Мая Георгиева
След 28 години политическа мимикрия трябва да си отворим очите и да признаем, че днешните наши социалисти, които претендират и че са европейци, са си останали чиста проба комунисти-сталинисти. Под шикозните им костюми, закупени от модни европейски бутици, с които обичат да се фукат по парламента, продължава да тупти червеното сърце на партията, а мозъците им остават татуирани със сърп и чук. Ясно доказателство за тази измамна двойна същност на столетницата е реакцията на социалистите за влизането на комунизма в учебниците по история. Реално по тази тема дебат не би трябвало да има. И европейският, и българският парламент отдавна са осъдили и признали със закони комунизма за престъпен. Но като верни матросовци на партията, другарите на Корнелия Нинова и червените историци се хвърлиха самоотвержено да бранят белите петна в историята, митовете и неистините, укривани повече от 70 години от обществото. Няма съмнение, че осветяването на този зловещ период и изучаването му в училище убива грижливо отглеждания мит, че БКП-БСП е добрата партия - на справедливостта, равенството и братството. Не, никога не е била такава партия, дори и към собствените си членове. Партията винаги е била
политическо оръжие за налагане на терор, диктатура и унижение
на всяка свободно мислеща личност.
Като погледнем с ирония на червените историци, които поради творческа импотентност не успяха години наред да обяснят убедително предимствата на комунизма, притеснително и скандално е, че фронтмени на борбата срещу реформата на образователното министерство са лица като Таско Ерменков и социологът професор Иво Христов.
Ерменков е разкрит от Комисията по досиетата като щатен служител на комунистическото Военно разузнаване, издигнал се благодарение на шумкарските традиции в семейството си. Но въпреки политическите протекции, ако човек прочете кадровото му досие, ще установи, че дори шефовете на комунистическото разузнаване са били вдигнали ръце от този „славен” чекист и са искали отзоваването му от мисия в Западен Берлин, заради лоша работата си.
Другарят Ерменков обяснява днес, че в учебните програми за 10 клас искат да изтрият историческата ни памет, но в случая той брани само паметта за комунистите. Пак според него действията на Народният съд след 9-ти септември 1944 г. трябва да бъдат защитени, а постановените присъди да бъдат оправдани, защото така наречените жертви са главорези на партизани. И всички тези щуротии Ерменков ги разказва гръмогласно от трибуната на Народното събрание. Цинично е, че наследник на шумкари и офицер от репресивните служби защитава комунизма, а лидерът на партията дори не се разграничава от него. Червеният депутат сърцато говори за партизаните, точно защото 28 години историята не се произнесе категорично за тях. Покойният проф. Пламен Цветков първи посочи, че партизаните всъщност са обикновени терористи и разбойници, лица обявили се извън закона и извършващи подривна дейност, финансирани и активирани от болшевиките на Ленин и Сталин срещу конституционния ред и институциите на България. Пак защото учебниците по история бяха осакатени израснаха поколения, които не знаят, че сред избитите от така наречения Народен съд са политици, депутати, министри, юристи, интелектуалци, лекари и учители, които нямат нищо общо с преследването на партизаните. Единственият им „грях” е, че не са приемали болшевишката окупация и идеология, че са искали свободна, демократична и европейска България, а не съветизирана сталинска губерния на СССР.
В хора на противниците на новата образователна реформа се изяви и скандалният професор Иво Христов, който в годините на прехода, според своите интереси, променяше и боята си – синя, червена, руска и т.н. Не се гнусеше и от мултаците. Нахално е точно човекът, който обяви 80% от българите за дебили, днес да громи това, което 28 години правителства от целия политически спектър не успяха да свършат.
Всъщност, когато говорим за изучаването на комунизма в учебниците по история трябва да поставим акцента точно върху факта, че реформата стана факт благодарение на
министър, който не е политик или партиец,
а експерт, подкрепен от ГЕРБ. За да се стигне до приемането на новите учебни програми Красимир Вълчев преодоля тежка съпротива в министерството, което ръководи. За никой не е тайна, че много от кадрите там са стари номенклатури на БКП-БСП, а някои са и с осветени картончета в ДС.
Манипулативно групата на БСП, опитаща се да отмени този важен елемент от декомунизацията внушава, че новите програми са станали под някакъв таен и конспиративен политически натиск. А в случая просто става дума за политическа воля и подкрепа на една дълго отлагана реформа. Проф. Евелина Келбечева, един от основните двигатели на новите учебни програми, беше категорична, че са получили безапелационна подкрепа от шефа на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. В това всъщност няма нищо изненадващо и тайно, защото още през 2015 г. Цветанов положи първи подписа си под инициираната от депутата Методи Андреев Петиция за изучаване на комунизма в училище. Той имаше волята и да предаде целия архив на МВР на Комисията по досиета. Всъщност, още по време на изборите миналата година ГЕРБ обяви, че образованието ще им бъде приоритет през настоящия мандат и явно изпълняват обещанието си.
Проблемът е, че отвъд манипулациите много сини правителства и министри, имащи претенцията да са автентично десни, не направиха нищо реално в продължение на 28 години.
Кабинетът на Филип Димитров нямаше време за тази реформа, защото бе свален след година управление. Но при Костов историкът Веселин Методиев имаше този рядък шанс да се запише в историята на прехода. Това не се случи и при втория кабинет на Борисов, когато двама поредни министри бяха на Реформаторите – Тодор Янев, директно посочен от Радан Кънев, а след него Меглена Кунева, която се кълнеше, че е от семейство на репресирани и ще изпълни дълга си към жертвите. Проблемът на тези десни е, че са много смели в опозиция и доста безпаметни и колебливи когато са на власт. Доказателство за това е, че лустрацията и декомунизацията не се случиха, когато бяха в управлението, а досиетата на ДС и РУМНО бяха отворени едва след щателно прочистване и замитане на следите.
Обективността налага да не се мълчи и за безполовата роля на вечния балансьор ДПС. Мушмороците на Доган четири пъти бяха на власт и държаха министерски и зам.-министерски места в просветата, но не направиха нищо за тази реформа, въпреки, че електоратът им е сред най-тежко пострадалите от комунизма. Но ДПС винаги са били
турското крило на БКП,
което трябваше да брани статуквото, а и лидерът им трябваше да влезе в учебниците по история единствено като агент на ДС, провокатор, готвен за нелега в капиталистически страни и предател на собствения си етнос.
Въведените нови 12 термина и фактът, че коуминзмът ще присъстват в учебницете трябва да се приемат само като едно добро начало истината и справедливостта да възтържествуват. Сега предстои новите учебници да бъдат написани качествено и обективно. Проблемът е, че останаха много тежки факти и свидетелства за този мрачен период – неприетите „Окупация на България от Червената армия” и „България република на СССР”. Тепърва трябва да се води битка за тях, но и децата да знаят, кои са така наречените „партизани – народни синове”. Шумкарите трябва да бъдат обозначени с истинските им имета – терористи и разбойници, защото реално това са били хора извън закона, тръгнали на въоръжена борба, инспирирана и плащана от болшевиките, за да свалят власт, избрана от народа. Трябва да се разкаже и как фашистка Германия на Хитлер и болшевишка Русия на Сталин бяха партньори и братя по оръжие. А тогава нашите измислени „антифашисти” от БКП славеха престъпния съюз на Берлин и Москва. Списъкът на тъмните петна е дълъг, а вероятно осветяването им ще стигне и до славната капиталистка и приватизаторка Корнелия Нинова, която днес оглавява БСП. Въпреки фактора време, историята не търпи компромиси, а лидерът на социалистите е прекрасен пример, как в годините на прехода се наливаха основите на „капитализма”.