Защо Русия недоумява, че народът ѝ не я цени? Този въпрос задава в руското издание ГАЗЕТА.РУ анализаторът Дмитрий Петров и отговаря: защото руснаците нямат общи ценности. Той анализира разликата между сплотеност и стабилност и цитира социолозите, според които единствено здравето и семейното добро са ценностите, които руснаците все още уважават. Но те не са достатъчни за национално единение, за национална сплотеност, те не стигат за харесване на Русия.
Ако тази статия бе написана от мен, например, със сигурност щях да бъда обявен за „русофоб”. Но нейният автор е руснак, който едва ли подозира, че в България, всеки който говори истината за Русия го наричат „русофоб”. Дмитрий Петров също споделя истини за Русия. За днешна Русия. Затова и прочетох статията му от 28 април и затова предавам част от неговите мисли, като си позволям само да ги допълня с мои коментари. Което е право на всеки читател.
Ценности като независимост и свобода са важни само за 38% от руското население. И внимание: само 18% от руснаците смятат за ценност „любовта към родината”. Това сочат данните на руската изследователска група „Циркон”. Дмитрий Петров цитира последното допитване на известния изследователски Център „Левада”. В него 86% от руснаците казват: «Крым наш», но в същото време 45% от тях искат „помирение” със Запада. Авторът на статията правилно отбелязва, че
няма как и „Крим да е наш” и да има „дружба със Запада”
Избира се едно от двете. Всъщност руснаците искат невъзможното.Затова и никога нищо не им се получава като хората. Те затова си загубиха и Съветския съюз. Защото не знаеха какво точно искат. А съвсем не знаеха и как да го постигнат. Въпреки че дори пишеха и издаваха учебници по въпроса. „Комунизмът” им бе „научен”. Катастрофална „наука”!
Политиците в Русия обичат да спекулират на тема „обединение” и „сплотеност” на нацията. Кремъл разбира това като „рещаващо условие за преодоляване на трудностите”. Именно затова и Путин създаде партията „Единна Русия”. Това той сам е заявил на конгрес на тази партия през 2016 г. И многократно след това повтаря, че на руското общество е необходима „активност и сплотеност” особено „в ситуация на сложни вътрешни и външни предизвикателства”. „Поставените цели, обича да казва Путин, ние можем да достигнем само при сплотеност на обществото, само при готовност на всички граждани на Русия да постигнат успехи...”. На думи – всё в порядке. Демек: „o'key”! Но в живата действителност не е така. Защото, с право пита Дмитрий Петров,
Къде са ценностите, които дават основание за сплотеност и готовност за действие?
Социолозите са единодушни: тях ги няма. А да се раздадат силово на хората ценности, със „заповед по фронта”, не става. Но друг начин Кремъл не познава. И това е именно ловушката, т.е. капана, руската беда. И вместо откриването на ценностите на живота, започва търсенето на обединяващата „национална идея”. Но Русия няма такава. При толкова много народности и религии на нейна територия, е трудно да се формира национална идея. Може да се формира Кремълска идея, но не и национална такава. Според Лев Гудков – ръководител на „Център „Левада”, върху задачата се работи. Въпросът е обаче, както остроумно обръща внимание авторът на статията, че ценности и обединяваща идея, това са различни неща. И цитира руската „Философска енциклопедия”: „Националната идея е систематизирано обобщение на националното самосъзнание – определяща смисъла на съществуване на един или друг народ.” А като няма национално самосъзнание, няма и национална идея. Комунистическите тоталитарни вождове много си падаха по „обединяващите идеи”. Такава „единна национална идея” в СССР бе идеята за „съветския народ”, сплотен около политиката на Партията и Сталин. Като нова „национално-историческа общност” този народ възхваляваше „победата на безсмъртната идея на комунизма”. Но къде изчезна този комунизъм? Защо се оказа лъжлива цел? И идеята за него, барабар със „съветския народ и човек” се изпари, изчезна, няма я. Тук таме останаха само кичозни петолъчки, сърпове и чукове. И по някой и друг празноглавец, включително и в България, който все още се кичи с тях.
Тоталитарните системи, съчетавайки идея и насилие, и на първо място комунистическите режими, за известен период получаваха като резултат „обединение и сплотеност”. Това се демонстрираше на т.нар. празнични манифестации на „трудещите се”. Според Петров, в момента в Русия се наблюдава
тенденция към неототалитаризъм, представян като „сплотеност” на нацията
Проблемът е, че не идеите, а ценностите дават устойчивост и стабилност на едно общество. И като пример руският автор сочи Договора от Маастрих за създаване на Европейския съюз. В него става дума за ценности: „уважение на човешкото достойноство, свобода, демокрация, равенство, правова държава, спазване на правата на човека, включително правата на малцинствата”. Към това са добавени и ценности като „мир, сигурност, устойчиво развитие, солидарност и взаимно уважение между народите, свободни и справедливи търговски отношения, ликвидиране на бедността, права на детето, спазване на международното право” и т.н.
На Запад, обръща внимание Дмитрий Петров, това не са просто декларации, а основа за политика. И с право пита: „какво е необходимо и в Русия тези ценности да ги има?”. Обществените нагласи трудно се променят, но все пак могат да се променят. Необходимо е „умение, комфортна среда и две-три десетилетия демокрация”. Но точно в това е проблемът. Нищо от тези условия не е съществувало и не съществува в Русия. Затова и търсенето на „обединяващата идея” е безплодно занимание. А към него се добавя и факта, че
руската икономика е в постоянна криза
Вече пета година падат доходите на населението. Според „Галъп” всеки пети руснак иска да емигрира. И то на Запад, в натовски държави. Защото натовските държави са държавите с добър и дори висок стандарт на живот. В тях се живее по-добре. 56% от руските граждани живеят в „постоянна несигурност”. Това пък твърди проучване на „Център „Левада”. Депресия, изтощеност, обърканост, негодувание и постоянни нужди, изпитва 64% от населението на страната. А 59%, според по Security Radar, се страхуват от война.
Кое тогава днес обединява Русия? Обединява я безпокойството, тревогата за бъдещето. И единственият спасителен лъч руснаците виждат в това да оцелеят, Господ здраве да им даде, да се затворят в семейството си. Нищо друго не ги интересува, макар и да не смеят открито да го кажат, а още по-малко – да протестират. Факт е обаче, че все повече стават руснаците, които протестират. А наскоро Украйна има даде и жив пример как се избира свободно президент. Нещо което те не го могат или просто се страхуват да го направят. Защото са забравили, че на света съществуват ценности, а не само „обединеност и сплотеност”.
Дмитрий Петров завършва статията си с призив към сънародниците си да престанат да се безпокоят на тема сплотеност. И да се запитат: близки ли са им ценностите на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството. А също така и на мира, сигурността, развитието, взаимното уважение, изкореняването на бедността? И, разбира се, най-важното –живота!