Най-вероятно „бюлетинът” е разпространяван тайно като позив, авторството му е прикрито зад инициалите Б. С. Г.
В документа е коментирано, че първия признак на разложение в БКП е разривът между „честните партийни функционери и комунистите, дошли наготово от Съветския съюз, натрапени на високи постове”.
В него се говори за разочарование между „идеали и груба действителност”.
Стопанската политика на БКП е коментирана като „пълен провал”. Купонната система е останала като съставен елемент от „социалистическия строй”.
Изброени са редица стопански неуспехи с някои обекти, а като особено тежки са определени последствията то национализацията.
„Под ръководството на некомпетентни лица и безотговорни личности настъпи хаос и корупция”, се казва още в документа.
В него е обяснено и пораждането на силно антисъветско настроение сред българския народ.
Това е станало в резултат на „непрекъснатото ограбване на народното стопанство, настъпилата нищета и прогресивно обедняване, диктатура на мисълта, отсъствието на елементарна свобода”.