Памет за Учителя - 155 години от рождението на Петър Дънов

Учителят Петър Дънов е сред имената, които сме обречи да помним, защото словото му се е превърнало в част от националната ни идентичност и разпознаваем световен белег на българската духовност.

Раждането на този велик българин никога не трябва да бъде забравяно, защото то остава вечен мост към миналото и източник на позитивна енергия за бъдещото.

Петър Дънов идва на бял свят на 11 юли 1864 година в Османската империя, село Хадърча, днес Николаевка, Област Варна. Той е трето дете на първия свещеник на морската столица Константин Дъновски.

Основното си образование Дънов получава в родното си село, а след освобождението от османско робство завършва петокласна мъжка гимназия във Варна. През 1886 завършва американско методистко училище в Свищов. Две години по-късно заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, където в продължение на година посещава занятията в Медицинския факултет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина.

През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България. Установява се във Варна, където отказва предлаганата му длъжност на методистки проповедник и се отдава на своите научни интереси. Първата си книга издава през 1896 - „Науката и възпитанието“, в която анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи през идващия век.

Принос към окултизма

В периода 1901-1912 г. Петър Дънов провежда квазинаучни френологични изследвания върху избрани представители от българския народ. По-късно част от резултатите са изложени в неговите неделни проповеди, а с откриване на езотеричната школа на Всемирното бяло братство през 1922 се демонстрира цялостният му подход към така наречените окултни науки за себепознание —астрология, хиромантия, физиогномия, френология, кабала и други. Неговата оригинална методология в тази област включва следните основни принципи:

- дава импулс на окултния ученик сам да изучава традицията на дадена окултна наука, коригирайки и насочвайки учебния процес и изследователските търсения;

- забранява използването на окултните науки за персонална оценка и критика;

- дава импулс за така нареченото еволюционно развитие на тези псевдонауки: към тях не трябва да се подхожда обективистично и позитивистично, а трябва да служат за развитие на добродетели в човешката душа и да помагат за раждане и познание на така наречения Вътрешен Христос;

- утвърждава подход на синтез между различни окултни науки; например, според Дънов за да се схванат цялостно детайлите от даден хороскоп, човешка длан, лице или френологични параметри на череп, е необходимо да се проверят, обобщят и синтезират конкретни резултати от астрологичен, хиромантичен, физиогномичен, френологичен или друг анализ.

Някои негови идеи и подходи в цитираните окултни науки са използвани от Варненската астрологична традиция за създаване на така наречения триизмерен модел на хороскоп — смятан за иновация в астрологичната методология.

Според Дънов:

- Съзнанието може да се движи и то с различни скорости — по-ниски и по-високи от скоростта на светлината.

- Светлината е жива. Светлината също има съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.

- По светлината на слънчевия спектър би могло да се познае има ли същества на Слънцето или няма.

- Ако се направи средата на мислите по-рядка или по-гъста, те ще претърпят пречупване.

- Волята представлява строго определено движение в съзнанието — наклон в съзнанието.

- Атомите имат съзнание и тяхното съзнание еволюира в зависимост прехода им през различните природни царства: минерално, растително, животинско и човешко.