Днес обаче става ясно, че наградите са раздадени и в крещящо нарушение на Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) и правилника за прилагането му. Вероятно като аргументи са надделяли политически и задкулисни съображения, в които се преплитат интереси на президент и военен министър.
Според чл. 240(4) от ЗОВС: „Пенсионираните военнослужещи, ветераните от войните и военноинвалиди могат да бъдат награждавани с отличия и награди и по ред, определени с правилника за прилагане на закона”. Член 135(2) от въпросния правилник пък е категоричен:”Предложенията за награждаване по ал.1 се изготвят от съответната структура по управление на човешки ресурси (личния състав). В Правилника още е регламентирано, че въпросните лица могат да бъдат награждавани с „грамота”, „предметна награда”, „хладно оръжие”, „награден знак”, а поводите за това са кръгли годишнини, национални и официални празници, празнични дни на военнослужещите. Тоест, според законовата уредба награждаването се извършва само след изрично предложение от съответната структура на Министерство на отбраната, към която са принадлежали навремето посочените за отличаване. В скандалния случай от 16 януари подобно предложение липсва. Категорични са и източниците на Faktor.bg, че
липсват такова предложение от ген. Даскалов,
ръководител на СВИ, няма и от ресорния ръководител на човешки ресурси на службата, нито на Дирекция” Управление на човешки ресурси на МО(ДУЧР)”. Оказва се, че единствените предложения за наградите са постъпили от две неправителствени организации - Асоциация на военните разузнавачи(АВР) и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва(СОСЗР). Faktor.bg разполага с въпросните предложения (виж в галерия), а в тях категорично липсват каквито и да са мотиви и обосновки, защо точно тези лица са избрани, на базата на какви заслуги се предлагат за награждаване?
Любопитен е фактът, че всъщност АВР е колективен член на СОСЗР, тоест са взаимно свързани. Предложенията са подписани от ген.о.р. Златан Стойков и от полк.о.з Чавдар Борачев. Златан Стойков дори предлага част от пенсионираните разузнавачи да бъдат повишени в звание, но идеята му е отхвърлена, след отрицателно становище на Дирекция „Управление на човешки ресурси”. В писмото до Каракачанов пък Борачев сам предлага най-безцеремонно себе си за отличие. От въпросните писма се разбира също, че всъщност става дума за честване, което е инициатива на въпросните казионни организации, а не на МО, както и без ясни аргументи на МО и президентството защо раздават наградите. Единствено въз основа на тези писма и без никаква аргументация и спазване на закона Дирекция „Социална политика” на МО е подготвила заповеди за награждаване от името на министъра. Не е изключено Каракачанов да е бил подведен да подпише наградите, но това едва ли го оправдава в скандала, който показва, че в повереното му министерство не се работи въз основа на закона, а на
лични пристрастия и интереси
Именно поради тази причина в списъка с отличените попадат единствено чекисти, минали през съветски школи и работили единствено против ЕС и НАТО. Така натовският президент Радев и натовският министър Каракачанов изпадат в доста комична ситуация - отличават само лица, действали против днешните ни партньори и то по време на обявения със закон за престъпен комунизъм. Скандално е например отличаването на настоящия депутат Таско Ерменков, обявен като агент „Радулов”. Оценката за разузнавателната дейност в кадровото му досие е изключително слаба и отрицателна, има съмнения за финансови злоупотреби, а шефовете му го предлагат за отзоваване от задгранична командировка и наказание. Същата е ситуацията и с Чавдар Борачев. Оценките за работата му в РУМНО са слаби, бил е пред изгонване от службата (виж ТУК документи и информация за Ерменков и Борачев, б.р.). Сред незаконно отличените е и бащата на Иво Христов - шеф на кабинета на президента Румен Радев. Полковник Христо Христов е работил като резидент на военното разузнаване РУМНО в периода 1984-1988 г. в Брюксел, където е централата на ЕС и НАТО(виж ТУК, б.р.). Днес, вместо да е наказан за шпионската си дейност, той получава награда от министъра на обраната и президента.
Явно е, че удостоените с награди са избирани не според закона, а
по класово-партийния подход на БКП
или поне по заслуги и вярност към БСП, Нинова и съветските и руските разузнавателни служби. И Каракачанов, и Радев не се сетиха поне за един елитен български военен разузнавач, работил за родината си до 9-ти септември 1944 г. Основната част от тях бяха несправедливо избити, въдворени по лагери от червената власт и и издъхнаха в забвение и немилост в годините на комунизма.
Наложително е инспекторатът в МО да извърши спешно проверка по осветения скандал и се установи кой е прегазил закона и е подвел министъра. Съвсем не е изключено липсващите документи да бъдат изфабрикувани и със задна дата нагласени. По-опасното е, че с такъв подход девалвират самите награди, девалвират и институциите на президента и военния министър, които ги раздават. Посява се обаче и съмнението, че този стил на работа може да е част от хибридната война – лансиране на стари чекисти, отблъскване на обществото от ценностите на ЕС и НАТО.