Анализ на Carnegie.ru.
Само за една седмица Русия беше посетена от лидерите на три държави от ЕС: Ангела Меркел, Еманюел Макрон и между тях се вклини и българският президент Румен Радев.
И ако във верността на Меркел и Макрон към принципите на европейското единство никой не се съмнява, то България предизвиква определено безпокойство.
Какво означава тази първа за цели десет години среща на най-високо равнище? Че Русия отново преминава
в настъпление на Балканите
Че търси слабите звена на Европа, за да ги примами на свят страна с помощта на историческата близост и енергийния морков? Че представата за България като троянския кон на Москва в ЕС отново става актуална?
Действително, през последните година-две в българската политика се случиха немалко събития, които сами по себе си нямаха голямо значение, но заедно се съчетават в явно стопляне на отношенията с Русия. И в българското общество, и в основните политически партии се е натрупало твърде силно разочарование и недоволството от рязкото охлаждане между двете страни след 2009 година, когато София, под натиск от Запада последователно се отказа от почти всички съвместни проекти с Москва, започвайки с нефтопровода Бургас – Александруполис и завършвайки с "Южен поток".
Тези откази не донесоха на България осезаема полза, напротив. Затова призивите в отношенията с Русия да бъде добавен повече прагматизъм и национален егоизъм започнаха отново да набират популярност.
В началото на 2017 година в България се смени президентът: мястото на твърдия евроатлантик Росен Плевнелиев зае изпълненият с благоволение към Русия генерал Румен Радев. През пролетта на 2017 година беше обновено и правителството: премиерът Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ останаха на власт, но техни партньори в управляващата коалиция станаха не проевропейски либерали, а консервативни националисти, сред които има дори такива, които признават Крим за руски.
България не подкрепи инициативата на Румъния в Черно море да бъде създадена постоянна флотилия на НАТО и не изгони нито един руски дипломат след отравянето на Сергей Скрипал във Великобритания. Купуването не нови изтребители от някой от западните съюзници на България в НАТО беше отложено, затова пък бяха възобновени преговорите с Москва за ремонт на МиГ-овете за 40 милиона евро.
В такава атмосфера някои български маргинални политици започнаха да се "пребоядисват" с удивителна скорост. Само преди няколко години НАТО беше за тях най-главният и незаменим партньор, а сега започна да се говори, че
България трябва да излезе от "неблагодарния" Алианс
и да възложи всичките си надежди на Русия.
Но главното е, че не така гръмко, но принципно, се промени отношението към Русия на българския премиер Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ. Именно Бойко Борисов, когато дойде на власт през 2009 година започна едно след друго да се отказва от съвместните проекти с Русия, обяснявайки го с това, че заплашват българската екология, суверенитет и цивилизационен избор. А сега става дума за това, че след президента Радев в Москва отиде и премиерът Борисов, за да обсъжда възстановяването именно на тези проекти, от които той самият преди няколко години се отказа.
Причината за това всеобщо обръщане на България към Русия е във всеобщото разочарование. И българското общество, и българският елит са силно разочаровани от това, че те честно и старателно следваха всички изисквания на евроатлантическата солидарност, съкращавайки връзките си с Русия, но не получиха от Запада никаква компенсация за толкова отговорното си поведение. Напротив,
София остана сама
с разтрогнатите договори, международния арбитраж и изплащането на компенсации.
Когато през 2012 година правителството на Борисов се отказа от съвместното строителство на АЕЦ Белене, проектът беше вече в доста напреднал стадий и в София явно разчитаха, че американската Westinghouse ще им помогне да монтират руските реактори в другата българска АЕЦ – Козлодуй. Но американците не проявиха особен интерес към проекта и тези два реактора и до ден днешен продължават да са главоболие за българското правителство.
През 2016 година реакторите бяха готови и трябваше да бъдат взети от Русия срещу 620 млн. евро. За всеки ден забавяне върху тази цена "капваха" още 162 хиляди евро. Няколко месеца изминаха в търсене на нужната сума, след това България се опита да продаде реакторите в Иран, но не успя. В резултат реакторите сега се съхраняват в България, а къде ще се дават - не е много ясно. Да ги съхраняват просто така е странно, купувачи няма, а да строи сама АЕЦ за България е твърде скъпо.
В търсене на изход българското ръководство генерира слабореалистични идеи, от типа на строителство на общобалканска АЕЦ заедно със съседите или търсене на такъв стратегически инвеститор, който няма да има нужда нито от българския държавен бюджет, нито от държавна помощ, нито от гаранции. Заговори се дори, че Китайската национална ядрена корпорация е проявила интерес към проекта в България.
Но, съдейки по това, каква бурна активност развива българското правителство около проекта за АЕЦ в последните няколко дни преди посещението на президента Радев в Москва, руският вариант продължава да е на дневен ред. Още повече, че неотдавна унгарският премиер Виктор Орбан след няколко години спорове успя да получи от ЕС
одобрение за съвместно с Русия разширяване на АЕЦ-Пакш
Възможно е, българската епопея с Белене, започнала през 80-те години, да завърши с нещо подобно. Но във всеки случай българското ръководство едва ли скоро ще забрави, че немалка част от загубите, свързани с проекта, са заради добрите съвети и двусмислени обещания на Запада.
Още по-неприятна за България се оказа и историята с "Южен поток". Отказът от строителството под силния натиск на Брюксел беше едно от първите решения на Бойко Борисова, когато се върна на власт през 2014 година. България прояви европейска солидарност, надявайки се, че ЕС ще и помогне по някакъв начин да се оправи с газовите си проблеми.
Няколко години Борисов обсъждаше с европейските лидери своя проект за Балкански газов хъб - голям разпределителен център на българското крайбрежие, където би постъпвал газ от най-различни доставчици. Идеята беше наречена "многообещаваща", но България не получи никаква помощ за нейната реализация.
Напротив, усилията на някои европейски лидери се оказаха насочени в съвсем друга посока – към строителството на "Северен поток-2". А България от солидарност просто изпусна транзитните плащания от Германия и Турция. Затова не е изненадващо, че сега не само проруският президент Радев, но и Борисов, който някога беше много предпазлив по отношение на Русия, обсъжда с Москва най-различни формати за участие на България в руски газови проекти.
Но за Русия основният въпрос остава колко надеждно и дългосрочно ще се окаже сегашното затопляне в отношенията с България. Несъмнено, на Москва и е приятно, че Бойко Борисов, който само преди няколко години обясняваше, че руските енергийни проекти са ненужни и даже вредни за България, сега се иска те да бъдат върнати обратно, макар и в орязан вид. Но Борисов не е Орбан, неговото положение е много по-несигурно и той може да не прояви в споровете с Брюксел толкова упоритост и ловкост, колкото Будапеща, когато отстояваше АЕЦ - Пакш.
В България, както и в много други страни от Източна Европа, също се извършва завой към консерватизма и национализма, но независимо от това там не се създава ясна и разбираема полуавторитарна
пирамида, като тези, които толкова обичат в Кремъл. Българската политика си остава обтекаема и хаотична, и хора с противоположни възгледи там могат да се окажа не само в една коалиция, но дори в една партия.
Брюксел не веднъж е демонстрирал, че няма да се церемони много с България и е готов да оказва на София силен натиск, включително и замразяване на европейските средства. В такива условия българските политици, склонни към опортюнизъм и честа смяна на съюзниците, едва ли ще бъдат готови да се съпротивляват упорито.
Въпросът колко близки трябва да са отношенията на България с Русия вече век и половина е главният в споровете за външната политика. И сегашното ръководство едва ли ще може да намери ясен отговор на него. С времето новото сближаване неизбежно ще върне на преден план вечният страх да не се превърне във васал на Москва, а заедно с него ще се надигнат и нови политици, обещаващи да спасят България от унизителната зависимост.
Превод: Faktor.bg