Той е руски офицер от шведски произход, роден във Финландия, участник в Руско-турската война (1877-1878). След Освобождението на България Ернрот остава да живее в младата държава и я припознава като своя нова родина. Първо е военен министър (1880-1881), а след това и министър-председател (1881) и министър на вътрешните работи (1881) на Княжество България.
Роден е през 1833 г. в имението Сееста в богато благородническо семейство. Завършва Кадетския корпус и Николаевската военна академия (1856). Започва военната си кариера в Руската армия.
Казимир Ернрот участва в Руско-турската война (1877-1878) като командир на XI-та пехотна дивизия. Повишен е в звание генерал-лейтенант (1877). След войната се уволнява от руската армия.
Остава в България като съветник на княз Александър I Батенберг. Като министър-председател на Княжество България се отказва от половината си заплата в полза на министерството, като изтъква мотив, че и това му е много. След избора на второто Велико народно събрание и въвеждането на Режима на пълномощията подава оставката на правителството. Временно изпълнява длъжността министър на вътрешните работи, след което заминава за Русия. Преди да напусне България споделя с княза, че „му е омръзнало да работи с подли хора“.
В края на живота си се оттегля в Хелзинки, където умира от удар през 1913 г.
Казимир Ернрот няма деца. Наследници на рода му са финландският генерал от Втората световна война Адолф Ернрот и бившият президент на „Нокиа“ и „Кимене“ Казимир Ернрот.
По време на комунистическия режим името му почти не се споменаваше и тачеше, а още по-малко се говореше за факта, че етнически швед се е бил за освобождението на България.