Българската политика по Македонския въпрос е низ от компромиси от 1878 година до сега. Това каза в Благоевград Георги Първанов, президент на България през периода 2002 - 2012 г. по време на среща – дискусия „Илинден 2018 – исторически поуки и перспективи на отношенията в региона“, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пирин.
Той уточни, че първият компромис е отказът от Санстефанска България. „На следващата стъпка, при Съединението ние се отказваме от идеята за едновременно присъединяване на Източна Румелия, Македония и Тракия. Присъединяваме само Източна Румелия. На следващата стъпка ние възприемаме идеята за автономия на Македония и Одринско, което е доста по-различно от онова, за което са се борили техните предшественици. В годините на войните вече отиваме съвсем в крайна мяра в своите компромиси, за да се стигне до признаването на Република Македония като самостоятелна държава – един компромис, който за мен е исторически и морално оправдан“, каза президентът Първанов. Той отбеляза, че това не означава, че сега трябва да мълчим, когато имаме нови условия и нови договорености, които засягат пряко България.
Първанов отбеляза, че днес влизаме в честванията, посветени на Илинденско – Преображенското въстание. „И ако сме се събрали тук, то е, за да започнем този разговор или спор. Не бива да се притесняваме че даваме тон за полемика. За мен въпросът е „Ние имаме ли правото да честваме Илинденското въстание“ на фона на онова, което се случи в предходните 1-2 години и продължава да се случва. И ако отговорът все пак е позитивен, то тогава другият въпрос е „Какво имаме право да говорим“, заяви президентът Първанов.
Той припомни, че през 2017 година македонският премиер Зоран Заев направи едно изказване по време на съвместните чествания на Илинден 2017 година, заедно с представители на българската държава, в което той спомена, че във въстанието са участвали македонци, албанци, турци, сърби, власи, роми, но пропуска да спомене българи. „Да кажем, че той се е развълнувал и е пропуснал да спомене българите, но на другия ден на Мечкин камен, президентът на македонския парламент г-н Талат Джафери произведе същия този списък. Аз тогава попитах много плахо, тъй като не исках да развалям добрите отношения от договора, та защо един от делегацията не се обади, не постави въпроса или поне да попита „Какво правим, къде сме ние“, добави Първанов.
Той заяви, че в последните дни от ПП АВБ достатъчно рано преди 2 август, даже и пред 20 юли, са предложили на българските институции да поканят македонския премиер Зоран Заев на Петрова нива. „Ето това ще бъде знак, че въстанието, че освободителното движение се възприема в неговия неразривен смисъл – Илинденско и Преображенско – такова, каквото е било“, подчерта президентът Първанов.