мина Караманица водата е замърсена

Денят на истината дойде. В Босилеградско на практика се извършва обезлюдяване на района чрез неконтролируем  рудодобив и отказ от прилагане на средства за защита на околната природа: води, почва и въздух. Две мини-„Караманица” и „Благодат” работят без да спазват приетите международни норми за рудодобив. Неподходящи технологии на флотация и практическа липса на хвостохранилища води до изливане на рудни отпадъци, метали и реагенти от тях във водосбора на река Драговищица. Реките Любатска и Караманичка събиращи по малки потоци от районите на флотация на двете мини са с такава степен на замърсяване и липса на кислород, че 

в тях няма никакъв живот

 Настъпило е последващо трайно замърсяване на почвата покрай тяхното поречие и оттам проникване в цялата природна растителност и земеделските насаждения. Въздухът в района също е замърсен. По пътя на тези реки имат нещастието да са загиващи селища като Горно Тлъмино, Долно Тлъмино, Бистър, Рикачево, Бранковци, Горна Любата, Долна Любата, Гложие и разбира се самия Босилеград. Това са около 5-6 хиляди българи населяващи Босилеградския край. Тук трябва да добавим и жителите на още общини на запад и в близост с района на мините като: Владичи Хан, Крива Фея, Враня и Вранска баня. Всички живеещи  в този обширен район българи и сърби са подложени на унищожение.
В реките от водосбора на Драговищица няма риба, раци, червеи и въобще всякакъв органичен живот. Водите текат оловно сиви и никакъв добитък или птици не се доближава до тях. Пчелари съобщават, че и пчелите избягват районите където протичат зловонните потоци. 
Ако до скоро тези наши разсъждения почиваха на косвени данни, то сега държим в ръцете си таблици и конкретни цифри на изследвани проби вода взети в района непосредствено под мина „Караманица”. Ето най-ужасяващите от тях в течащите води:
mina_karamanica4.jpg

Като добавим неизбежното наличие на Арсен и вероятно Уран/задължителни елементи при всеки рудодобив/ с повишено ниво на радиация в същата среда нещата стават зловещи!

mina_karamanica1.jpg

Имитация на хвостохранилище

В такава среда живеят хиляди българи отсам планината Бесна Кобила и хиляди сърби от другата страна. И неизбежното се случва. Хората започват да 

боледуват от онкологични заболявания

 Раковите заболявания взимат епидемичен характер. Още по-драматичното е, че се разболяват млади хора и гробищата на Босилеградско се препълват починали между 40 и 60 години. 
Поради липсата на каквато и да е специализирана лекарска помощ в Босилеградско, човекопотокът  тръгва към София и по-специално към Военно медицинска академия. Там лекарите отчитат също този факт, че броят на раково болните е неимоверно голям.
Има един човек, който е кмет на Босилеград и същевременно е председател на Националния Съвет на българското малцинство в Сърбия. Той се казва Владимир Захариев. Същият разполага с власт и информираност за ставащото в подопечната му община. И като кмет и като председател на малцинствения Съвет г-н Захариев би трябвало веднага да бие тревога в Белград за случващото се с българите /пък и сърбите/ в общината му. Но този човек  заяви на проведената наскоро кръгла маса по екология в Босилеград, че пробите с вода, които общината периодично изпраща в Белград показвали, че водата е абсолютно безвредна и става за пиене!!!
Този цинизъм на Владимир Захариев /жалко че става дума за етнически българин/ във всяка една що годе нормална държава ще го направи подсъдим. Това което той прикрива е 

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ,

 както спрямо българите в Босилеградско, така и спрямо сърбите оттатък Бесна Кобила. 
Сега когато се връщам към злополучната лекарска хуманитарна акция за оказване безвъзмездна специализирана помощ на сънародниците ни в Босилеградско, си давам сметка защо тя се провали.
Именно благодарение на намесата на същия този кмет тогава, пристигнаха инспектори  от отдела на Здравната инспекция в Ниш и полицаи от местния полицейски участък. Лекарската акция беше спряна в зародиш, а аз и двамата ми колеги бяхме задържани в полицейския участък половин ден.
Става ясно, колко нежелани сме били ние тримата в Босилеград. При такава екологична катастрофа в района и ужасяваща заболеваемост и смъртност от ракови заболявания нашето присъствие тук, работата ни и информацията, която неизбежно ще получим ще ни отвори очите за ставащото. Но истината както виждаме рано или късно намира път и стига до хората.
Ако хвърляме вината само на извършвания рудодобив в мина „Караманица” ще изпаднем в положение на наивници. Нещата са още по-зле, защото тук работи и втора мина наречена „Благодат” в масива на планината Бесна Кобила. И тук върви един примитивен рудодобив на мед, олово, цинк, сребро. И тук огромни рудни сметища по източните склонове на Бесна Кобила. Отровите текат по Любатските реки като част от водата се отклонява в посока на Лисински язовир и оттам с помпи се пълни Власинско езеро. Следват  каскадни минивецове към вътрешността на Сърбия. Така замърсената с метали и реагенти вода директно се излива в Босилеградската долина и съсипва Босилеград. Водата пък която се отклонява към Лисинско и Власинско езера постепенно ги превръща в естествени хвостохранилища, а чрез оттока на водите на запад бива отравяно и сръбското население живеещо във Поморавието. 

mina_karamanica_vlasinsko_ezero2.jpg

Власинско езеро!

Така има осигурена смърт навсякъде, и на изток и на запад. Сърби и българи боледуват и умират равнопоставено!
Щом сме почнали с въпросите неминуемо е важно да разберем кой стои зад този рудодобив? Отговорът е този: 

РУСКИ  КАПИТАЛИ

 Мините са дадени на концесия от сръбската държава на руски бизнесмени, които правят едни големи пари унищожавайки и природата и хората в Босилеградско и Поморавието. В тези мини работят няколкостотин души и това в никакъв случай не решава въпроса с тежката безработица сред българите в Западните Покрайнини. Тези хора работят кратко и умират бързо подмамени от сравнително по-високо заплащане. Но местата на умрелите се запълват бързо от нови кандидат мъртъвци. 
И още един въпрос: Възможно ли е една такава държава да затвори преговорната глава  http://old.europe.bg/htmls/page.php?category=144, касаеща защитата и опазването на околната среда, за да бъде равноправен член на ЕС?
Възможно ли е Сърбия да кандидатствува и да стане член на Европейския Съюз / при това с активната поддръжка на България/, обезлюдявайки хладнъкръвно района на Западните Покрайнини населен с етнически българи. Убивайки безпощадно и сърбите западно от Бесна Кобила? И това в полза на интереси на сръбския политически елит и на абсолютно незаинтересованите от тази трагедия руски бизнесмени правещи милиони  върху гробовете на умиращите ни сънародници в Сърбия.
И един последен въпрос: Възможно ли е тази оловносива вода натежала от метали и реагенти достигайки държавната граница на България при ГКПП „Олтоманци”, изведнъж да се избистри и стане кристална и годна за поливане и пиене? 
Защо си затваряме очите за набиращата сила екологична катастрофа в Кюстендилския край? Лабораторни изследвания  на водата в българския участък на Драговищица показват и тук завишени стойности на метали и арсен. И то при положение, че сега в мина „Караманица” върви така наречен „пилотен проект” на рудодобив. Сиреч проучвателен и когато се разбере, че тук има много руда богата на метали/а това вече се е разбрало/, значително увеличеният рудодобив ще докара оловно сивите води до Кюстендил.
Цялото Кюстендилско краище и хората, които го населяват ще бъдат споходени от съдбата на босилеградските българи. После следва Струма и ........следва Гърция!!!

Спирам с въпросите, защото по-важни са отговорите.
По-важна е позицията на неправителствените организации от двете страни на границата.
По-важна е позицията на Република България като член на Европейския Съюз.
И разбира се важна е позицията на Република Сърбия, която трябва ясно да заяви намира ли за нормално пътят й към Европейския Съюз да бъде постлан с труповете на българите от Западните Покрайнини и с тези на сърбите живеещи западно от планината Бесна Кобила?

П.П. Живеели си кротко и мирно местни цигани в махала на село Бистър. По едно време забелязали, че започват нещо да оредяват. От всяка къща падал циганин покосен от раково заболяване.Циганите не чакали дълго време за да измрат всичките. Един хубав ден натоварили каквото могат от имуществото си по каруците .Качили се останалите живи и светкавично напуснали това смъртоносно за тях място без да си губят времето в запитвания, жалби и молби до сръбските институции. Съхраненият им природен инстинкт за оцеляване им подсказал, че трябва моментално да напуснат това място и те спомняйки си за своя волен  дух литнали из белия свят.
От тях останали само обезлюдените им къщи, неокосените ливади, буренясалите ниви и разбира се - мръсносивите оловни потоци течащи покрай дворовете им.

mina_karamanica_bistar3.jpg

 Запустялата циганска махала в село Бистър