На 3 август 1903 година, в разгара на Илинденско-Преображенското въстание въстаници от Вътрешната македоно-одринската революционно организация (ВМОРО) обявява създаването на Крушевската република.
Нейното съществуване трае само 10 дни, но в историята остава като една от светлите страници на потушеното в кръв Илинденско-Преображенско въстание.
Републиката е обявена в семейната къща на Наум и Георги Томалевски в Крушево – днес Музей на Илинденското въстание и Крушевската република.
След координирано нападение върху казармата, пощата и общината, градът е превзет от организацията. Неговото управление поема въстаническият щаб на района. Негови членове са Никола Карев, Никола Русински, Велко Марков, Гюрчин Наумов и Йордан Пиперката. Много скоро след това към тях се присъединяват и местните дейци Петър Ацев, Кирил Янков, Антиноген Хаджов, Тодор Павлов и други. В окончателния вариант ръководител на щаба е Никола Карев, с помощници Тодор Христов, Томе Христов и Антиноген Хаджов. Всички четници са разпределени в 8 отряда на Питу Гули (трети отряд), Гюрчин Наумов, Марко Христов, Христе Тасев, Коста Христов, Ташко Карев, Тодор Христов и Андрей Докурчев. Отрядът на Андрей Докурчев е оставен да пази държавните учреждения, докато другите чети отбраняват проходите към града откъм Прилеп от настъпващата турска войска.
Последва свикването на Съвет на републиката, състоящ се от 60 члена - по 20 души от всяка етно-религиозна общност в Крушево (българска, гръкоманска и влашка).
Щабът на въстаниците избира Привременното правителство в състав: Вангел Дину, Георги Чаче, Теохар Нешков, Христо Кюркчиев, Димитър Секулов и Никола Балю, но действителният водач на въстаническата власт в Крушево е Никола Карев. Най-известният документ, издаден от Привременното правителство на Крушевската република, е Крушевският манифест.
Османската власт обаче не остава безучастна към случващото се в Крушево. Още на 12 август 1903 г. редовна турска армия и башибозук, подкрепени от артилерия, напредват към града. Решително и най-кръвопролитно сражение четите на ВМОРО дават на Мечкин камен. След това град Крушево е превзет от турската армия и над мирното население се извършват големи погроми.
Фактор
Нейното съществуване трае само 10 дни, но в историята остава като една от светлите страници на потушеното в кръв Илинденско-Преображенско въстание.
Републиката е обявена в семейната къща на Наум и Георги Томалевски в Крушево – днес Музей на Илинденското въстание и Крушевската република.
След координирано нападение върху казармата, пощата и общината, градът е превзет от организацията. Неговото управление поема въстаническият щаб на района. Негови членове са Никола Карев, Никола Русински, Велко Марков, Гюрчин Наумов и Йордан Пиперката. Много скоро след това към тях се присъединяват и местните дейци Петър Ацев, Кирил Янков, Антиноген Хаджов, Тодор Павлов и други. В окончателния вариант ръководител на щаба е Никола Карев, с помощници Тодор Христов, Томе Христов и Антиноген Хаджов. Всички четници са разпределени в 8 отряда на Питу Гули (трети отряд), Гюрчин Наумов, Марко Христов, Христе Тасев, Коста Христов, Ташко Карев, Тодор Христов и Андрей Докурчев. Отрядът на Андрей Докурчев е оставен да пази държавните учреждения, докато другите чети отбраняват проходите към града откъм Прилеп от настъпващата турска войска.
Последва свикването на Съвет на републиката, състоящ се от 60 члена - по 20 души от всяка етно-религиозна общност в Крушево (българска, гръкоманска и влашка).
Щабът на въстаниците избира Привременното правителство в състав: Вангел Дину, Георги Чаче, Теохар Нешков, Христо Кюркчиев, Димитър Секулов и Никола Балю, но действителният водач на въстаническата власт в Крушево е Никола Карев. Най-известният документ, издаден от Привременното правителство на Крушевската република, е Крушевският манифест.
Османската власт обаче не остава безучастна към случващото се в Крушево. Още на 12 август 1903 г. редовна турска армия и башибозук, подкрепени от артилерия, напредват към града. Решително и най-кръвопролитно сражение четите на ВМОРО дават на Мечкин камен. След това град Крушево е превзет от турската армия и над мирното население се извършват големи погроми.
Още от От редактора
Кой уби в Чехия Райко Даскалов - ВМРО или Александър Цанков?
През 1946 г. костите на българския министър и дипломат са пренесени в България, гробът му днес е в софийската Борисова градина
Преди 36 години комунистите подпалват Партийния дом в София, горят червения грях
30 години след палежа все още няма яснота изгоряла ли е истината за българския преход в приземните етажи на бившия Партиен дом, над който сега се вее националният трибагреник, а сградата се ползва от НС
Знаков ден: Да помним - преди това нашите антифашисти бяха нацисти...
Подписан е Пактът „Молотов-Рибентроп“, Сталин и Хитлер си поделят Полша