На 28 септември 1987 г. Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, излизат от домовете си с детските колички и оглавяват първата спонтанна екологична демонстрация в България. Тя е срещу почти десетилетното обгазяване на крайдунавската столица от химическия комбинат за хлор в Гюргево и срещу грандоманските проекти на фамилията Чаушеско.
Шестте майки нямат голям шанс срещу тоталитарната власт, те не са от партийната номенклатура на града, нито изтъкнати местни интелектуалки, а най-обикновени озеленителки от общинското предприятие "Парк строй". Садят цветя, но хлора ги убива, раждат деца, но те се задушават и не могат да дишат, обясняват тогава простичко жените битката, която започват
срещу убийствената политика на режима в София
Когато преди 29 години, на 28 септември обикновените майки излизат с протестните си плакати и искат въздух, полицията само наблюдава. Сблъсък няма, а само лицемерно и студено мълчание от въоръжените милиционери и офицерите на Държавна сигурност. Отгласът от този първи публичен бунт провокира настроенията на много българи. Откритото си несъгласие с режима изразяват сатирикът Радой Ралин, карикатуристът Борис Димовски, поетът Константин Павлов, драматургът Стефан Цанев.
Днес нито една от тези майки не е продължила в голямата политика и не е изкушена от голямата власт. С позицията си обаче те превърнаха въздуха на Русе в първото гражданско оръжие срещу тоталитарната власт на комунистите.