Бях като в ступор, когато научих, че си е отишла Радостина Георгиева – приятел, млад човек, слънчев, добър и не на последно място – внучка на легендарния Георги Маринов Стоянов – Търпана, ръководител на една от големите горянски чети в България. Просто не е истина – толкова млада, толкова слънчева, а си
отиде с горест и тъга
Тъга от нестаналото възмездие, от неспазения дълг към предците ни, от руините на спомените за тези хора, които жертваха живота си в битката с Голямото Зло – комунизма!
Радостина поне остави книгата си за горянската чета на дядо си, като спомен за близкото минало, което ще ни гори още дълго и необратимо! (Съвсем скоро от пловдивското издателство „Хермес“ ми поискаха сериозна сума пари за книга, която за първи път разказваше истинската съдба на избитите от Народния съд). Разбира се, никога не съм имал тази сума … няма и да види бял свят.
А можеше още толкова да остави Радостина след себе си, но съдбата е жестока, безжалостна.
Тя си отиде с горчивина, огромна горчивина и дори обида от ставащото след 1989 год. Даде последното си интервю за Faktor.bg и още звучат думите и: „Българското общество е болно от конформизъм, това е болестта на нашето време. Аз познавам и хора от моите среди, които не се интересуват от миналото, и не ходят на Белене, а аз ходя, за да почета мъртвите, да знаят, че не са забравени.“
Последно се видяхме на представянето на книгата за концлагера в Белене. Изглеждаше добре и отново веселите пламъчета в очите и играеха някак си спокойно… И тогава ми каза нещо, което сега си спомням с болка: „ Те (комунистите) винаги са били примати и ще си останат примати, няма да разберат написаното никога…“.
Кой е предполагал, че ще отлети толкова скоро???
Преди години бяхме на поклонението на избитите горяни в с. Габарево. Там, до църквата службата извърши отец Амбарев (и него вече го няма, Светла да е паметта му!)… И тогава Радостина сподели, че поне можем спокойно да търсим истината за избитите герои. Разказваше как дядо и е разпоредил при блокадата горяните
да не стрелят по войниците,
защото били невинни, а само по офицерите.
Някак си не е естествено да си отиват такива светли хора като нея, просто не е нормално…
И ще останат само думите: да споменаваме с добро светлите и добри хора като Радостина…
Ще останат и словата на легионера Васил Узунов от Чирпан, които често Радостина повтаряше и вярваше: „Полкът на мъртвите ще дири сметка един ден от живите…“
И пак в същото интервю във Faktor.bg има едни думи на Радостина, които ме стреснаха: „Напоследък повече си говоря с мъртвите, отколкото с живите.“
Бог те е викал, Радостина… Животът ни тук, като че ли стана нетърпим за такива като теб, които изтляха с мъката си… Нека Пътят ти бъде лек, там, Нагоре!
Опелото на Радостина-Смарагда Георгиева ще бъде на 5 март от 13,30 часа в храма на Централни софийски гробища.