Светослав Пинтев
Около така наречената гробница на египетската богиня-котка Бастет в Странджа, където председателят на Комитета по култура Людмила Живкова през 1981 г. изпраща свръхсекретна експедиция от отдел „Културно наследство“, през годините на социализма и прехода се роди цяла съвременна митология, цикъл от легенди, вплел свидетелства на участници, слухове, видения на Ванга, древни артефакти. Много се изписа и по медиите, но доскоро нямаше никакви документи за една от най-големите мистерии на соца, да не кажем направо-никакви.
Faktor.bg попадна на интересни документи, съхранявани в архивите на ДС, които днес могат да бъдат изследвани в Комисията по досиетата. Те виждат бял свят за първи път.
ДС, разбира се, активно се е занимавала със случая, макар в началото да правят опит да заобиколят службата.
Някои от аспектите му строго секретните в миналото документи осветяват, но други покриват в още по-голяма мистерия. Интересното е, че много от градските легенди намират потвърждение.
Сюжетът е като от филм за Индиана Джоунс
Цялата история за някаква египетската богиня, пък била тя от сем. Котки, всъщност се базира на едно видение на Ванга, но за това ще говорим по-нататък.
Има твърдения и писания, че по време на специализацията си в Оксфорд през втората половина на 70-те дъщерята на първия държавен и партиен ръководител Людмила Живкова се среща с висш шеф в британското разузнаване МИ6, който й доверява, че станциите им за сканиране със свръх дълги вълни са засекли под връх Градище в Странджа огромна кухина с форма на идеален куб, несъмнено, издълбана от хора и то още в древни времена. Дали такава среща се е състояла, днес е невъзможно да се каже, но звучи крайно невероятно висш офицер от английската разузнавателна служба да разкрива на принцесата на българския социализъм какво са „видели“ при шпионирането на страната, ръководена от баща й.
Документите на ДС обаче са факт.
Един от тях, с които разполагаме, наред с много други, е посветен на структурата, която ще вземе активно участие в случая.
Става въпрос за писмо на следствения по онова време Кръстьо Мутафчиев, началник на отдел "Кyлтypно наследство" на „Комитета по култура“ , оглавяван от Людмила Живкова в края на 70-те и началото нo 80-те години на миналия век, един от най-близките й хора. Тогава тя вече не е между живите.
Писмото не е до друг, а до баща й, до Първия държавен и партиен ръководител Тодор Живков. Прелюбопитно послание, чието начало публикуваме без редакторска намеса(виж оригинала на първите две страници от писмото в галерия, б.р.).
Ч/з Димитър Стоянов-м-р на вътрешните работи
До др. Тодор Живков- Ген. Секретар на ЦК на БКП
Другарю Живков,
През месец юни 1980 г. отдел „Културно наследство“ бе разделен на няколко групи. Една част от тях останаха под научното ръководство на А. Фол и административното ръководство на др.М. Захариева-зам.-министър на външните работи.
С докладна записка от 4 ноември до др. Л. Живкова и П. Младенов обясних в общи линии проблемите и задачите, които стояха през този период. При първата ми среща с др. Живкова така и при др. Младенов бях уверен, че работата ще продължи и за в бъдеще поради нейното голямо значение и че ръководители остават предвидените по регламента М-р:
Председателя на КК
М-ра ва външните работи
М-ра на вътрешните работи
Лично от др. Живкова бях уверен, че е възложила на група, в която ще се включа и аз, която да изготви статут, регламент, условия на работа, права и задължения на служителите, които работят в тази служба.
В моята докладна записка до др. Живкова както и до др. П. Младенов изрично посочих, че състава на групата се състои от 4-5 щатни служители и няколко служители на хонорар, също посочих, че при този състав задачите, които предстоят са пряко силите на службата“ .
А тези задачи са наистина много и трудоемки, в писмото се говори за тях – едната е закупуване и транспортиране на западноевропейско, африканско, индийско и източно европейско изкуство. Само от Португалия са получени 47 картини. Друга задача е да се продължи проучването на черния пазар в България, който се занимава с покупко-продажба на произведения на изкуството, голяма част , от които се изнасят в чужбина. Третата е „осигуряване на материална база на групата на Хр. Тзавела за закупуване на архива на Григор Пърличев, част от финансовата архива на ВМО“. Тя се побира в… 17 камиона. Има и четвърта и пета… А предстои най-страната.
Предисторията
Политбюро още през 1974-1975 година решава да се започне активна подготовката за отбелязването на 1300-годишнината от създаването на българската държава, като за целта се се сформира работна група. В нея са включени трима ключови министри – на външните работи, на вътрешните работи и на културата, които, естествено, са членове на Политбюро. Те делегират на по един от заместниците си тези права – Живко Попов, Емил Александров и Александър Фол.
Живко Попов, заместник-министър на външните работи, сформира оперативна група, която да осъществява дейностите и разполага с бюджет от 9 млн. лв. По-късно, на 13 октомври 1981 г. се появява решение „Б“ № 34 на Политбюро на ЦК на БКП, с което се дава съгласие той да бъде арестуван „за грубо нарушение на социалистическата законност“, но сега му предстои да организира цялата авантюра.
В групата са Живко Попов, Кръстю Мутафчиев, Кирил Башлиев и Въло Горанов, българин, живеещ във Виена, където има регистрирана частна фирма, чрез която е предвидено да се изкупуват произведения на изкуството, свързани с българската история, за да се върнат в България.
Всъщност идеята прави
невероятно „салто мортале“
Всичко започва от един обикновен човек, решил да се добере до властта, за да й разкрие голяма тайна. Класически сюжет… В началото на 1981 г иманяр от Станке Димитровско, наречен Мустафа занася древна карта от ярешка кожа при Ванга с молба пророчицата да разкрие тайната, която крие. Иска за нея да научат в Политбюро, защото смята, че тя е от стратегическо значение за страната. Попада на племенницата на пророчицата Красимира Стоянова, която след време ще участва в експедицията, ще напише книги, в които се описват части от събитията, дори ще стане египтолог.
Входа към пещерата, където се предполага, че гробницата на Бастед
Документите на ДС казват, че писанията са на старогръцки и арабски, както са установили по късните проучвания, но на този въпрос ще се спрем във втората част на текста.
Мустафа с картата си стига до самата Людмила Живкова, председател на Комитета за култура, която често посещава пророчицата и бързо научава за древната карта. Нейното въображение е пленено, което е напълно достатъчно да започне една поредица от необикновени и много странни събития. Скоро тя няма да е между живите, а хората, които е изпратила на експедиция ще се отзоват за дълго в затвора.
Очаквайте втората част