Светослав Пинтев
В писмото си от 1981 г. до държавния глава Тодор Живков, което Faktor.bg извади от архивите на ДС, следственият по онова време шеф на експедицията в Странджа и на прословутия отдел „Културно наследство“ Кръстьо Мутафчиев пише /без редакторска намеса-б.а./:
„Както и досега изброените задачи така и тази за Малко Търново е съгласувана с др. Живкова имахме нейната пълна подкрепа.
Реалната работа започна от 4 май. Първоначалната /теоретична подготовка/ започна през януари 1981 г. Тогава локализирахме:
-Местността
Мястото на съкровището
/вход/ откъдето да се да почне работа.
По наше искане работата започнахме с гранични войски с цел да запазим секретността, както пред местното населениe така и пред туристите които минават през този граничен район, а обекта е много близо. В настоящия момент и особено след допълнителна разработка сме вече пред прага на самото откритие. Работата бе незабавно спряна след смъртта на Л. Живкова. Тъй като средствата на отдел “Културно наследство“ бяха блокирани вследствие на финансовата ревизия. Независимо от предварителните условия, че работата на групата ще продължи и ревизията няма да й пречи това не отговаря на истината. Цялата работа на групата бе парализирана.
-няма към кого да се обърнем за помощ или указания.
-финансовите средства бяха спряни
.....
Успяхме да заинтригуваме др. Стамен Стаменов, като му обяснихме, че делото е започнато от др. Живкова. Др. Стаменов лично посети обекта и даде следните разпоредби:
.......
За наше най-голямо съжаление почина и др. Стаменов."
Твърде много смърт
Става въпрос за тогавашния зам. министър-председател и министър на минералните ресурси и металургията инж. Стамен Стаменов. Той се ангажира да осигури на експедицията работна ръка и техника, но...на 26 август групата пак е в Малко Търново. Местният секретар на БКП ги посреща с лошата новина.
„Едва пристигнали в градчето, Илия Петков им съобщава, че инж. Стаменов същия ден е починал. В началото на септември, службите за сигурност, прекратяват всички проучвания и дори забраняват достъпа до района. Вероятно, за да заличат откритото и да не се продължат проучванията там, са изпратени хора, които
взривяват входа
и безвъзвратно блокират пътя към разбулването на тайните. След взрива култовото място остава с една отвесна скала, в основата на която се вижда тунел. Той обаче не води на никъде, защото с годините кухината е наводнена и напълно блокирана“, пише Царево инфо в обзорен материал по темата.
В експедицията, търсеща гробницата на египетската богиня-котка Бастет
участват Кръстьо Мутафчиев, Иля Прокопов, историк-нумизмат, археологът Юли Фърков, историкът Цеко Етрополски, племенницата на Ванга Красимира Стоянова
В подготовката се включва мистериозен специалист по старогръцки на име Христо, журналист, който е неустановен и до днес. Включват се и двама местни, които са помагали при копането. Помагали са и войничетата от поделението.
В архивите на ДС (виж документите в галерия, б.р.), посветени на експедицията и аферата около нея, се пазят и подробните доклади на офицерите от поделение 56 510 „Богатир“, на милиционерски шефове, на служители в хотела. Въртят сучат, докарват го до разходите и до…битово разложение. Явно точно това се е искало от тях.
Людмила Живкова по време на посещение в Индия
Да припомним, че през 1974-1975 година, Политбюро решава да се започне подготовката за отбелязването на 1300-годишнината на българската държава и създава
специална работна група
В нея участват трима министри – на външните работи Петър Младенов, на вътрешните работи Димитър Стоянов и на културата Людмила Живкова, все членове на Политбюро. Те делегират правата си - всеки на по един от заместници – Живко Попов, Емил Александров и Александър Фол. Все хора, които споделят „дръзновението“ на Людмила Живкова.
Живко Попов създава оперативна група, която да свърши една наистина огромна работа с тези 9 млн. валутни лв., отпуснати за мероприятията около годишнината и закупуване на културни ценности. В нея са Живко Попов, Кръстю Мутафчиев, Кирил Башлиев и Въло Горанов, българин, живеещ във Виена, регистрирал там частна фирма, чрез която е замислено да се изкупуват произведения на изкуството, свързани с българската история, като идеята на Живкова е да ги връщат в България. В това отношение успехите на групата са безспорни.
Още повече, че там са основно кадри на Първо главно управление на Държавна сигурност, българското външното разузнаване. И те ползват каналите на службата си, разбира се. Не за собствена облага, както ги обвиняват.
Контрабандата е превърната в официална държавна политика на България, като с указ и постановление на Министерския съвет е наречена „скрит транзит”. Възложена е на външнотърговското дружество „Кинтекс”, което е монополист в тази дейност. То е подчинено изцяло на Държавна сигурност.
Людмила Живкова решава да създаде през седемдесетте служба „Културно наследство”, за да опише и документира кой какво и откъде е изкопал и къде се изнасят археологическите съкровища на България. А това е
бизнес на хора от Политбюро
Едва ли са се зарадвали...
Точно след раждането на тази идея и обявяването й, на 2 ноември 1973 г. Людмила Живкова е почти убита в автомобилна катастрофа, като на път за „Пирогов“ линейката също е ударена от друга кола. Няколко дни тя е в кома, а Иван Славков разказва, че по нищо не се е различавала от мъртвец . Камионът ЗИЛ, причинил катастрофата, изчезва завинаги. А в социалистическа България нямаше частни камиони, ако си спомняте.
Тази катастрофа става едва месец, след като на 3 октомври 1973 г. на път за летище София абсолютно същият на външен вид ЗИЛ се врязва странично в черния правителствен автомобил „Чайка”, в който пътува шефът на Италианската комунистическа партия Енрико Берлингуер, имащ известни разногласия с Кремъл.
Мистериозно още през 1972 г. умира и ген. Димитър Кьосев, който е помагал на Людмила Живкова, а жена му малко по- късно се самоубива.
Да се върнем обаче на
Разгрома на експедицията в Странджа
След смъртта на председателя на Комитета по култура Людмила Живкова през юли 1981 г. експедицията, търсила по нейна заръка гробницата на богинята котка Бастет, е отзована и навряна в миша дупка, начело с високопоставените си покровители, общото , между които е, че са били изключително близки на дъщерята на Тодор Живков. Всички някак много бързо се отзовават в затвора. Изключение прави само Александър Фол, който през цялото време се е опитвал да спре ровенето в Странджа и работи на светилището в Мишкова нива, недалеч от гробницата“.
Съвсем очевидно е днес, че става въпрос за брутална разправа с хората, работили за една кауза, колкото бившите шефове в ДС и сега да обясняват колко много са откраднали. Нали документи за това няма. Един говори за тайник с алкохол, намерен в дома на Живко Попов. Друг споменава смешната сума от 2000 долара, която според мнозина всъщност отива в джоба на Богомил Райнов.
Кой има интерес да разгроми групата съратници на Людмила Живкова, работила за идеята честване на „1300 години България“ ? И да не пипне никого от другите действащи лица.
Със сигурност
това не е Тодор Живков
Но групата е брутално разгромена. А уж Живков е всесилен. Но и той има началници, които седят в Кремъл и са безмилостни, когато посегнат на комунистическия интернационализъм и проявиш мераци за национална гордост, особено да биеш тъпана, че държавата ти е къде по-древна от руската.
Министърът на културата в Съветския съюз Пьотър Демичев иска обяснение от Людмила при нейно посещение в Москва и разговаря остро с нея по темата, въпреки че е сред най-меките и учтиви другари в ръководството на СССР . Нищо, че е плакал за нея при посещението си у нас след гибелта й, както си спомня Георги Йорданов.
Два пъти у нас идва бъдещият генерален секретар на КПСС и държавен ръководител на СССР Константин Черненко, приближен до тогавашния генсек Леонид Брежнев. В Москва през 1981 г. са разтревожени от активността на Людмила Живкова, да не кажем , че са бесни.
Да се спрем всъщност на посещението на първата другарка в Москва, което трябва да й даде картбланш за честванията, но…
Предлагаме на вашето внимание откъс от книгата на Недю Недев с дългичкото заглавие: „ Людмила Живкова. Александър Фол и другите. Николай Генчев с досие „Дърдорко”, където се разказва за посещението й в Москва през януари същата година. Там тя трябва да получи благословия за начинанието си, но получава шамар.
В шеста глава Недев пише:
„Тя очаква, че като член на Политбюро и член на Бюрото на Министерския съвет ще й бъде оказано полагащо се по ранг внимание. Надяват се да бъде приета, ако не от Леонид Брежнев, то поне от Михаил Суслов или Николай Тихонов, министър-председател. Усилията в тази насока на Димитър Станишев, Леонид Керестиджиянц и посланика Димитър Жулев не дават резултат. Тя е приета от секретаря на ЦК на КПСС – Михаил Зимянин. За Людмила това е унижение, защото като него в ЦК на КПСС има десетки, тя е член на Политбюро и негласно втори човек в България. Пред него Людмила прави експозе за честването на 1300-годишния юбилей. Емисарят слуша спокойно, непроницаемо и не може да се разбере одобрява или не това, което тя разгръща. От него тя трябва да получи картбланш за своята работа. След това взема думата висшият апаратчик и с монотонен и безстрастен глас почва да реди несъгласия и критики.
Второ, участието на толкова много чуждестранни представители на юбилейните тържества, както и масовото пътуване на български интелектуалци и ансамбли на Запад, крие опасност от проникване на западното влияние, пък и възможност на тайните служби да вербуват кадри и да осъществяват подривни операции. Всичко това е в ущърб на партийното ръководство на културата, което е основен ленински принцип на духовната и идеологическата доктрина. Налице е опасност от прониква не на империалистическата диверсия и засилване на обективистичните и антипартийните течения в изкуството и културата.
Трето, трябва да отчитаме изострянето на международната обстановка и засилването на атаките и шантажите на противника. Срещу демокрацията и социализма се разгръща кампания чрез централи като “Гласът на Америка”, “Свободна Европа”, Би Би Си, “Дойче веле” и други.
Четвърто, центърът на културното сътрудничество не трябва да е обърнат към Запада, а да се концентрира към общуването и духовното единение с народите на СССР и страните от социалистическата общност. Това е крайъгълен камък в културната политика, а той се нарушава….
Според Костадин Чакъров, който присъства на срещата, словата на руския емисар “бяха направо обвинение към нейното ръководство на духовната сфера”.
Българската дама изпада в ярост. Нея никой не смее да я поучава, камо ли да я обвинява в ерес! Дръпната и самонадеяна, тя заявява: “Не съм съгласна с вашите оценки – вие не сте точно осведомен за нашите действия и обосновани виждания”. И развива редица нетрафарентни схващания, като доказва, че западните творци, учени и хора на изкуството, не се занимават с диверсия, а с наука, с творчество и не би следвало да се клеймят като буржоазни оръдия и апологети. Заявява, че не може да отстъпи от поетия авангарден курс, но и как да отстъпи, когато филмът за баща й “Човек от народа” е в ход, биографията му се пише от секретарите на ЦК и учени като Мито Исусов и други.“
Доста свободно поведение за комунистическите догматици, което едва ли е било преглътнато и простено.
Наказателното дело с общ характер е срещу длъжностни лица е за присвоявания и валутни престъпления, свързани с фонда. Нищо, че разходите се подписвани основно от Людмила Живкова. Присъдата по делото е отменена в началото на 90 те заради груби нарушения на следствието.
Делото, гледано от състав на Върховния съд на НРБ, завършва с изключително тежки присъди.
Провежда се
със скоростта на светлината
- стартира на 4 март 1982 г., за да приключи след само 18 дни.
На аферата „Културно наследство” обръща внимание бившият министър на вътрешните работи Христо Данов в строго секретния доклад за структурата и дейността на Държавна сигурност от 1992 г. Той припомня, че през март 1982 г. Военната колегия на Върховния съд е осъдила Живко Попов, кандидат член на ЦК на БКП, бивш служител на Държавна сигурност, бивш заместник министър на външните работи и бивш посланик в Чехословакия, на 20 г. затвор. Собственикът на австрийската фирма „Улпия” Въло Горанов – на 18 г.затвор, първия секретар при МВнР Кръстю Мутафчиев на 15 г. затвор, а касиера на „Културно наследство” Кирил Башлиев – на 10 г. затвор.
В доклада министърът подчертава, че когато от 19 май 1975 г. до май 1980 г. разпоредител с финансовите средства на службата бил Живко Попов, под предтекст за намиране на допълнителни средства той използвал службата за търговска, посредническа и контрабандна дейност. Все дейност характерна за ДС.
Данов отбелязва, че един член на ЦК на БКП, лично се облагодетелства от цялата история. Това е не друг, а
самият Мирчо Спасов
В доклада си за дейността на Държавна сигурност министърът подчертава дебело, че при следствието са получени данни и за много други лица, които е трябвало да носят наказателна отговорност.
Мирчо Спасов
Данов пише, че на базата на извършена финансова ревизия е установено, че от предоставените бюджетни средства – 9 356 745 валутни лева, за закупуване на произведения на изкуството са похарчени 2 931 806 лева, докато за командировки са отишли над 2 млн.лв, за техника близо 1 милион лева, за обеди, вечери, хонорари, бакшиши и други „непредвидени” разходи – над 3 млн.лв. Министър Данов изрично подчертава, че въпреки събраните данни, по случая
не е търсена наказателна отговорност на още 21 лица
Начело е Мирчо Спасов и цяла кохорта негови приближени. Там е личната му приятелка Захаринка Костова – Мащенко, Тинко Воденичаров, Венелин Коцев – бивш посланик на България в Италия. Там е бившият първи заместник председател на Комитета за Култура Милчо Германов, който не е дал обяснения, другият бивш заместник на Людмила Живкова и главен секретар на Националната координационна комисия „1300 г. България” Тодор Рибаров, Христо Бъчваров, Любомир Левчев, синът на Мирчо Спасов – Румен Спасов, помощникът на Мирчо Спасов – Димитър Боев.
Осъдени са само най-близките до Людмила Живкова.
Сякаш е извършена
наказателна акция
А никой от тях не е случаен човек.
Клеър Стърлинг пише в книгата си „Времето на убийците“, че офицерът Живко Попов е координатор на българския шпионаж в Западна Европа по времето на атентата срещу папата.
И да не е такъв, несъмнено ролята му е ключова. Попов създава три задгранични фирми, като изпраща хора на ДС в чужбина, за да ги разработват. През тях минават артефактите и в двете посоки – находки от страната ни, главно монети, за продажба на аукционите в Западна Европа, а от там– към България
Емил Александров е началник на 14-и отдел на Първо Главно управление на ДС, който се занимава с културното наследство, създаден по идея на Людмила Живкова, за да се озапти иманярството в Политбюро, където са си разделили България на зони и пращат хора да копаят.
Бившият ни посланик в Мексико Богомил Герасимов заявява в поредицата „Мистерии и факти на“ Светослава Рудолф:
„За тия два месеца и половина нещо стана с Людмила Живкова. Тя беше изолирана изведнъж, престана да ходи в Комитета за култура, престана да се занимава с проблемите на 1300-годишнината.
Тодор Живков умишлено изолира Людмила
Това е било направено под давлението на Москва. Те вероятно са казали:
„Използвай, че Людмила Живкова не е добре със здравето, за да бъде отстранена и от Политбюро и от ръководството на Комитета по култура, от всички действия по отношение на 1300 годишнината…Аз лично смятам, че е дошъл специален пратеник. Някой от нивото на Черненко… Като говорим какво е станало, коя е била причината тази жена изведнъж да рухне психически и да вземе такова крайно решение, защото за мен няма никакво съмнение, че го е направила сама. Няма външни сили. Тя прави това сама, когато баща й казва, че за да оцелее тяхното семейство, да оцелее той като ръководител на държавата, тя все пак да има някакво бъдеще, то тя трябва да се отдръпне от честването на 1300 годишнината. Това й го е казал в този отрязък от един месец след май, през който тя е била като под домашен арест в резиденцията в Боровец. Това й го е казал. Тя не иска да обядва с него, не иска да има с никой общо. Единственото, което прави е да унищожава това, което е написала, снимала, всичко събрано от нейната дейност. Унищожава го, за да няма следа. Мисля, че решава да сложи край на живота си и да привлече световното внимание не само към нея, но и към това честване на нашата 1300 годишнина.“
Тази версия обяснява много неща. Пъзелът се намества идеално.
Ръководителят на експедицията Кръстю Мутафчиев, е осъден на 15 години затвор, като изтърпява ефективно 8 от тях. Книгите, които написва по-късно, градят интересни, но абсолютно недоказуеми хипотези. В "Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс" пише, че след смъртта на богинята Бастет тялото й е пренесено до Странджа по море. Уверява, че тя е древна фараонка, която е обожествена. И че докато той е в затвора, копането продължава, този път по заповед на шефа на МВР Димитър Стоянов.
Мутафчиев е споделял в едно от малкото си интервюта: „ И много жалко, защото именно в резултат на тази "научна " дейност, приложена на обекта се унищожават всички указателни знаци, изобразени по скалите, които сочеха пътя към гробницата. А през 1985 г., тогавашният министър на Вътрешните работи на НРБ, генерал Димитър Стоянов ми предложи да продължим заедно проучването на тайнственото място - именно докато бях в затвора...… И не само това! Доколкото ми е известно през същата тази година по нареждане на генерала е била взривена прословутата скала на предполагаемия гробищен некропол, в района на Малко Търново.“
Фараон и жрец се явяват на търсачите
Племенницата на Ванга Красимира Стоянова, която покрай този случай решава да се посвети на египтологията, разказва за преживяването си в планинската местност, която й посочва пророчицата, описвайки я най-подробно. Четейки тези редове винаги се сещам за създадения още от Сталин „Отдел на дявола“ към НКВД, който оцелява в ККБ, вероятно и в днешния ФСБ. Отдел за въздействие върху човешката психика по паранормални и всякакви други начини.
Ванга заръчва да отидат на 5 май заради особената подредба на небесните тела и луната. Експедицията посещава гробницата на този ден
Това, което се случва, е описано в книгата на Стоянова "Ванга":
"...няколко минути след това южната гладка страна на скалата, пред която стояхме, светна някак отвътре като екран на телевизор и сред планинската тъмнина тя се открои в светлосиво. И миг след това се появиха в открояващ се бял цвят... две фигури. Бяха огромни и заемаха почти цялото осветено пространство. Фигурите се виждаха толкова отчетливо и се открояваха така релефно, че имах чувството как всеки момент могат да се отлепят от стената и да тръгнат към нас... Отляво на стената на преден план в цял ръст стоеше възрастен мъж, по-скоро старец, с дълга до земята роба и дълга до раменете коса. Лявата му ръка беше отпусната по тялото, а в дясната, протегната напред, държеше някакъв предмет, нещо като топка кръгло, но не беше топка, по-скоро някакъв непознат уред. На по-заден план, но по-горе и по-вдясно, стоеше втора фигура. Не знам защо, на мен ми заприлича на фараон. Това беше млад мъж, който седеше в нещо като кресло, с прибрани един до друг и спуснати надолу крака и ръце".
Край
Вижте ТУК и ТУК първа и втора част.