Пред втората съдебна инстанция Певски – старши не е успял да докаже, че фотографията има художествена или някаква друга материална стойност, нито да предостави негатив, с който да докаже собственост. На снимката нямало знак, който да идентифицира автора й. Ищецът признава, че фотографията е била публикувана във в. „Галерия" и в. „168 часа", което е извършено с неговото съгласие. Публикациите пък били преди снимката да попадне в книгата на ответника.
Антон Тодоров спечели дело на последна инстанция срещу бащата на Делян Пеевски
Политологът Антон Тодоров е спечелил на последна инстанция съдебно дело срещу бащата на депутата от ДПС Делян Пеевски. Съдът ме призна за невинен, а Пеевски-старши е осъден да ми плати 1603,22 лв. Това обяви Тодоров на стената си във фейсбук. Решението на Апелативния съд в София е от 6 декември тази година. Славчо Кънчев Пеевски, баща на Делян Пеевски води от няколко години дела срещу Тодоров, обвинявайки го, че му е причинил имуществени и неимуществени вреди като Тодоров е публикувал снимка в своя книга снимка, която уж била на ищеца. На спорната фотография са Славчо Пеевски, бившата му съпруга Ирена Кръстева и Делян Пеевски като бебе. Според бащата на депутата снимката била негова собственост, а Тодоров е бил използвал неправомерно. Пред Софийски градски съд Тодоров загуби делото, но Апелативният съд прие иска на Пеевски за неоснователен, а решението не подлежи на обжалване.
Пред втората съдебна инстанция Певски – старши не е успял да докаже, че фотографията има художествена или някаква друга материална стойност, нито да предостави негатив, с който да докаже собственост. На снимката нямало знак, който да идентифицира автора й. Ищецът признава, че фотографията е била публикувана във в. „Галерия" и в. „168 часа", което е извършено с неговото съгласие. Публикациите пък били преди снимката да попадне в книгата на ответника.
Пред втората съдебна инстанция Певски – старши не е успял да докаже, че фотографията има художествена или някаква друга материална стойност, нито да предостави негатив, с който да докаже собственост. На снимката нямало знак, който да идентифицира автора й. Ищецът признава, че фотографията е била публикувана във в. „Галерия" и в. „168 часа", което е извършено с неговото съгласие. Публикациите пък били преди снимката да попадне в книгата на ответника.