Появата на това издание става благодарение на пловдивския общественик и бизнесмен Любозар Фратев, който се е посветил на каузата всяка година да издава по една книга, като в поредицата от вече 13 преобладават тези, които са свързани с историята на Пловдив.
„Най-голямата библиотека в света - това е библиотеката на Конгреса на САЩ със 160 млн. единици, от които 30 млн. книги и втората книга отиде за университетската библиотека в Сиатъл“, каза пред БНР Фратев.
„Избрали сме най-ценното от Христо Г. Данов – публициста. Той е известен повече като книгоиздател и книжар, който щедро дава, отваря книжарници в Македония, в Южна Тракия, Одрин, Русе и не търси парите“, каза още той и допълни: „Избрахме най-интересните статии, както и спомените, които има като учител“.
Написаното показва много ясно просветителската кауза на Данов, последователността в преследването й, а яркият и жив език на автора според Фратев е актуален и днес.
Можем ли, четейки статията „Какво правят хората, а какво правим ние“ да предположим, че е писана преди 150 години, а не сега: „Ние захласнати в своите частни интереси и омаяни от междуособните ни кавги и крамоли, оставяме не часове, а цели години да изветряват, без да поработим нещо за нашия напредък. У нас всичко добро пропада във вражди, наместо да се върши работа. Ние нищо не знаем, нищо не можем и нищо нямаме. Заради това днес целият образован свят смята нашия български народ за най-последен в Европа. А това за жалост наша наистина е така“, каза Любозар Фратев.
Той подчертава, че макар през целия си живот Христо Г. Данов да е отдаден на печатането и разпространението на учебници, помагала, карти и книги, не престава да пише, използвайки трибуната на издавания от него 1-ви български всекидневник “Марица“.
Надявам се книгата да провокира по-голям интерес у читателите, надявам се сред тях да има и повече млади хора, каза още Любозар Фратев. И припомня как е започнал през 2007 година своята издателска кауза. „Това са книги, които са престоявали във фондовете или част от тях даже не могат и да се намерят в специалните фондове. Забравени е меко казано, те са били забранени, част от тях, защото политиците в различни времена, различни генерации, не им е харесвало, това което има в тях“.