Обвиняеми за подбуждане на етническа дискриминация и омраза бяха Тодор Живков, Димитър Стоянов, Пенчо Кубадински и Георги Атанасов – жив е само бившият премиер
Софийската военно-окръжна прокуратурата има още една седмица, в която да реши съдбата на разследването за т.нар. Възродителен процес. Абсолютната давност по делото, което е образувано през 1991 г., отдавна е изтекла и част от пострадалите от насилствената асимилация български мюсюлмани поискаха от съда ускоряване на производството, съобщава news.lex.bg.
От Военно-окръжната прокуратура коментират, че след молбите на пострадалите делото е било пратено на Софийския градски съд (СГС) и с определение от 5 септември съдът е указал на наблюдаващия прокурор да се произнесе в едномесечен срок, който изтича в края на следващата седмица.
Една от жертвите на Възродителния процес Шукри Мехмед е завел срещу прокуратурата и частичен иск за 5001 лева по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като част от общата сума от 100 000 лева, която би претендирал за вредите от необосновано проточеното разследване и евентуално наказване на виновните. На първа инстанция съдия Даяна Топалова от Софийския районен съд (СРС) прие миналата година, че обезщетение от 100 000 лева е справедливо, а искът на Мехмед за 5001 лева беше уважен. Само преди дни Мехмед спечели делото и на втора инстанция в СГС, според която обаче справедливото бъдещо обезщетение би било
30 000 лева
В решението градският съд заявява, че през последните 15 години разследването е неоправдано забавено. „Процесуалното поведение на органите на досъдебното производство, осъществяващи функцията по ръководство и решаване, числящи се към Прокуратурата на Република България, е станало причина за неоправдано забавяне на конкретното наказателно производство, което се характеризира с неразумна продължителност“, пише СГС.
Безспорно и за двете инстанции е, че Шукри Мехмед е понесъл вреди от това, че не е могъл да получи възмездие и справедливост. Според СРС става дума и за отказ от правосъдие, защото делото не било сложно, но държавното обвинение не проявило воля да го приключи и внесе в съда.
Всъщност, прокуратурата два пъти внася обвинителен акт през 1994 г. и 1998 г., но и двата пъти делото е връщано за доразследване. Първоначално обвиняеми по него за подбуждане на етническа дискриминация и омраза са Тодор Живков, Димитър Стоянов, Пенчо Кубадински и Георги Атанасов. След това обвиненията са преквалифицирани за военни длъжностни престъпления, като обвиняеми останали Живков, Стоянов и Атанасов. След смъртта на Живков и Стоянов,
обвиняем по делото остава единствено бившият министър-председател Георги Атанасов
Спорният момент за проточеното разследване са тогавашните указания на върховните съдии към прокуратурата. Според държавното обвинение, на разследващите е указано да издирят и разпитат всички жертви на Възродителния процес, които са били въдворени в „Белене“ и други затвори, за да могат да се конституират като частни обвинители и граждански ищци. При второто внасяне на делото в съда, то е било върнато отново за неизпълнени предишни указания.
От май 1998 г. делото вече е във Военно-окръжната прокуратура в София, която до 2003 г. успява да издири имената и адресите на 446 българи от турски произход или техни наследници, които са били в „Белене“, както и да разпита 312 от тях. Останалите 134 пострадали обаче, повечето от които са в Турция, така и не са открити, въпреки опитите със съдебни поръчки. В решението на СГС е цитирано писмо от 2003 г. на тогавашния зам.-главен прокурор Христо Манчев, че разследването фактически е завършено, но
неизпълнимите указания на съда
за разпит на всички пострадали са пречка за внасянето на обвинителен акт.
Според състава на СГС (Розинела Янчева-председател, младши съдия Александрина Дончева-докладчик и Ралица Димитрова) указанията не са били неизпълними, защото в тях се казва, че прокуратурата е трябвало само да изброи имената на всички пострадали, а не да ги разпитва.
„Това е така, тъй като от съдържанието на двете разпореждания е видно, че става въпрос за констатирани от върховния съд съществени процесуални нарушения, свързани преимуществено с изготвянето на обвинителния акт, както и за такива, свързани с гарантиране правото на пострадалите да упражнят правата си в по-късен етап на процеса, като не са давани указания за разпит на всички пострадали от т. нар. възродителен процес, които се намират на територията на Р. Турция…. От двете разпореждания на съдия във Върховния съд и във Върховен касационен съд – Военна колегия, се установява, че дадените указания, свързани с пострадалите от престъплението – предмет на наказателното дело са свързани с идентифициране на пострадалите от престъплението лица, както и за тяхното поименно посочване в обвинителния акт“, пише съдът. Според СГС обратното становище би било и принципно нелогично, защото доказването на престъпление предполага събиране на определен обем доказателства, които биха били достатъчни, а надвишаването само би могло да забави производството.
„Конкретният случай е именно такъв, тъй като при значителния брой пострадали от престъплението, не може да се приеме становището, че необходимо за изясняване на обективната истина е да бъде разпитан всеки един от тях, а предприетите в последната насока действия на прокуратурата са станали причина за съществено забавяне на делото, още повече, че такива задължителни указания от върховната съдебна инстанция не са били дадени при двете прекратявания на съдебното производство“, допълва СГС и затова приема, че след становището на прокуратурата от 2003 г., че към онзи момент делото е било завършено, то от този момент е започнало и неоправданото забавяне.
За да прецени, че справедливото обезщетение при нов бъдещ иск на Шукри Мехмед би било 30 000 лева, градският съд се позовава на съдебно-медицинска експертиза на жалбоподателя. Според нея влошеното здравословно състояние на Мехмед, който до началото на Възродителния процес е бил учител по немски в Кърджали, а след това е изпратен в „Белене“, после заточен в монтанско село и накрая изселен в Турция, не е пряк резултат от проточеното дело, а от репресиите, на които е бил подложен през 80-те години на миналия век.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.