Живков и неговата грыжа

Последното убежище на комунизма днес е отричането, че се е състоял

Иво Инджев

Иво Инджев

Иво Инджев, ivo.bg

Вицовете от времето на НРБ, което не е било комунистическо – според тълкувателите на миналото, опитващи се да го ревизират за целите на настоящето и бъдещето (си) – са като огледало за обратно виждане в нашия изоставащ по европейските магистрали автомобил. Ето защо често ги припомням в съответния контекст. За да стане ясно кога, как и защо са ни задминали останалите участници в (западно) европейското движение напред се налага 

да се оглеждаме назад

 По възможност със смях, колкото и да е горчив, ако става дума за реално репресиранитие от “некомунизма” и за безвъзвратно погубените чрез пропуснати ползи години на поколението, впрегнато в идеологически мотивираните марширувания на едно място (тичането на място е общоукрепващо, иронизираше Висоцки).
Днес ще опресня паметта на забравилите и ще осведомя незнаещите поради невръстната им възраст как се подиграваха хората на Тодор Живоков за претенцията му, че непрестанно повдига жизненото равнище на народа. Твърдение, което писачи на индулгенции за диктатурата му, се опитват да пренесат като статистически факт в учебниците по манипулиране на историята.
“Бай Тошо бил болен нещо напоследък от херния. От постоянното вдигане на жизнения стандарт”, гласеше популярната шега. Сега си мисля, че в нея има двойно дъно. Защото е вярна в руския смисъл на думата грижа.

 Грыжа е херния на руски

Максимата, според която във всеки виц има истина, се потвърждава от този вторичен прочит за грыжата на  Живков. Същото се отнася и за “некомунизма”, който е рожба на неокомунизма. Оказа се, че не национализмът е последното убежище на комунизма у нас, както си мислехме в началото на 90-те години в контекста на никнещите като отровни гъби след пазарен дъжд с крадени пари националистически формации с червен цвят (самият Георги Първанов започна по този начин политическата си кариера, мобилизиран в Кърджали да се бори с турското влияние преди да стане ортак на Доган в раздаването на порциите).
Последното убежище на комунизма днес е отричането, че се е състоял. Не бил истински и не можело да се нарича комунизъм. Т.е. комунизмът ( отново) е препратка към бъдещето. Както в навечерието на онзи конгрес на КПСС, на който Хрушчов обеща съветският народ и поръбените от него народи по ръба на разлома със Запада да заживеят в условията на комунизъм точно през 1980-та година. Началото на 80-те обаче се превърна точно в обратното: в край на изкуствено захранвания чрез т.н. екстензивен начин на експлоатиране на ресурсите “постоянен възход” на плановото стопанство. Наложи се капиталистическите банки да кредитират комунистическото бъдеще. А Китай направо (е, не съвсем изведнъж, а постепенно) си каращисаха комунизма с пазарната икономика и народното подчинение по правилата на конфуцианството.
“Екстензивен” беше евфемизъм за безогледен и хищнически начин на употреба на природата. Точно както “фашизъм” е валидна дума само за Италия, но беше наложена от Москва като заместител на истинския термин националсоциализъм, възникнал в Германия. Негово произнасяне беше забранено заради явната аналогията с интернационалсоциализма. Или както самохвалството и простотията от ерата на Хрушчов по-късно беше определена като епоха на “волунтаризъм” – почти като по някакъв Вол(ун)тер. 
Представяте ли си как би звучало “активен борец срещу националсоциализма”!
Традицията на подмяната на понятията в играта на криеница от себе си. Наред е в България 

да гледаме сеира на  консервативния социализъм с корени в не(о)комунизма,

 по чието време е имало некомунистическа партия. Защото вождът е бил болен от грыжа.
Апропо, като стана дума за модерните леви ценности на консерватизма, възприети от БСП като ново знаме (за което препоръчвам вместо сърп и чук, консерва с гювеч - хем е карашък, хем там си падат по гювеча), в Москва се обсъжда в момента дали пък да не бъде приета Истанбулската конвенция. Присетили са се след жесток тормоз на 7 годишно момиченце, че имат проблем със защитата от домашно насилие.
Представям си как подобен обрат ще повлияе на побратимите от БСП и ГЕРБ по консервиране на традициите в побоя над жени и деца. Ха, дано. Че да дойде ред и на осъзнаването от Кремъл, че монументалните жалони на съветското робство у нас вредят на собственото им влияние в България. Ех, какъв ентусиазъм ще настане тогава сред побратимите – тутакси ще възродят бригадирското движение, начело с Аспарухов, и ще се втурнат да местят където им е мястото любимите си ден по-рано паметници на 

изкривената памет за съветската окупация
 
Ех, мечти…Понякога и най-невъзможните на пръв поглед сред тях се сбъдват. Признайте си, че не сте като Бжежински. Не сте си мечтали в рамките на собствения ви живот да видите съветската империя да се разпада заедно с Берлинската й стена.
Така че, надеждата не бива да ни напуска, че и Русия един ден ще да се разпуска и ще ни освободи от своята пета колона. Когато смъкнем цените на газа и престанем да плащаме данъка на руския заробващ икономиката ни монопол в енергетиката  изобщо, може би и нашият автомобил току-виж тръгнал в лентата за изпреварване – пък била тя е лява (както в Македония, където се видя, че е възможно да си ляв, но да си проевропеец в порива да се откачиш от руската котва).
Условието, уви, е в Русия да престанат да скандират “Sieg Сталин”! Уж се бяха отказали, но се завръщат към навика да обожествяват силата (включително, когато силно те бият, пак да си доволен на принципа “бий, за да те уважават”). Явно първо там трябва да извървят обратния път и да катастрофират пак на заден ход, за да ни се отпуши европейската магистрала. А дотогава ще си стоим уж в дясното платно, но на практика на опашката на всички, които ни задминават и отдясно, и отляво.