Възкресението на България от турско робство минава през стотици масови кланета. Баташкото остава най-кървавото и зловещо престъпление на Империята при потушаването на Априлското въстание. По ирония на съдбата тогава българи с мюсюлманска вяра са клали по-жестоко и от турците българи християни.
Години наред историците мълчаха за този братоубийствен позор, но в действителност клането е извършено от османски башибозук, състоящ се главно от помаци - българомохамедани от съседните села, под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той получава отличия и повишение от султана. Според различни оценки, около 5,000 души от селото са избити, като българските жертви в цяла България по време на Априлското въстание са между 15,000 и 25,000 души.
На 1 май 1876 г. бунтовниците били извикани , за да предадат оръжието си, а след това, башибозуците ги нападнали и отсекли главите им.
На 2 май скритите в Богдановата къща се предали, като повярвали на агата, че ако предадат оръжията си, ще получат милост от неговата войска. Повече от 200 мъже, жени, деца и старци били изведени от къщата, претърсени за ценни вещи, съблечени, за да не измърсят дрехите с кръвта си, и накрая изклани.
Барутанлията поискал по-видните хора от селището да отидат при него в лагера на башибозука, за да предадат всичкото оръжие и да успокоят населението. В лагера били изпратени кметът на Батак - Трендафил Тошев Керелов, заедно с Вранко Димитров Паунов, Георги Серафин, Петър Трандафилов Керелов, Петър Кахведжийски и Георги Вълюв.
Репортажите на Макгахан във вестник „Дейли Нюз”, е един от ценните извори на сведения за бунтовната 1876 година. Там е описана смъртта на Трендафил Керелов:
„Убиването на старейшината Трендафил било извършено крайно варварски. След като му извадили очите и му изтръгнали зъбите, набили го на кол и го опекли жив сред кръг от жени, заставени от башибозуците да останат зрители до неговата смърт. На друг човек отрязали краката, ръцете, носа и ушите.“
Жени, момичета и деца били избивани в къщите и по улиците, докато много мъже били закарани на дръвниците, където били обезглавени със саби.
Между 3 и 5 май е кулминацията на клането. Училището, което било в близост до църквата „Света Неделя“, се оказва последно убежище на около 200 души, които били изгорени живи, докато се криели в него,
Храмът „Света Неделя“ се оказва последната крепост на разбунтувалите се батакчани.
Защитата на църквата продължила три дена, престрелките в селото не преставали. За да принуди батакчани да се предадат, врагът пускал пълни с пчели кошери и запалена слама с газ в църквата, където много от хората загинали заради недостиг на кислород.
В храма нямало вода, затова барикадираните използвали зехтина от кандилата и кръвта на изкланите. С голи ръце копаели в пръстта, за да намерят подпочвена вода.
На третия ден оцелелите батакчани решили да излязат навън, след като разбрали, че вътре са обречени. Когато отворили портите на църквата Ахмед ага Барутанлията чакал отвън с башибозуците си. Тогава започнало безпощадно клане. Само тези, които склонили да приемат исляма, останали живи, всички останали били обезглавени.
Църквата била опожарена, но каменната й конструкция я спасява, единствено иконите и дървените мебели изгарят.
Няколко месеца след клането в Батак се разнася ужасната смрад, а телата остават непогребани цели три месеца. Стените на църквата са боядисвани няколко пъти до сега, за да заличат следите от попилата в тях кръв. Но 137 години тази кръв продължава да избива, за да бъде свидетелство за най-свирепото братоубийство между българи мюсюлмани и християни.
Днес жертвите от Батак са канонизирани за светци.