Евгений Босилков е роден със светското име Викентий на 16 ноември 1900 година в Белене. Първо е приет в пансиона на отците-пасионисти в село Ореш (1911 г.), а две години по-късно постъпва в тяхната Духовна семинария в Русе, където е седалището на Никополската епархия с епископ монсеньор Дамян Теелен, холандец по произход.
В желанието си да поеме пътя на пасионистите, през 1914 г. Босилков е изпратен за по-нататъшното си обучение в град Кортрейк, Белгия, но скоро я напуска заради започналата Първа световна война.
През военните години следва в съседна Холандия. В 1919 се завръща в Белгия заради задължителното едногодишно послушничество (новициат), когато поема официално расото на пасионистите и приема духовното име Евгений.
Следват курсове по философски и богословски науки е върнат в България, за да бъде ръкоположен за свещеник през 1926.
През следващата година е изпратен в Рим в Папския източен институт. От 1929 да 1934 е назначен за енорийски свещеник в Русе.
През 1931 става доктор на източно-църковните науки, а три години по-късно е назначен за енорийски свещеник на църквата в селището Бърдарски геран, населено с преселници от Банат.
След 9 септември 1944 г. Босилков се сближава с представителя на Ватикана в България. Когато епархийският архиерей Дамян Теелен умира през 1946 г. в Русе, Светият престол назначава Евгений Босилков за титуляр, а по-късно той е избран на тази длъжност чрез папски декрет от 26 юли 1947 г.
През този период Босилков активно участва в съживяването на вярата и се противопоставя на атеистичните внушения от страна на комунистическата власт. Но скоро след идването на съветската армия католическите институции започват да затварят вратите си, а чуждестранното духовенство е екстрадирано. Започват и арести на свещеници, между които e и епископ Босилков.
В списъка на подсъдимите, подредени съобразно тежестта на “провинението”, той е на седмо място, след отците Камен Вичев, Павел Джиджов, Петър Сарийски,Йосафат Шишков, Петър Лавренов и Никола Барбов.
Съдебният процес е на 3 октомври 1952 г., който завършва с осъдителни присъди.
В пълно затъмнение за обществото смъртната присъда на епископ Босилков и още четирима католически свещеници е изпълнена на 11 ноември 1952 година. Неизвестно остава и мястото, където те са погребани.
На 15 март 1998 г. Евгений Босилков е провъзгласен за блажен на католическата църква лично от папа Йоан Павел II.
Точно в 12 часа Светият Отец благославя на извънредна аудиенция българските поклонници в Рим и чрез тях всички българи. Той произнася емоционално слово, в което заявява, че мъченикът Евгений Босилков е жертва на комунистическата власт и е умрял за вярата Христова.