"Аз съм на върха, на върха съм — Христо! Тук няма нищо. Има само изградена една малка пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветското знаме. Опитвам се да снимам, но не знам дали камерата работи и затова преустановявам.", предава по радиостанцията Христо Проданов точно в 18,15 часа на 20 април 1984 година.
41-годишният тогава Проданов се изкачва сам по Западния гребен без кислородна маска. Но остава на върха прекалено дълго - 33 минути. От разговорите с него става ясно, че е забравил българското знаме в раница по склона, че се чуди какво да прави с камерата (която оставя на върха), че не му работят сигналните ракети. Прави опит да откъсне парче от съветското знаме, което да отнесе в България като знак, че е покорил най-високия връх в света.
Слизането му от върха по същия опасен маршрут обаче се превръща в една от големите трагедии в българския алпинизъм. Останал по принуда да пренощува на открито в "Зоната на смъртта", без спален чувал и палатка, се оказва фатално. Умира сам, но щастлив на 21-ви срещу 22-ри април около 8700 м в близост до т.нар. Сива кула.
С постижението на Христо Проданов България се превръща в 19-ата страна, чийто представител стъпва на покрива на света - Еверест.