Светослав Пинтев
На 15 октомври 1204 г. в българската столица Търново пристига делегация на римския папа Инокентий ІІІ, водена от кардинал Лъв. Едно доста необичайно събитие, което слага началото на най-големия успех на българската дипломация.
Всичко започва малко по–рано.
През 1199 г. Калоян получава по специален вестоносец писмо от папа Инокентий III, който желае да приеме България и нейната духовна власт в лоното на Римокатолическата църква. Владетелят ни отговаря след време, настоявайки за императорска титла за себе си и патриаршеско достойнство за търновския архиепископ.
В писмото си от 1203 г. Калоян уведомява Светия отец, че е натоварил търновския архиепископ Василий с мисия до папата, „съгласно обичая” на предшествениците си:
„…царете на българите и власите -- Симеон, Петър и Самуил, прародители мои и на всички останали царе на българите...“
Това, което не се учи в училищата ни днес, е, че Калоян иска да му се признае титлата на римските императори, произлязла от фамилното име на Гай Юлий Цезар, утвърдила се като знак за легитимност на императора и правото му да властва над познатия свят. Цар е само общоприетото в онези времена българско съкращение в писмената форма на титлата Цезар.
От българските владетели по-късно тези претенции и царската титла наследява Русия, която пък след падането на Константинопол претендира да е третият Рим..
Българските господари смятат, че титлата Цезар (Caesar - лат.) им се полага по право, още повече че още кан Тервел е официално коронясан за Кесар /по гръцкото произношение/ насред Константинопол по инициатива на самия византийски император Юстиниан Носоотрязания, който с този жест му благодари за това, че с войските си го връща на престола. Кесар е византийският вариант на Цезар, според гръцкото произношение. На императорите български и през ум не им минава днешната представа за цар просто като за владетел на една държава. Затова
Калоян иска от папата признаването си за император и Цезар, не за крал:
„ ...ние като любим син искаме от нашата майка, Римската църква, цесарска корона и достойнство според както са ги имали нашите стари императори. Както намираме записано в нашите книги, един е бил Петър, втори – Самуил, и други...“
Унгарският крал Емерих изревава, когато научава за тези претенции. Някакъв българин ще става император, а той ....
Оше в края на лятото на 1204 г. кардинал Лъв е изпратен от Светия отец в България, за да короняса Калоян и помаже главата на Българската църква, но е спрян от маджарския владетел, който веднага изпраща вестоносци на Калоян с любезното съобщение, че ще му изпрати тутакси кардинала, но след като си получи обратно областите Белград и Браничево.
Калоян постъпва още по-мило, като препраща писмото на папата, който се заема да избие от главата на Емерих мераците да се меси в работите на Бога. Пише на унгареца, че Калоян ще бъде коронясан „не върху чужда, а върху собствена земя“. Заплашва го, че ще го анатемоса, отлъчи от църквата, както си му е ред, ако не освободи високопоставения духовник. Позовава се и на историята, която му е добре известна не само от Калояновите писма, но и от архивите на Ватикана:
„...от старо време в България последователно мнозина царе /цезари/ са били короновани чрез апостолическа власт, като Петър и Самуил...”
Кардинал Лъв е освободен, пристига тържествено в Търново, където миропомазва архиепископ Василий за глава на Българската църква и с благословията на папа Инокентий III полага короната на Калоян. Папата пробва дали ще мине номерът и се прави, че не е разбрал, че му искат титлата Цезар - цар, която е равна само на императорската в Западната, а и в Източната Римска империя. Т.е. светът вече ще се дели не на две, а на три...
Папата пише в писмата си, че Василий е помазан за примас на църквата, а Калоян - за крал на България, както първенците на всяка държава, приела върховенството на Рим, но остава излъган. Калоян му благодари в свое писмо, че го е направил
император и Цезар, а Василий възвеличил като патриарх
Инокентий III не възразява в следващите си послания. Според римското канонично право мълчанието се приема категорично като знак на съгласие. Това дори е записано в юридическите сборници на Ватикана малко по-късно. Така и де юре Цезар Йоан е признат... от Бога.
В друго писмо до папа Инокентий ІІІ император Калоян съобщава също, че изпраща две момчета – Василий и Витлеем, да учат латински, защото в България няма хора, които знаят този език. Пак по това време патриарх Василий І също пише до Светия престол. В своето послание и той споменава за тях. Казва, че едното е син на свещеника Константин, а другото - на владетеля. Именно Витлеем - наследникът на Калоян, е изпратен, за да се изучи в Рим за Велик магистър