По думите ѝ това е и причината хибридната война, която води Русия, да засяга толкова сериозно България. Проф. Келбечева бе един от лекторите в инициатива и в своето изказване акцентира върху състоянието на българското общество по отношение на знанието за комунизма. Тя подкрепи тезата си за незнанието за комунизма с паралел между социологически проучвания, проведени в началото на прехода и тези отпреди няколко години.
Данните от социологическо изследване на НЦИОМ през 1992 г. показват известен паритет между тези които се отнасят положително към комунизма и хората, които се отнасят отрицателно към комунистическия режим. „Последните изследвания на „Алфа Рисърч” по тази тема от 2014 г. обаче драстично променят картината – 44% са тези, които одобряват комунизма, а 14% са онези, които не го оценяват положително”, посочи историкът.
Според проф. Келбечева знанието формира манталитета на нацията и отношение към съвременността и бъдещето. Тя посочи и една от основните грешки. „Първо, ние никога не направихме задълбочен анализ на идеологията на комунизма, която и до ден днешен се шири под формата на неомарксизъм на много места, включително и на Запад”, каза още тя. По думите ѝ това изкривява оценката за всичко, което се е случило не само в България след 1944 г., а в европейски и световен мащаб. „В този смисъл ние не осмислихме комунизма интелектуално и морално. Ние го виждахме и продължаваме да го виждаме много по-принизено – битово”, допълни проф. Келбечева.
Тя припомни думите на Хавел, че животът в тоталитарното общество е вътрешно сраснат в тъканта на лицемерието и лъжата. По време на дискусията актьорът Руси Чанев представи исторически свидетелства за комунистическия режим.