Новороденото е погребано с медна монета, поставена в дланта му. Тя трябвало да му помогне да премине в отвъдния свят.
Химическият анализ на останките на бебето показва, че съдържанието на мед в тях превишава 500 пъти нормата. При контакт на медта с костите те се окисляват, което води до поява на зелени петна. Медта има антибактериални свойства, което може да е способствало запазването на ръката.
Археолозите са намерили останките на още едно новородено, което също е било погребано с монета в ръка, но при него няма мумификация. Това показва, че металът рядко предизвиква такъв ефект.
Издъхналите новородени през Средновековието, които не били кръстени, били увивани в плат, слагани в гърне или малка дървена кутия и погребвани в изоставените гробища в близост до средновековните църкви. Понякога в дланта им била поставяна монета, която да облекчи пътуването им към отвъдното.