Този Конгрес бе предложен от пиарите на Нинова и ръководството на БСП като способ столетницата да насочи дневния ред на обществото в руслото на своята нова опозиционност и алтернативност по пътя към спечелване на властта. Хората, които съветваха Нинова по време на изборите, откровено я подведоха, че "много малко" не и достигна до спечелването на изборите. И от тогава премиерският пост е като Македония за България - все близо и все по-далеч.
Истината е, че лобитата в БСП се договориха и я избраха, защото и повярваха, че може да ги вкара във властта. Това беше и ангажиментът към Решетников - след Радев президент, и БСП на власт.
Хора като Гергов и поредицата от "политически олигарси" в БСП нямат нужда просто от членство в "древната" партия,
имат нужда от власт, лостове за въздействие и достъп до ресурси
Не по принцип, а ежедневно и без прекъсване. Дори Овчаров търсеше път към някаква договорка, защото именно Борисов го остави на "златното" място като представител на държавата в Нефтохим.
Принципът на тези хора е първо властта и парите, след това интересите на Партията. Това ги принуждава да търсят дискретни пътища към властта и Борисов, независимо от това дали БСП е на власт или не. Затова бяха "почти" договорили да направят "широка коалиция" ГЕРБ-БСП или в краен случай споделено лидерство - Нинова шеф на Парламента, министри на БСП и още постове, само и само Борисов да се представи като лидер от европейски мащаб.
Но изведнъж Нинова се появи, заобиколи се със "свои" хора, много от тях млади, на които обеща, че заедно ще влязат във властта и те ще получат привилегиите на високите постове и достъп да разпределение на ресурси. "Старите" не само, че бяха отстранени от Парламента, при това доста грубо, макар и стандартно за тази партия, но загубиха и възможността да кадруват - Нинова предложи на "младите" директно издигане в асансьора на властта без благословията на Гергов и сие. И изобличи "коларабоционистите" в БСП.
За да остане начело на БСП, Нинова трябва да покаже достоверен път за спечелване на изборите, което я принуждава да се
Радикализира
Опита първоначално с флиртове с патриотите, но твърде плахо и без реални шансове. Патриотите нямаха никакъв шанс да бъдат приети в ЕС заедно с БСП. Само зад гърба на ГЕРБ и ЕНП "патриоти" като Сидеров можеха да се надяват на властова позиция.
Сега единствената опция Нинова е да атакува Борисов по всички фронтове, включително срещу "неговите" хора в БСП, като постави и парламентарната група и всички партийни структури в режим на "война". Без да се бори с ГЕРБ и Борисов, Нинова ще продължава да губи местни избори и постепенно
ще спихне като пренадут балон
След това ще загуби и властта в Партията, при това много преди да бъде формално освободена като неин лидер. Младите също няма вечно да чакат.
В такава форма БСП не е особена ефективна опозиция, дори от гледна точка на собствените си партийни интереси. Това е основният извод от този злополучен Конгрес.
Съботният партиен форум с приетия "курс към революция" наруши "примирието" с Борисов около европредседателството. Очевидно на Борисов няма да му оставят да се фокусира върху "мястото си в историята" с успешни мисии в сферата на външна политика. Както прогнозирах преди много време, европредседателството изобщо не е свещена крава и заради него политическия живот у нас няма да замре. В никакъв случай българските политически партии, пък и обществото не може да си позволи да си вземе тайм аут и да тръпне в очакване на новини за поредните изяви на премиера като европредседател.
За това Нинова форсира първо пиара и пропагандата във всички посоки - Москва, Брюксел, Вашингтон, но най-вече със злополучния конгресен маркетинг. Опита се да представи политическо шоу около "алтернативния" бюджет, който ще удовлетвори всички и постави началото на предизборната кампания далеч преди да има избори. Вместо нахъскване, обединение и консолидация около партийния вожд срещу ГЕРБ, се получи поредното
доказателство за разцепление
Изглежда в желанието си да стане премиер, и разбирайки че това става все по-ефимерна цел, Нинова напуска не само зоната на собствения си комфорт, но и на трезвата преценка.
Реалната опозиционност не се постига на или чрез Конгреси, пиар събития или политически маркетинг, а чрез всекидневна алтернативност на предложеното - свършено или несвърешно - от тези, които упражняват властта.
Изглежда тук сработват "генетичните" ограничители на Партията-майка - тя е добра да прави преврати и да взема власт с чужда помощ, а не с битки за спечелване на "умовете и сърцата". Проблемът е, че от другата страна, при това на власт, също има хора, интимно запознати и прилагащи същите партийни матрици.