Според Сиемонов това, че България се ориентира на Изток може да се съди най-напред по позицията "Скрипал“, след това и по отварянето на темата АЕЦ "Белене“, както и по посещенията на най-високо ниво.
"Самият факт, че е възможна подписка за напускане на НАТО означава, че постепенно оста на въртене на българския политически процес се отмества леко на Изток. Това е в синхрон с проблемите между ЕС и САЩ, които се виждат в казуса с т.нар. иранска сделка, и които проличават с предполагаемата позиция на Полша, която някак си контрастира на фона на ЕС. Всичко това, като че ли допълнително тласка Европа в неопределеност или по-скоро в орбитите на интересите на Русия в момента", коментира Симеонов пред БНР.
"Това, което премиерът Бойко Борисов печели като предимство е, че в тази ситуация, когато Европа остава без ясните американски гаранции, той може да излезе в края на месеца с някакво ключово послание на тема европейско-руски отношения", смята Симеонов.
"Това, което направи с Турция. Струва ми се, че това се опитва да направи – да издейства на България специален статут в отношенията с Турция и в отношенията с Русия и да капитализира, евентуално, тази близост с Турция и близост с Русия, превръщайки я в коз за България и представяйки я като коз за ЕС. Дали това ще стане, ще покажат следващите години, но във всички случаи тава ще се хареса на вътрешните публики", каза още политологът.
"Няма съмнение, че има поизточняване", допълни и анализаторът Харалан Александров.
"Заходът е видим и вероятно той ще трябва да бъде разказан. Очакваме това да се случи след визитата на Борисов – най-интересното събитие, ще увенчае този интересен месец“, смята социалният антрополог.
"Руснацитете спечелиха тактическо предимство. Оповестявайки първи тази среща те имаха възможност да интерпретират в собствена ползва. Това очевидно е част от стратегията Кремъл в един момент, в който се случват няколко паралелни процеса. От една страна, Русия е в подем, от друга е в упадък, което може да се каже и за ЕС и САЩ. В тези много сложни и противоречеви тенденции, това, което се случва в умовете на българските политически елит е, че се мобилизира рефлекс за това да си гарантираме, че няма да загубим възможността да поддържаме отношения с този толкова могъщ и влиятелен играч, още повече, че там връзките са стари, дълбоки и доста здрави", коментира в Александров.
"Борисов плете друга мрежа. Покрива много голяма международна територия. Сякаш се опитва, изплитайки като един чевръст паяк, в добрия смисъл, всичките тези връзки и отношения на приятелство и добросъседство с ясно заявеното обещание за лобиране и подкрепа на каузата за евроинтеграцията на Западните Балкани, някак си да стабилизира страната в един очевидно труден период, в който се случват големи тектонични размествания", смята Харалан Александров.