Подписването на тези двустранни международни договори бе предложено на Македония (а и поставено като своеобразно условие) от международната общност като решение на отворените въпроси със съседите, които бяха и причина за блокирането на евроатлантическите аспирации на страната точно от съседните държави. Според условията на тези договори, „като капитална жертва“, Македония се съгласи да промени конституционното си име и самата Конституция, а освен това се съгласи да участва в смесени исторически комисии, които да съгласуват учебниците по история и образователната система в духа на новодоговорените приятелства. Официално и съседни страни, подписали споразуменията, участват в работата на комисиите и трябва да хармонизират учебниците си, както и да не пречат на Македония в нейната интеграция в ЕС. Въпреки всичките изпълнени препоръки и условия на международната общност (и десетки положителни доклади от Европейската комисия) , Македония остава несигурна относно датата за започване на преговори за членство в ЕС, но едва сега гръцките медии признават, че „за пръв път това няма да бъде по вина на Гърция“.
Но прилагането и изпълнението на условията на договорите за добросъседство показват на дело тяхната асиметрия в полза на съседите. Наскоро министърът на външните работи на България Екатерина Захариева подчерта, че македонската страна „по отношение на започването на преговорите за членство с ЕС има задължения и по отношение на историята“. В контекста на работата на историческите комисии, Захариева подчерта, че въпреки резултатите и постиженията на комисията и съгласуването за отбелязване на историческите личности от Средновековието, характерът и работата за Гоце Делчев е ключово условие за българската страна в подкрепа на Македония по пътя към ЕС. По-късно Захариева дори категорично и ултимативно обяви, че България ще напусне работата в историческите комисии и ще прекъсне всякакво сътрудничество, ако Македония не приеме „българската истина“ за Гоце Делчев. Министърът на отбраната и вицепремиер Красимир Каракачанов също така имаше радикални изявления, според които македонската страна трябва да приеме всички условия на българската в историческата комисия, за да получи по-нататъшна подкрепа в ЕС и НАТО.
Що се отнася до споразумението с Гърция, където в близко бъдеще се очаква смяна на правителството, кандидатът за поста министър-председател Кириакос Мицотакис заявява, че по всякакъв начин ще се труди, за да „намали вредните последици от Преспанското споразумение за гръцката страна“ и че ще използва всяка възможност да възпрепятства Македония във всяка глава, дори ако преговорите за членство в ЕС бъдат отворени.
Дори при подписването на споразуменията за добросъседски отношения голяма част от експертната общественост предупреждаваше за опасностите от тяхната асиметрия и че Македония, макар и да отговаря на всички изисквания на съседите, по никакъв начин няма да бъде защитена от техните капризни ултимативни политики. Въпросът в този момент, когато се появят първите ултиматуми и след подписването на договорите, е дали и как тази асиметрия може да бъде коригирана. Дали, може би, като (бъдеща) членка на ЕС и НАТО, като равноправен партньор в тези съюзи, Македония ще бъде в позиция да коригира последиците от асиметричността на договорите.
„По принцип не съществува такова нещо като окончателен договор. Подписвани са и вечни съюзи, които са се разпадали след малко време. И според условията на договорите за добросъседство и сътрудничество, които Македония подписа с Гърция и България, ако едната страна не изпълнява договора, той се отменя“, казва Страшко Стояновски, професор в Юридическия факултет в Щип и експерт по създаване на национални теории.
Но въпреки безспорната правна теория, която не изключва възможността за прекратяване на международни споразумения, професор Стояновски смята, че поставените от съседите ултиматуми са само началото на отстъпките, които ще се търсят от македонската страна.
„Договорът за добросъседски отношения с България всъщност е продължение на споразумението от 1999 г., в което образователната и историческата комисия е нов момент. Такава комисия също е предвидена и установена в споразумението с Гърция. Само че в споразумението с Гърция се подчертава, че се защитава първо гръцката история, а онова, което остава е за македонската страна. Това е не само древният период, но и този от Гражданската война в Гърция, в средата на 20-ти век. Очевидно тези исторически и образователни комисии ще бъдат инструменти за поставяне на ултиматумите към македонската страна и ще се правят отстъпки непрекъснато. Освен това е тревожно, че не е ограничено във времето, за да се приведат в съответствие позициите, като това ще продължи, най-вероятно, до подписването на нов договор. Най-оптимистичната прогноза за ново споразумение, по-справедливо за македонската страна, би било това да се случи след десет години“, каза професор Страшко Стояновски.
Освен всичко друго, той вижда опасността в намерението на тези договори за създаване на нов граждански конструкт в Македония чрез гражданството, дефинирано като македонец/гражданин на Северна македония.
„Създаването на нов граждански конструкт представлява модел за създаване на нация. И намерението в този модел е постепенно да се изтрие терминът „македонски“. Факт е, че македонското общество е хетерогенно, със силни етнически идентичности, а всички съседски договори и вътрешни политики водят към засилване на другите етнически идентичности и постепенно обезличаване на македонската етническа идентичност“, твърди Страшко Стояновски, експерт по етническите теории.
По подобен начин разсъждава и професорът-философ Ферид Мухич, депутат в македонския парламент, който гласува „въздържал се“ при ратификацията на договора за добросъседство с България точно поради неговата асиметричност, която води към изтриване на македонския национален характер.
„За съжаление, не съм оптимист по отношение на отмяната на договора, а още по-малко за обръщането на процеса на демакедонизация, който става възможен точно с договора за добросъседство с България. С такова асиметрично споразумение официално се стига до минимизиране на македонската националност. Това ще отразява и денационализацията на Македонската православна църква, за която все повече се смята, че може да бъде призната като Охридска архиепископия. И в момента на евентуално присъединяване към ЕС (което не смятам, че ще бъде преди 2030 г.), това ще стане чрез заличаване на всяка македонска национална характеристика. Отново, за съжаление, нямаме никакви инструменти или стратегия, за да спрем такъв процес“, каза професорът и депутат Ферид Мухич.