Министерството на отбраната се прочу като страстен колекционер на стари съветски самолети, за чиито неефективни ремонти предпочита да харчи милиони от бюджета на България, наливайки ги приоритетно в руски фирми. Но ведомството на министър Каракачанов се е превърнало и в хранилка, и в уютен пристан за военни пенсионери, коментират с нескрит гняв хора в сектора. Така например за Дена на храбростта и българската армия – 6 май,
пенсионер ще се окичи с генералска звезда
Става дума за началника на отбраната генерал - лейтенант Андрей Боцев. Утре предстои той да получи четвърта звезда на пагона и да стане генерал. Така Боцев ще има и правото да служи още няколко години в армията. Да му е честито! Но проблемът е, че Андрей Боцев е и военен пенсионер. Според абсурдите на нашето законодателство той вече е упражнил правото си да получава пенсия заради броя прослужени години, но продължава да взима и солидна заплата. Това куриозно положение го има само в България – законно е, но моралът куца, а партньорите в НАТО недоумяват, как се случва тази „магия”. Сигурно в Алианса сме
първенци по брой на генерали
Но историята с Боцев не е изолиран случай. В МО и щабовете, а и по частите е пълно с пенсионирани генерали и полковници, които продължават да служат в армията и да прибират наведнъж и пенсия и заплата. А младите офицери, мачкани от субективни решения на висшестоящите и мизерни заплати, продължават да си търсят друга работа и спасение от системата. На този фон все по-упорито пълзят слухове, че за да бори некомплекта в армията, министърът се готви да направи още едно подаръче на старшите и висшите офицери. Като вдигне с още от две до три години възрастта за освобождаване от военна служба, поради навършване на пределна възраст. Така старите ще служат още и ще могат да си докарват пари от заплата и от пенсия. А кариерното развитие на младите ще бъде във фризера.
По същата схема не по-лошо се е уредил и началникът на политическият кабинет на министъра на отбраната Илия Налбантов. Освен че е военен пенсионер, дълги години преди да заеме сегашната си политическа длъжност той работи като държавен служител в МО. Пенсия и заплата едновременно. Нищо невиждано, нищо ново. Това е масова практика. Само че случаят с Илия Налбантов надминава всякакви граници на приличие, коментират в МО. Няма данни за това, че същият е освободил мястото си на държавен служител (главен експерт) в Дирекция “Планиране, програмиране и бюджет” на МО, след като е станал началник на политическия кабинет на министър Каракачанов. Ако мястото на Налбантов като държавен служител все още се пази, както мълвят слуховете в МО, това значи, че след като му изтече политическият мандат, той ще се върне на топло и сигурно местенце, с всички привилегии по Закона за държавния служител. И пенсията продължава да идва всеки месец. Така, вместо към реформи в армията по натовски стандарти, се
възраждат старите социалистически практики
Явно този армейски манталитет е в най-добра хармония и със съветската военна техника. А армията на военните пенсионери става все по-непобедима. Без нито една изгубена бюрократична битка! В същото време недостигът на кадри в армията продължава да расте. Все повече военни напускат заради смешно ниски заплати и заради липса на перспектива за тяхното развитие както като професионалисти, така и в кариерата. Старата съветска техника става все по-опасна за живота им. Военнослужещи напускат редиците на армията и заради това, че са отвратени от ширещия се субективизъм и царстващата несправедливост при решенията за кариерно израстване. Тук цари принципът: „Не питай какво можеш и даваш, а на кого си човек?” Това е тъжната истина, която всички знаят, но е приета като нещо в реда на нещата. Както сме тръгнали след не много време можем да останем без армия.
Но има една невидима сила, една всемогъща армия, която непрекъснато нараства. И не страда от некомплект. Това е армията на военните пенсионери, останали на активна държавна служба като чиновници в МО. Армия един ден може и да нямаме, но чиновници пенсионери ще имаме предостатъчно, а те са сила, която ще "срази" всеки враг!