На 10 септември 1944 година Министерският съвет с Постановление №1 създава т.нар Народна милиция и ликвидира полицейската система на предишното правителство. В Народната милиция постъпват на работа хора, които са взели участие в нелегалното комунистическо движение и имат заслуги за установяване на новата власт.
Министерството на вътрешните работи (съкратено МВР) е ведомството в България, което се грижи за защитата на националната сигурност, борбата с престъпността, опазването на обществения ред и др.
Министерството на вътрешните работи започва да функционира от 5 юли 1879, когато с Указ №1 княз Александър Батенберг сформира Първото правителство на България. За министър-председател на България и министър на вътрешните работи е назначен Тодор Бурмов.
През 1925 година е създадена и специална Дирекция на полицията сред чиито отдели е и Държавна сигурност. През 1944 г. я сменя Народната милиция.
На 27 декември 1968 г. министерството се преименува на Министерство на вътрешните работи и държавната сигурност. На 5 април 1969 г. е възстановено наименованието МВР. Държавна сигурност съществува отделно.
Дирекцията на народната милиция се структурира в два отдела - “Държавна сигурност”, с четири отделения, и “Народна милиция”, с отделите “Униформена милиция и учебно-подготвителен”, “Криминална милиция”, “Административна милиция” и по-късно – “Стопански”. Той поема със своите три отделения борбата с черната борса и спекулата, със саботажите и вредителствата, контрабандата, нарушенията по закона за търговия с външни платежни средства и проверката на чужди акционерни дружества. След някои нововъведения, каквито са общинската, селската, резервната и особената държавна милиция, в която са обособени акцизните, горските, митническите, ловните, риболовните и речните, служители и пътните кантони. Със заповед се отменят текстовете от Закона за държавната полиция, които изискват образователен и служебен ценз от служителите. Критериите за работа в милицията са вярност към партията, заслуги за установяването на новата власт и благоприятна служебна и политическа характеристика от комитетите на ОФ по местоживеене. Процедурата се основава на класово-партийния принцип за работа с личния състав, утвърден с решението на ПБ на ЦК на БРК (к) от 12 април 1945 г. за кадровата политика в органите на милицията. От 1 април 1947 г. се създава Главна дирекция на Народната милиция, в състава на която са: Дирекция на Държавната сигурност и Дирекция на Народната милиция.
Държавна сигурност остава в МВР като отдел в Дирекцията на милицията с четири отделения – вътрешнополитическо, контраразузнаване, граждански организации и издания и документално-отчетно, към което са придадени охраната и инспекторатът. Димо Димов, първият ръководител на ДС, оглавява към началото на 1945 г. явен щат от 198 души и таен от 1256. Пръв началник на отделение “А” е Георги Ганев, на отделение “Б” – Стефан Богданов, ръководител на една от резидентурните групи на съветското разузнаване в страната преди Девети септември.
През 1991 г. се приема закон за реформа в системата на МВР. С този закон се отменят указите за Държавна сигурност и тя се премахва. Променя се наименованието от Народната милиция на Национална полиция. През 1993 г. е приет нов Закон за националната полиция.