Александър Йорданов, специално за Faktor.bg
Изтъпани се Румен Радев на Шипка, реч произнесе и Вазов цитира. Думите му бяха: "Вече 141 години българите гледаме към този връх с преклонение. Никой не ще го рече по-добре от Вазов – див, чутовен връх, където шепа български и руски храбреци оставиха костите си, за да възкръсне България.” И обръщайки се към дошлите да почетат паметната дата допълни: както Вазов казва, със своето присъствие на този легендарен връх, вие "строшавате на клеветата зъбът".
Но за коя клевета става дума,
за каква „клевета” мисли Румен Радев? Той не поясни и затова остави впечатлението, че не е чел стихотворението на Иван Вазов „Опълченците на Шипка”. Или ако го е чел, не го е разбрал. Всяко българско дете знае, би трябвало и президентът наш някога да е знаел, че когато в „Опълченците на Шипка” Вазов говори за „строшаване на зъбът на клеветата” той има предвид казаното от него в самата творба преди този стих, а именно,”нека ни отрича историята, века, нека е трагично името ни”, „нека носим йоще срама по челото”, „нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор”, „нека да ни сочат с присмехи обидни”. Но всичко това, което е негативно, което „в миналото наше фърлят своя мрак” се „строшава” от „едно име, що вечно живей и в нашта история кат легенда грей”. Името е Шипка, а събитието, което увековечава това име, е познато на всички. Би трябвало да е познато и на Румен Радев.
В „Опълченците на Шипка” на Иван Вазов
за „руски храбреци” не става дума
Храбреци са българските опълченци. Нещо повече. Именно на тях „царят повери прохода, войната и себе дори!" Така, според народният ни поет, съдбата на руския император Александър II през август 1877 г. е била в ръцете на българските опълченци. Към тях се обръща генерал Столетов. Вазов, за разлика от Румен Радев, е съвременник на тези събития и знае точно кои са воините на Шипка:„българи, орловци кат лъвове тичат по страшний редут”. За българите е ясно: „България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре!" И българските опълченци наистина се сражават геройски и заслужават нашето преклонение, както и възхитата на поета. А редом с тях са „орловци”. Всъщност това са украинци. Защото 36-ти Орловски пехотен полк, както отдавна са отбелязали историците и това би трябвало да знае бившия генерал Румен Радев, се състои почти изцяло от украинци от Полтавска и Харкивска губернии. Така са и рекрутирани още 35-ти Брянски, 33-ти Елецки, 34-ти Севски полкове. Шипченският проход е защитаван от 36-ти Орловски пехотен полк, от пет български опълченски дружини и няколко други малки части (общо 6 хиляди души с 27 топа) под общото командване на генерал Николай Столетов. В най-тежкия момент на боевете „изведнъж Радецки пристигна с гръм”. Всъщност генерал Федир Радецки – украинец по произход, изпраща като подкрепление 35-ти Брянски пехотен полк, съставен главно от украинци начело с полковник С. И. Липински. Така на 11/26 август, останали без патрони, украинците от Първа стрелкова рота на 35-ти Брянски полк и 3-та стрелкова рота на 36-ти Орловски полк заедно с българските опълченици посягат към камъните, дърветата и мъртвите тела, за да отблъснат османското нападение. И затова поетът пише: „Няма веч оръжье! Има хекатомба! Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба... „Грабайте телата!" някой си изкряска и трупове мъртви фръкнаха завчаска”.
Ето какво пише историкът доц. Стефан Дечев: „В отбраната на Шипка участват 35-ти Брянски и 36-ти Орловски полк, в които служат полтавчани; 4-та стрелкова бригада, която е съставена от селяни от Херсонска област и която по време на боевете получава неофициално наименованието «Желязна»; както и 53-ти Волински, 54-ти Мински, 55-ти Подилски и 56-ти Житомирски полк на 14-та дивизия, състоящи се от селяни и граждани от Харкивска, Полтавска, Киевска и Херсонска област. Между другото, в тази дивизия служи като срочнослужещ прочутият украински театрален деец Микола Карпович Садовски (1856-1933), който за боевете на Шипка е награден с Георгиевски кръст, 4-та степен.” Известни украинци има сред героите на Шипка. Такъв например е Йосиф Шевченко, племенник на големия народен поет и будител на Украйна Тарас Шевченко. Той е ранен на Шипка, но оцелява и по-късно става окръжен управител на Горна Джумая (Благоевград). На Шипка е ранен смъртно Юрий (Георгий) Рудченко – по-малък брат на известния украински писател Панас Мирни, както и на Иван Рудченко (псевд. Иван Билик), известен събирач на украински фолклор. За това, че украинци и украински българи са участвали във войната свидетелстват и паметниците, които са им издигнати в Киев, Харкив, Одеса, Болград (паметник на българските опълченци), Рени и други украински градове. А доц. Стефан Дечев в статията си „За премълчаната „украинска” Руско-турска война и след нея”публикувана на 24 февруари т.г. във Faktor.bg, обръща внимание на очевидното, което би трябвало да знае и българския президент Румен Радев, а именно, че „поради своето местоположение, самата територия на Украйна е една от основните бази за формирането на руската действаща армия преди заминаването й за Балканите през 1877 г.”
Тъй че със сигурност можем да твърдим, че на Шипка през август 1877 г. има
български и украински храбреци
Нямам нищо против Румен Радев да преброи колко са били „руските храбреци”. Впрочем навремето комунистите лъжеха, че за българското „освобождение” са загинали 200 000 руски воини. Това бе нагла и греховна лъжа. Но можеше президентът Радев да не минава тихомълком покрай нея. Можеше да и „строши зъбът”. Защото да записваш като мъртви близо 180 000 души си е наистина грехота. Жертвите, които дава Руската империя в балканската военна кампания през 1877-1878 година, са малко над 17 000 души. Но има и такива, които умират от болести. И отново ще повторя, че е добре един български президент да знае, че повече от половината от тях са били украинци. Ако не знае, достатъчно е да види нагръдните знаци на 35 Брянски полк и на 36 Орловски полк, и да обърне внимание на златния тризъбец, който днес откриваме в държавния герб на Украйна. Така с повечко четене, със съпоставки и сравнения, българският президент може да се ориентира от коя народност са били воините, загивали на Шипка за българската свобода. Оставам за друг текст въпроса, че чуждите воини, които рамо до рамо с българите отбраняват през август 1877 г. Шипка и воюват за „свободата на България”, самите те са били несвободни хора, защото родната им земя е била окупирана от Руската империя. Така, както несвободни са били и руските мужици воини. Така както „поробени” от Руската империя са били финландци, поляци, литовци. И парадоксът на нашето „освобождение” е и в това, че за него воюват „несвободни”хора, живеещи в чуждата им Руска империя. А че е чужда тази империя за тях - показва фактът, че те винаги са се борили за независимост от нея и с голяма радост избягаха от нейната съветска наследничка. Впрочем и самите руснаци активно участваха в разрушаването на Руската империя, не може да им се отрече това.
„Несвободните”, оставили костите си на Шипка
може би тайно са мечтали и те да стигнат някой ден до свободата. Затова и Иван Вазов, който в „Опълченците на Шипка” верен на историческата истина справедливо не споменава за „руснаци”, по-късно ще ги спомене в известното си стихотворение „На руските воини” като изповяда с горчивина:
О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам и за нея
кат нас да живейте и мрете!
Когато народният ни поет пише за строшаването на зъба на клеветата той има предвид клеветата срещу българския народ, че сме били народ само за тегло, със „срам на челото”, народ живял в „позорни дни”. А на Шипка се оказва, че сме били и героичен народ. Но дали това имаше предвид президентът Румен Радев, когато цитира този стих на Вазов? Или „клевета” за него е истината, че украински храбреци са воювали редом с българските опълченци на Шипка? Затова ли и не ги спомена, а се ограничи само до „български и руски храбреци”? Или някой „зъб” – „опорна точка” го мори, та случайно забравя? Да беше казал „имперски храбреци” бих го разбрал? Но да спомене само „руските”, а останалите да забрави, не му прави чест. Та затова и с този текст на премълчаната, на спестената истина, строшавам зъба.