В навечерието на европейските избори БСП даде поредното доказателство, че е антиевропейска партия, която жали за сталинския комунизъм и няма нищо общо със социалдемокрацията.
Днес в харманлийското село Изворово, област Хасково общинските съвети на БСП и "Българския антифашистки съюз" съвместно са организирали честване на 135-годишнината от рождението на сочения за най-простия комунистически функционер у нас – Добри Терпешев. В 11 часа червените другари са поднесли тържествено венци и цветя пред бюст-паметника на Терпешев, а по-късно са провели и тържествено събрание, посветено на "светлата" дата.
Мероприятието е част от предизборната кампания на червената партия, а БАС им е коалиционен партньор. Вчера вестник „Дума” отпечата специално съобщение за отбелязването на годишнината.
Честването е ясен знак, че в столетницата днес връх са взели най-ретроградните и примитивни сили, защото дори по времето на Тодор Живков и развития социализъм, Добри Терпешев се беше превърнал в
посмешище сред другарите си,
разжалван, заради безкрайните си простотии и политически и стопански гафове.
Всъщност самата биография на Терпешев е толкова скандална и комична, но и показателна, как след 9-ти септември 1944 г. неграмотните и агресивни болшевики обсебиха властта в страната и сътвориха безчет поразии.
Роденият в Изворово Терпешев има едва завършен трети клас, но бързо се ориентира към комунистическите идеи и попада в обкръжението на Георги Димитров. През 1924-1925 година става политически ръководител на хасковската комунистическа чета "Христо Ботев", а зам.-командир на въоръжената групировка бил бандитът Митьо Ганев. Шайката му се прочула из хасковско, Родопите и Беломорието с безброй обири на мирни хора. До 1944 г. Терпешев влиза на няколко пъти в затвора, с тежки присъди за антидържавна комунистическа дейност, но все успява да се измъкне.
Веднага след преврата той станал министър без портфейл в правителството на Кимон Георгиев.
Ето какво разказва Иван Бутовски в „168 часа” за видния комунист:
"Даже и за другарите му в комунистическата партия не било тайна, че бай Добри не е много умен, но с първите си действия задминал всякакви очаквания. Още през септември 1944 г. заминал за Беломорието. В Гюмюрджина новата власт набързо свикала митинг. Цялото българско и гръцко население на града се стекло на него, за да чуе какво ще решават новите управници.
Пръв на импровизираната трибуна на балкона в хотел "Астория" в центъра на града се изтъпанил Добри Терпешев.
"Братя гърци, Тракия никога не е била българска и никога няма да бъде!",
обърнал се той към множеството.
Настъпили напрежение и хаос. Българското население е направо попарено от предателството на Добри Терпешев.
А гърците започнали радостно да викат: „Зито! Зито!" ("Ура!Ура!").Все пак се чули възклицания на огорчение от тълпата. "Ами ние какво да правим, къде да ходим?!", питали българите. "Който ви е довел тук, той да ви бере гайлето", отговорил им троснато партийният вожд.
Покрусените българи веднага започнали да напускат площада и се втурнали по домовете си да се готвят за поредното напускане на своята родна Тракия. Терпешев обаче не спира дотук. На митинг в Драма от балкона на кметството, пред събралите се гърци той изрича друга „крилата" фраза: „Българите са най-големите убийци на гръцкия народ." Свещеникът, стоящ на балкона, пуснал пари в джоба на преводача и помолил: „Заклевам те, не го превеждай!" Гъркът замълчал... Най-лошото било, че Терпешев издал прибързано заповед за връщането на българските войски от Беломорска Тракия още преди руснаците да са му заповядали. И после отишъл да яде попара при майка си на село в Любимец. Актът, който е подписан и от Сава Гановски и Димитър Нейков, се оказва безпрецедентен случай в световната история. Причината е, че територията не е предадена на суверенната гръцка държава, а на комунистическите партизани от ЕЛАС. Подарена е с протокол без никакви преговори и без да бъдат поискани абсолютно никакви гаранции за сигурността на сънародниците ни, намиращи се в онзи момент там. На практика на червените партизани е подарено и българското военно и гражданско имущество, намиращо се в онзи момент там.
По този начин са ограбени огромните складове на българските тютюнотърговци в Драма, Кавала, Ксанти, Гюмюрджина, Дедеагач, както и цялото лично имущество на българите. Без пари, само с дрехите на гърба като бежанци те се връщат в България. Затова и до днес потомците на тракийци помнят как бабите и дядовците им са проклинали Терпешев за предателството.
Добри Терпешев, който междувременно е произведен за генерал-лейтенант от правителството на ОФ, не спира с глупостите и след завръщането си у нас. След изтеглянето на германците от територията на Македония през ноември между 28 и 30 декември 1944 година в Скопие се провежда Второто заседание на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ). В качеството си на самообявила се за върховна представителна и изпълнителна институция АСНОМ взема решение за включването на Вардарска Македония като федерална държава в рамките на Югославската федерация. Като представител на правителството на България и БРП(к) Добри Терпешев приветства “освобождението” на Македония и “справедливото решаване на македонския въпрос” чрез даденото право на Македония “да живее независимо и свободно”. На заседанието, без никой да го е упълномощил, той говори от името на българското население на Пиринския край и обещава, “че трябва да се върне този дял от Македония, който днес се намира в границите на България, и да се приобщи към Македония в Югославия”.
Само по една случайност не се повтаря беломорската трагедия
Направената “декларация” от Добри Терпешев изумява дори английските дипломати, които се оказват по-големи български патриоти от него. Чрез незабавни дипломатически действия от страна на английското външно министерство и неговите представители в Москва, Белград и София Великобритания заявява, че е против всякакво прекрояване на българско-югославската граница и против всякакви налудничави идеи за изкуствено създаване на “велика Македония” под сръбско ръководство. Подобни разговори с българския министър на външните работи Петко Стайнов провежда и английският представител в България Хъстон Босфил. Основна тема е дали декларацията от Добри Терпешев на Второто заседание на АСНОМ, че България е готова да върне на Югославия Пиринска Македония, е официална позиция на българското правителство. Първият български дипломат го успокоява, че Терпешев е говорил като представител на БРП(к), а не на правителството, че то за разлика от англичаните не е изпращало на споменатото заседание официален представител. С този гаф обаче дори и за партийните му другари станало безпощадно ясно, че колегата им е безнадеждно тъп. Решили при първа възможност да го назначат на друга длъжност и постепенно да го махнат от изпълнителната власт. Назначили го за председател на Върховния стопански съвет и на Държавната планова комисия (1945–1950). С идването на Вълко Червенков на власт го изпратили в още по-глуха линия - председател на Международния съюз на борците против фашизма. Но и на новото поприще бай Добри продължавал да бълва глупости. Бил много активен и почти не оставял въпрос, независимо от коя сфера на живота е, по който той да не вземе отношение. За щяло и нещяло дръпвал обширни речи, които богато гарнирал с "народни мъдрости" и нецензурни фрази.
Паметника на терориста в Изворово
Казват, че много обичал да обяснява защо народната власт няма да падне: "И на коча мъдите се клатят, ама не падат!" За качествата му като стопански ръководител можем да съдим по следния случай описан от самия него: "Приехме 4-годишен план за възстановяване на икономиката (1944-1948 ), ама нещо в него не вървеше както трябва. След голямата национализация на 23 декември 1947 г. през януари привиках директорите на 60-те най-големи предприятия и ги попитах какъв е проблемът. Отговориха ми, че няма пари. Помислих си – властта е наша, печатницата също. Тогава наредих на управителя на БНБ
да се отпечатат 200 млн. лв.
и така планът беше осъществен." А още докато бил подпредседател на Министерския съвет, веднъж с гордост му докладвали, че енергетиката се справя добре и в нито една родна електроцентрала няма котлен камък. Без изобщо да се замисля, неграмотният политик се разпоредил категорично: “Веднага да се достави котлен камък от братския Съветски съюз!” Тези случки звучат като вицове, но са съвсем истински и свидетелстват за нивото на новата власт.
За бай Добри разказват и друга комична легенда. Веднъж решил да заведе жена си на опера. Навежда се пред гишето на билетопродавачката и иска два билета: - За "Мадам Бътерфлай" ли? - пита касиерката. - Не, не - за другарката Терпешева! - уточнява поверително под сурдинка комуниста.
Добри Терпешев се оказва и един от персонажите в „Задочните репортажи” на Георги Марков. Писателят, убит години по-късно от ДС в Лондон се оказва съсед на видния комунистически функционер Добри Терпешев. Дели ги само една ограда за известен период от време. Терпешев е настанен в луксозна резиденция в “Княжево”, но той, свикнал на селски живот, се преселил заедно с домашните си животни в нея. Случаят е описан от Георги Марков в "Прокълнатата вила": "Някъде през пролетта внезапен живот изпълни двора на нашите съседи. Не можехме да повярваме на очите си, като видяхме стадо кокошки и пуйки да се разхожда из красивия парк плюс две кози, агне и куче. А всред тях, ухилен до ушите, стоеше Добри Терпешев. Той и жена му бяха новите обитатели на прокълнатата вила. „Нещо ще му се случи на Добри Терпешев!” — помислихме си ние и зачакахме да видим точно как ще очистят и този гражданин Но до физическо унищожение не се стигна. Бай Добри беше изхвърлен от всички постове и в дните, в които чакаше да напусне вилата и да отиде да живее неизвестно къде, той беше лишен дори от правителствен автомобил и двамата с жена си бавно вървяха пешком по пътя."
Простодушен и самоуверен, Терпешев обаче пропуснал да забележи кога вятърът от Москва задухал в друга посока. Имал неблагоразумието да се опълчи срещу Тодор Живков на прословутия Априлски пленум, където го разкритикувал съвършено безцеремонно със следната убийствена присъда: "Той е толкова дребен, че ние никога не сме го забелязвали - нито преди, нито след вземането на властта в София. Ако поживея още малко, може да прочета, че Живков сам е извършил революцията в България." И като резултат от това на 80-годишна възраст го изключили от партията, отнели му пенсията и го изселили от столицата в Плевен. По този повод бай Добри казал за самозванеца Живков: „Когато човек се роди прост, то не е за един ден, а за цял живот.”
Терпешев умира през 1967 г. в немилост, но остава в историята като най-простия комунистически функционер. Днес обаче под лидерството на Корнелия Нинова името дори на този неграмотник, нанесъл непоправими щети на България, е реабилитирано и тачено с почести, венци и цветя. Въпреки, че комунизмът като престъпен строй е забранен в България със закон, в Изворово е издигнат паметник на терориста и разбойник, а името му се превръща в част от предизборната кампания на БСП за избор на европейски депутати.