Д-р Валентин Янев
На 10 ноември трима български лeкари, отишли да окажат хуманитарна медицинска помощ в Босилеград, бяха арестувани от сръбските власти. За преживяното и за положението, в което се намират сънародниците ни там разказва пред Faktor.bg един от очевидците – д-р Валентин Янев, специалист по Вътрешни болести и Обща медицина, член на Граждански комитет ЗАПАДНИ ПОКРАЙНИНИ.
Длъжен съм да съобщя тъжната вест, че здравеопазването в Босилеградския край си е отишло от този свят. Но не скоропостижно, а още преди 30 години. Това е истинският проблем, който никой в Сърбия не иска да обсъжда, а се занимават единствено с нас - тримата български лекари, които сме били нарушили буквата на закона, опитвайки се да преглеждаме доброволно и
на безплатни начала
жители на Босилеград и околните села.
Няма друг регион в Сърбия, толкова изостанал икономически, инфраструктурно и като здравеопазване, какъвто е Босилеградският край.
Ако теоретично на живеещите в Ниш сърби им се наложи да получават консултативни прегледи при лекари специалисти извън града си, и само и единствено в град Пирот отстоящ на около 70 км от Ниш, то жителите му сигурно биха са вдигнали на граждански бунт още на втората седмица. Точно в това положение са поставени от десетилетия българите от Босилеградския край, които трябва да пътуват 140 км /70+70/, за да срещнат жив лекар специалист в болницата в град Враня. Освен от това разстояние двата града са разделени от планината Бесна Кобила, с нейните две хиляди метра височина и непроходните пътища през зимата. В цялата територия, намираща се между границата с България и планината Бесна Кобила, няма нито един медицински център, в който да работят всички или почти всички видове лекари специалисти. Обслужването на сънародниците ни там само от лекари, съответстващи на общопрактикуващите лекари в България, „фелдшеризира” нивото и качеството на медицинската помощ.
Понастоящем фактически здравеопазването в Босилеград и околните села е
ФАЛИРАЛО
И доказателство за това е фактът, че настоящият кмет на Босилеград Владимир Захариев в продължение на години прекарва с автобуси хиляди местни българи до ВМА /Военна болница/-София за получаване именно на специализирана медицинска помощ. Разбира се това не се извършва безкористно от този кмет, а той получава политически дивиденти, осигурявайки си гласовете на пациентите и техните семейства в местните избори за кмет и общинска управа.
Статистическите данни за този край показват: висока заболеваемост и смъртност. Вече умират и хора в зряла и млада възраст. За това допринася навярно и работата в извършвания по тези места рудодобив в мините, без да се спазват правилата за безопасна работа с материали и вещества, които освен всичко друго са и радиоактивни. Върви поголовна сеч и обезлесяване. Водният басейн на река Драговищица е с тенденция да се обезводняване, поради пренасочването на водите й с помпи, захранващи намиращото се наблизо Власинско езеро. Това неминуемо вреди на почвата и растителността в басейна на реката.
Невъзможността да бъдат прегледани от лекари специалисти кара хората да търсят решения всеки сам за себе си. Пътуват на собствени разноски до близки и далечни градове като Сурдулица, Ниш, Кюстендил, Благоевград и София. Знам за случаи, когато пациент, с доказана исхемична болест на сърцето и тежка стеноза на коронарните съдове получава дата за коронарография и операция за след 6 месеца. Това го поставя в опасно състояние да не дочака датата за преглед, получавайки междувременно инфаркт, отнасящ го
в гроба
Същото важи и за други високоспециализирани изследвания.
Учудващото е, че решение на този проблем за сънародниците ни има и то е напълно постижимо за сръбските власти, но те съзнателно и упорито не искат да го приложат. Достатъчно е един път в седмицата /а защо не и два пъти/ екип от лекари специалисти от болницата във Враня /може и от Сурдулица/ да пътува със служебен автобус до Босилеград и в неговия Здравен Дом /поликлиника/ да осъществяват консултативни прегледи на предварително подготвени от местните лекари пациенти. Това е едно нескъпоструващо мероприятие и е лесно осъществимо. Но сръбската власт и това не желае да направи.
Това представлява не просто нарушаване на личните права на хората, а е нарушение правата на българското малцинство в Западните Покрайнини и по-точно в Босилеградско:
- когато 100% от населението се състои от етнически българи, а няма разумно организирана специализирана медицинска помощ;
- когато здравеопазването фактически е фалирало;
- когато в град с 80% безработица кметът принуждава с действията си български инвеститор, осигуряващ сто работни места в продължение на 1 година /с тенденция те да нарастнат до 250/ бива принуден да закрие производството и да изнесе машините си във вътрешността на Сърбия, за да продължи бизнеса си там;
- когато една паметна плоча на убити мирни българи преди 100 години от четниците на Коста Печаняц не намира полагащото и се място в Босилеград /тогава напълно опожарен от същите главорези/, а бива взета от полицейските власти в града и до сега продължава да се крие;
- когато образованието в основното и средно училище в града продължава упорито да се провежда на сръбски език, и българският присъствува само 4 часа седмично при практически липсващи учебници на български език;
- когато задържаш едни лекари, дошли за оказване на чисто хуманитарна безплатна медицинска помощ;
- когато правиш непрестанни опити да откажеш председателя на Културно Информационния Център в Босилеград -г-н Иван Николов /гражданин на Европа за 2017 година/ да върши своята работа като културна, образователна и информационна институция.
Всичките тези факти пораждат
много и тежки въпроси към Сърбия:
- Провежда ли Сърбия политика на геноцид, обезличаване и стопяване на българското малцинство в Западните Покрайнини?
- Желае ли да поддържа едни нормални, равноправни и приятелски отношения с българската държава?
- Има ли искрено желание да стане пълтноправен член на Европейския Съюз?
Последната провокация, извършена срещу нас - тримата български лекари, посетили с най-хуманни намерения Босилеград и неговите болни и социално слаби пациенти, се оказа един тест, който за сега Сърбия показва, че не може да издържи.
Важно е дали българската държава и институции ще го издържат и ще вземат правилните решения.