Измененията, публикувани за обсъждане заедно с промени и в Закона за здравето, засягат всевъзможни взаимоотношения в здравния сектор и на над 50 страници правят редица промени. Едно от измененията е свързано с донорството.
С цел увеличаване броя на донорите се предвижда възможност по-широк кръг роднини да могат да разрешават взимането на органи и тъкани от починал човек. В момента такова съгласие могат да дадат съпруг или родител, дете, брат или сестра. Понякога обаче починалите нямат такива близки родственици и не могат да станат донори. Промените предвиждат вече воля за донорство да могат да изразяват и други роднини по съребрена линия "до четвърта степен, включително при родство, възникнало въз основа на осиновяване, но не по-рано от три години от осиновяването".
Пояснява се обаче, че всеки следващ ред роднини могат да дадат съгласие единствено при липса на по-близки роднини. За да няма никакви съмнения за недобросъвестност при вземането на органи и тъкани от починало лице изрично се уточнява, че ако починалото лице няма близки, то не може да бъде донор.
Предлага се още хората приживе да могат да изразяват и изричното си съгласие за донорство. Това ще се вписва в регистрите на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". Това съгласие няма да замести волята на роднините след смъртта на лицето, но би могло да ги ориентира и да ги улесни при вземането на окончателно решение, се посочва в мотивите на здравното министерство.
Измененията прокарват и възможността за т.нар. кръстосано донорство – при наличие на двама реципиенти и съответно двама донори (техни роднини), които желаят да им дарят орган или тъкан, но са биологично несъвместими, да се допусне трансплантация на тези двама нуждаещи се пациенти чрез размяна на донорите (нероднини), ако те са съвместими със съответните реципиенти.
"Цел на законопроекта е провокиране на дискусия, дали да се разреши кръстосаното донорство България", се отбелязва в мотивите. Въпросът поражда много дискусии, поради което преди да се вземе решение е от особено важно значение да се постигне обществен, медицински и институционален консенсус по въпроса, допълват от здравното министерство. Затова в законопроекта са включени общи разпоредби, които да послужат като основа за водене на дискусия по въпроса. "При липса на широка подкрепа идеята няма да бъде включена в окончателния законопроект", заявяват от ведомството.
Друга важна дискусия, която повдигат измененията, е възможността за въвеждане на трансплантация на матка в България. "Това е нов метод, който е с малък световен опит. Провокира въпроси от етично и деонтологично естество, поради което целта на включването на въпроса в настоящия законопроект е да послужи за основа за водене на дебати по въпроса. Аргументите ни да го включим са аналогични на посочените такива по отношение на кръстосаното донорство. Важно е да се води дискусия по значими въпроси в тази област като това какви са критериите за определяне на жената като подходящ донор на матка и кога една жена е осъществила вече репродуктивните си функции", се отбелязва в мотивите. ("Дневник")