Роден през 1830 година в Стрелча, Панагюрско, през август 1854 година Рафаил Попов приел духовен сан в Карлуковския манастир “Света Богородица”, Плевенско и се подстригал за монах. Три години учителствал в Берковица, след което отишъл в Рилския манастир и приел предложението на Авксентий Велешки да бъде ръкоположен за дякон. През декември 1839 година двамата пристигнали в Цариград. На 3 април 1860 година служил заедно с Иларион Макариополски по време на Великденската акция, когато се отхвърлило името на гръцкия патриарх. На 18 декември 1860 година участвал в тържественото връчване на акта за присъединението в Цариград и се включил в унията. Участвал в делегацията на католиците от източен обред при папа Пий IX през пролетта на 1861 година. През 1862 година станал архимандрит. На 10 февруари 1864 години с берат на Високата порта отец Рафаил Попов бил назначен за “патриаршески наместник и народен главатар на българите, съединени с Римо-католическата Църква”. На 14 март 1864 година папата утвърдил Рафаил Попов за апостолически администратор на съединените българи. На 19 ноември 1865 година бил ръкоположен за епископ в катедралната църква “Свети Йоан Златоуст” в Цариград.
Преди 142 години издъхва епископ Рафаил Попов, сподвижник на Иларион Макариополски
На днешната дата през далечната 1876 година издъхва един от сподвижниците на Иларион Макариополски – Рафаил Попов - апостолически администратор на българите - униати в Османската империя. Епископът починал неочаквано, часове след последната молитва отправена към Бога, а последните му думи били: "В Меджлиса ме почерпиха с черешово сладко…"
Роден през 1830 година в Стрелча, Панагюрско, през август 1854 година Рафаил Попов приел духовен сан в Карлуковския манастир “Света Богородица”, Плевенско и се подстригал за монах. Три години учителствал в Берковица, след което отишъл в Рилския манастир и приел предложението на Авксентий Велешки да бъде ръкоположен за дякон. През декември 1839 година двамата пристигнали в Цариград. На 3 април 1860 година служил заедно с Иларион Макариополски по време на Великденската акция, когато се отхвърлило името на гръцкия патриарх. На 18 декември 1860 година участвал в тържественото връчване на акта за присъединението в Цариград и се включил в унията. Участвал в делегацията на католиците от източен обред при папа Пий IX през пролетта на 1861 година. През 1862 година станал архимандрит. На 10 февруари 1864 години с берат на Високата порта отец Рафаил Попов бил назначен за “патриаршески наместник и народен главатар на българите, съединени с Римо-католическата Църква”. На 14 март 1864 година папата утвърдил Рафаил Попов за апостолически администратор на съединените българи. На 19 ноември 1865 година бил ръкоположен за епископ в катедралната църква “Свети Йоан Златоуст” в Цариград.
Роден през 1830 година в Стрелча, Панагюрско, през август 1854 година Рафаил Попов приел духовен сан в Карлуковския манастир “Света Богородица”, Плевенско и се подстригал за монах. Три години учителствал в Берковица, след което отишъл в Рилския манастир и приел предложението на Авксентий Велешки да бъде ръкоположен за дякон. През декември 1839 година двамата пристигнали в Цариград. На 3 април 1860 година служил заедно с Иларион Макариополски по време на Великденската акция, когато се отхвърлило името на гръцкия патриарх. На 18 декември 1860 година участвал в тържественото връчване на акта за присъединението в Цариград и се включил в унията. Участвал в делегацията на католиците от източен обред при папа Пий IX през пролетта на 1861 година. През 1862 година станал архимандрит. На 10 февруари 1864 години с берат на Високата порта отец Рафаил Попов бил назначен за “патриаршески наместник и народен главатар на българите, съединени с Римо-католическата Църква”. На 14 март 1864 година папата утвърдил Рафаил Попов за апостолически администратор на съединените българи. На 19 ноември 1865 година бил ръкоположен за епископ в катедралната църква “Свети Йоан Златоуст” в Цариград.