След включването на ученици и студенти в бунтовете, социално-политическите характеристики на настоящия френски протест се променят. Това излиза от рамките на протест на обеднелите маси срещу управленски решения и все повече заприличва на революция срещу елита. Призивът за събота е: „Пълна мобилизация до изтощаване силите на реда!“
Няколко са белезите, по които може да анализираме гражданския протест на французите и да го съпоставим с протестите в България. И тук бихме могли да си зададем въпроса, какви са приликите и разликите между тях?
Очевидните общи черти на протестите във Франция и у нас са , че носят радикален гняв към властта, а инструментите им са крайни блокади и разрушения. И в двата случая наблюдаваме повече социална радикализация, отколкото ясни граждански искания. С каквито и искания да са започнали протестите, те вече се
самозахранват от психологията на тълпата
Очевидните разлики са в масовостта и честотата. Във Франция виждаме огромен брой хора, концентрирани в столицата, които извършват вандалски прояви срещу важни исторически и културни забележителности. А бългърският простест може да се охарактеризира с разпръснатост и разнородност на хората, които блокират важни пътни артерии.
На пръв поглед френският и българският протест носят една и съща идеология, но под повърхността личи, че има разлика в генезиса им.
Когато парижките бунтове започнаха, рейтингът на лидера на крайната десница Марин Льо Пен, надминаваше този на президента Макрон. Резонно, госпожата се опита да бъде официален представител на разбунтувалите се и да стане техен политически говорител. Но се оказа, че нейните тези не съответстват изцяло на пулса на тази тълпа. Тя дори откровено призна, че се финансира с руски пари, но остана в периферията на протеста редом с другите си политически колеги. В бунтовете се намесиха всякакви радикали от комунисти до националисти, но никой не можа да стане легитимен представител на исканията на протестиращите и така да капитализира лична власт. С този политически фалит, президентът Макрон сам се изправя пред социалния гняв, и сякаш и той скъса връзката си с французите.
Влиянието на Кремъл
По същия начин и в българските протести, беше разчетено индиректното влияние на Кремъл/ във Франция през Марин Льо Пен/ и по президентски сценарий, новият месия Радев трябваше да стане говорител на мащабния справедлив обществен бунт, и да го канализира в нова политическа формация. Подобни щения проявиха и други политици, но без резултат. В България нито мащабът се запази, нито Радев беше припознат до край от протестиращите. Въпреки старанието му, той не стана знаме на настоящия български бунт.
И тук е голямата социално-политическа разлика при влиянието на Кремъл във Франция и в България, която по ирония минава през отношението към личността на президентите.
У нас, когато протестът подкрепя президента, подкрепя руския план, а не интереса на България. Обратно във Франция – протестиращите подкрепят Франция, дори когато не подкрепят президента си.
Граждански движения или политически протести? Кои са аналогиите на сегашните бунтове в историите на двете общества?
Не случайно първата аналогия за сегашните протести в България беше с февруарските от 2013 г. Тогава по сценарий на олигархични интереси, обществото беше изкуствено провокирано чрез нагнетяване на социално напрежение. Социалната психоза завладя съществена част от хората, като целта беше под натиск за „проливане на кръв“, да падне правителството. После видяхме как вместо хората, които се самозапалваха, в листите на ДПС, се наредиха „лицата на протеста“ . Те докараха и едно от най-непрозрачното и корумпирано управление – кабинета Орешарски. „Февруарският протест“ означава режисиран бунт и няма нищо общо със спонтанността на гражданското движение, което впоследствие избухна в София и не позволи на господарите на Орешарски да сложат Пеевски за шеф на ДАНС. Факт е обаче, че този път през 2018, този сценарий не помогна на плана на Радев.
Във Франция нещата седят по-различно. Най-малкото, защото историята на бунта на французите съпътства идеята за Свободата повече от 200 години. Колкото и да са стихийни и аморфни, днес протестите в Париж все повече заприличват на май 68-а. Тогава огромен, спонтанен, социален бунт стресира властта и тя губи легитимност. Пада не просто правителството, а се променят социалните ценности. Дали започналият, като бунт на жълтите жилетки, протест ще промени властта и ценностите във Франция през 2019г., предстои да разберем.
Какво разтърсва Европа днес?
Едно състояние е определящо – европеецът се чувства несигурен. След ударите на финансовата криза, след терористичните актове, стресирали континента и с неизвестността от несекващия бежански поток, приоритетите на съвременния европеец се изменят. Жадуваният мир след Втората световна война вече не е европейска цел. Радостта от победата на Демокрацията над Тоталитаризма след Студената война вече не съществува. Желанието за сигурност, вероятно измества свободата. И тук българското общество не прави изключение. Отношението на обществото към властта и у нас ще продължи да се променя. И ако сегашните бунтове са със спаднал ентусиазъм, то каузите и условията са налице. Има два вероятни пътя за развитие. Единият е завземането на властта от радикали и националисти и разтрогването на Европейския съюз. Последствията ще бъдат - тъмно бъдеще на Стария континент.
Вторият по-труден, но и все пак по-вероятен, е отговорът на нов елит, на променяща се власт, способна да поведе обществата по пътя на оздравителна промяна.
И както пише големият френски философ Алексис дьо Токвил: „Свободата не е необходимо да бъде обяснявана. Тя е естествено състояние. Нейното нарушаване изисква анализ.“