Разследване на The Insider
Съсобственикът на Yota Сергей Адониев, чието българско гражданство "за особени заслуги" беше анулирано преди дни, е арестуван в САЩ още през 1998 година, след като организира мошеническа схема за доставка на кубинска захар в Казахстан.
Но, срещу него са повдигнати и много по-сериозни обвинения — в причастност към кокаиновия трафик от Латинска Америка в Европа през пристанището на Санкт Петербург. Но обвинението е заметено под натиск на Кремъл, а депортираният в Русия Адониев е освободен предсрочно и с помощта на Владимир Путин започва да изгражда телекомуникационен бизнес, влагайки в него стотици милиони долара с неясен произход.
Адониев е роден в Лвов през 1961 година, през 80-те години завършва Ленинградския политехнически институт, а през 1994 година заедно с Олег Бойко и Владимир Кехман започва да изнася плодове. Първата им голяма компания става "Олби Джаз", която обаче фалира заради банковата криза и през 1996 година партньорите създават JFC (Joint Fruit Company) — най-големият износител на банани и цитрусови плодове от Латинска Америка. Именно тогава Адониев започва
аферата, за която по-късно ще му се наложи да плати
През 1993 година Адониев заедно с Виталий Рашкован, Бахитян Оралбеков и Олег Попов създават две компании в САЩ — Megabucks Trading и Metal Works Company, и двете регистрирани в Бевърли Хилс, Калифорния. През тези компании Адониев и партньорите му "водели преговори" с правителството на Казахстан за доставката на 25 000 тона кубинска захар за $6,7 млн. По данни на ФБР, работата на Адониева се е състояла в това да дава подкупи на влиятелни казахски чиновници, докато в същото време Рашкован отговарял за административните въпроси и американските банкови сметки. При това, както твърдят от ФБР, не е имало никаква захар и не е можело да има — първо, защото истинска кубинска захар би струвала два пъти по-скъпо, второ, защото на американските фирми не е разрешено да търгуват с Куба заради ембаргото.
Според документите на ФБР, Адониев няколко пъти посещава Казахстан през 1993 година и се договорил за фалшивата сделка с Владимир Крупенев, който по това време е личен съветник на президента Назърбаев, чрез
подкуп в размер на 700,000 долара
Сумата е преведена от сметката на фирмата на Адониева на сметката на едно московско казино, което по данни на ФБР е собственост на бизнес партньор на Адониева. След това той и Оралбеков изтеглили парите и ги предали кеш на Крупенев, а той организира първия трансфер в размер на 4 млн. долара на сметката на Megabucks в Лос Анджелис. С тези пари Адониев и партньорите му незабавно си купуват разкошни жилища и автомобили. През лятото на 1993 година Адониев и Попов купуват "Бентли", "Мерседес", "Джип" и "Ламборджини" — всичко с парите на казахските данъкоплатци.
За да може аферата да продължи по-дълго и да продължават да получават парични преводи, Адониев трябвало да покаже поне някакви доставки. През септември 1993 година той купува 100 тона захар за 300 000 долара от казахски заводи (използвайки като прикритие лондонска компания) и я "доставя" като кубинска. След като и последните 500 хиляди долара са преведени, ФБР разкрива измамата и замразява сметките им. Адониев, който по това време се е върнел в Петербург е обявен за издирване от Интерпол. Той е задържан през 1997 година в Дюселдорф и депортиран в САЩ. И тук започва най-интересното.
През 1998 година Адониев и Рашкован са признати за виновни в мошеничество, в измама на правителството на Казахстан, в даване на подкуп на чуждестранни чиновници и пране на пари. Адониев се признава за виновен и обещава да върне откраднатите 4 милиона долара на казахските власти, затова е осъден само на 30 месеца затвор и 3 години изпитателен срок. Но не остава в затвора дори и през тези 30 месеца. След огромен дипломатически натиск от Москва САЩ го предават на Русия, където той трябва да доизлежи присъдата си.
Защо изведнъж Москва така се е загрижила за бизнесмена?
Както става ясно по-късно, ФБР се е интересувало не само от финансовите му машинации. През 2000 година вестник Los Angeles Times публикува статия, в която се цитира разследване, проведено от голямата застрахователна компания Prudential за смъртта на несменяемия бизнес партньор на Адониев — Олег Попов. Според LA Times, застрахователите са открили документи на ФБР, свързващи Адониев с доставката на 1 тон кокаин, впоследствие задържан на руско-финландската граница през 1993 година.
The Insider се свърза с бивш следовател от ФБР, който е водил това разследване в края на 90-те години, а сега ръководи адвокатска кантора. За съжаление, той заяви, че няма право да разкрива подробности от делото за кокаина, но отбеляза, че никога не се е сблъсквал с такъв натиск, както по време на работата над това дело.
Доставката на кокаина, за който става дума нашумя навремето в руската и чуждестранната преса. На 21 февруари 1993 година поделението на Федералната служба за сигурност (ФСБ) в Петербург и Министерството на вътрешните работи "осуетяват внасянето на 1 тон кокаин на територията на Русия" през митницата във Виборг. Четири дни по-късно началникът на ФСС Виктор Черкесов съобщава, че товарът идва с кораб от Колумбия, замаскиран като консерви с месо.
"Конфискуваният кокаин преминава в собственост на държавата и ще се използва за медицински цели", заявил тогава Черкасов и добавил, че през 1993 година лисва кокаин за медицински цели и "запасите трябва да бъдат попълнени". Тогава тези обяснения не изглеждат странни и не предизвикват скандал.
Кой знае защо Черкесов не посочва фирмата, която е трябвало да разфасова кокаина в Петербург (откъдето той трябвало да се върне обратно в Европа).
Тогава той твърди, че името и, както и задържаният, гражданин на Израел и бивш гражданин на СССР, са следствена тайна.
По-късно белгийският Le Soir публикува разследване, което доказва, че "доблестната операция на питерските чекисти" всъщност е незаконно възпрепятстване на международната операция на Интерпол "Акапулко", подготвяна 3 години и започнала с подслушване, провеждано от колумбийската полиция.
"Контейнерът е пътувал от Богота в Гьотеборг, а оттам в Котку, но в края на краищата е прихванат от руснаците, въпреки всяка логика на друго място — край Виборг. Товарът в Петербург е трябвало да бъде приет от фирмата Agricum", разкрива Le Soir.
По данни на автора Ален Лалман (по-късно той пише книга за тази афера), организатор на доставката е Оскар Донат, който по-късно е арестуван в Израел. В Петербург той е притежател на цял митнически терминал Eurodonat Terminals INC, зад който се предполага, че освен Донат, стоят и властите на Петербург. Освен Донат редица участници са арестувани в Русия, Израел и Колумбия.
Кой знае защо след това не се чува нищо за съдебни процеси срещу тях.
Този тон кокаин играе доста важна роля в разстановката на силите в криминалния свят на Петербург. Екслидерът на Тамбовската организирана престъпна група Владимир Барсуков (Кумарин) вече в затвора, си спомня, че по повод тази доставка с него се е свързал Николай Аулов (бъдещ генерал-полковник в МВР и заместник-ръководител на Федералната служба за контрол над наркотиците:
"Аз добре познавам Аулов, още когато беше капитан, по времето, когато първият тон кокаин беше докаран в консерви с месо през Виборг. Имах срещи с Акулов през 1992–1993-та, на които той ми намекваше да взема под контрол наркотика, аргументирайки се, че този, който го вземе под контрол ще получи големи пари. Този, който получи големите пари ще стане силен и ще ни избие или ще ни тикне в затвора, което в крайна сметка се сбъдна".
Доста по-късно връзката между банановата компания JFC с доставаката на кокаина получава ново потвърждение. През 2015 година за пране на "кокаинови" пари правоохранителните органи на Еквадор опитват да задържат представителя на JFC, руския гражданин с кубински произход Дмитрий Мартинес. През 2014 година, в пристанището на град Гуаякил полицията конфискува над тон кокаин, предназначен за изпращане в Кувейт транзит през Испания. Наркотикът е скрит на кораб в контейнер за банани на фирмата Exbafrut, собственост на Мартинес.
По думите на министъра на вътрешните работи на Еквадор Диего Фуетес, за 10-те години на съществуването си престъпната групировка е успяла
да "изпере" над 1 млрд. долара от наркотици
и 300 млн. долара, които влизали в страната във вид на кредити взети от руски банки.
И така, Сергей Адониев, когото ФБР подозира в участие в тази афера, не само спешно е екстрадиран в Русия, но е и освободен без да излежи целия срок на присъдата.
Нещо повече, неговата кариера стремително поема нагоре, благодарение на активната подкрепа лично на Владимир Путин.
През 2006 година Адониев създава фонда Telconet Capital, който става основен акционер в телекомуникационния оператор "Скартел" (търговска марка Yota). Yota по странен начин успява да получи лиценз за GSM, без да разполага със собствени предаватели, след което за 4 години (от 2007 до 20011 година) Адониев влага в "Скартел" ни повече, ни по-малко от 600 млн. долара. Откъде бившият продавач на банани има такива средства не е ясно (ако, разбира се, е продавал не само банани).
Но пък е известно, че от 2006 година негов покровител става Сергей Чемезов, директор на "Ростехнологии" и бивш колега на Путин от дрезденската резидентура на КГБ. През 2008 година "Ростех" става собственик на 25% от акциите на "Скартел".
Възходът на Yota не предизвиква възторга на другите телекомуникационни компании, но и тук помага намеса "свише".
На 3 март в офиса на Yota се събират ръководителите и основните акционери на всички големи руски телекомуникационни компании. Освен Чемезов и Адониев там е и лично Владимир Путин и в негово присъствие те подписват крайно изгодно за Адониев споразумение: на базата на "Скартел" се създава инфраструктурна компания, в чиято мрежа участниците в споразумението могат да продават мобилен интернет чрез технологията LTE.
През 2013 Адониев и неговият партньор Авдолян продават своя дял в "Скартел" на Усманов — тогава сумата на сделката е 1,3 млрд. долара.
През 2017 година Forbes оценява състоянието му на 0,8 млрд.
Превод: Faktor.bg