В периода 1971-1974 г. Румяна Узунова е редактор на в. “Литературен фронт”, откъдето е уволнена по идеологически причини. Спряно е телевизионното ѝ предаване “За и против”. През 1973 г. е заклеймена от Държавна сигурност като “противник на партийността в литературата”. От 1978 г. работи в “София-прес”.
Невъзможността да упражнява съвестно професията си, усещането за непоносимост на битието (описано добре от писателя Георги Марков), за нетърпимост към комунистическия режим довежда Узунова до решението да емигрира през 1980 г. в Париж. Междувременно в София излиза единствената ѝ книга "Павел Вежинов - критически очерк", скоро след това тя е иззета от властите. От септември 1981 г. Узунова работи в нюйоркското бюро на “Свободна Европа” в Мюнхен, където остава до смъртта си.
През 1988 и 1989 г. прави близо 400 интервюта и репортажи, излъчени по радио „Свободна Европа”, „Дойче веле”, ББС и „Гласът на Америка”. Издирва десетки дейци на антикомунистическата съпротива. Въпреки симпатиите си, шефовете в „Свободна Европа” са принудени „да сдържат” своята сътрудничка – няколко пъти й е „отнет микрофонът” заради прекомерна пристрастност към българските дела у една служителка на все пак чужда радиостанция.
Румяна Узунова се завръща в България за първи път по време на екофорума през октомври 1989 г. От 1991 г. ръководи българското бюро на радио “Свободна Европа”. В България се съхранява богатият ѝ документален и аудиоархив. Романът ѝ "Убийство в стил рококо" е писан в България в средата на 70-те, но следва Румяна през целия ѝ емигрантски път. Много различен е от знаменателните ѝ интервюта и репортажи по "Свободна Европа" - не само заради жанра, нещо като техен предтеча.
Архивът на Румяна Узунова съдържа 393 големи магнетофонни ролки, които днес се съхраняват в Централния държавен архив.