Убийството на кмета на Гданск Павел Адамович потресе не само Полша. Познавах г-н Адамович. И двете ми срещи с него бяха през 2000 година. Втората в края на август, непосредствено преди визитата в Гданск на премиера Иван Костов за участие в тържествата по случай 20-та годишнина от създаването на полската „Солидарност”.
Кметът на Гданск бе родом от този прекрасен полски град. Като студент в Правния факултет на Гданския университет той взима участие в нелегална издателска дейност и организира първите студентски групи на „Солидарност”. През 1988 г. организира и ръководи стачката на „Солидарност” в университета. Учи, но едновременно и работи – в техно сервиз и като нощен пазач. От 1989 г. до 1998 г. е асистент в Катедрата по история на държавата и правото. В периода 1990-1993 г. е заместник-ректор на Гданския университет. От 1996 г. работи като юрист. През 1990 г. е избран за общински съветник от листата на Гражданска платформа „Солидарност”. В периода 1994-1998 г. е общински съветник от „Съюза на свободата”. През 1998 г. Общинският съвет го избира за кмет. През 2001 г. стана член на либералната партия „Гражданска платформа”. През 2002 г. на кметските избори спечели 72% на втория тур и
20 години бе несменяем кмет на Гданск
През този период градът се промени по невероятен начин. Изникнаха нови квартали, изцяло бе обновен неговият център, прокарани са 600 км велосипедни алеи. Новопостроени, закупени или основно ремонтирани са 6042 общински жилища. Изграден е нов стадион за 45 000 зрители – Арена Гданск, на който през 2012 г. се играха мачове от Европейското първенство по футбол. Изградена бе и многофункционалната зала Ерго Арена за 15 000 зрители. На 100% е подменен автобусният транспорт с нископодови автобуси, както и 85% от трамвайния транспорт. Деца и младежи пътуват безплатно. Изградени са над 60 спортни игрища в училищата, 5 общински басейна, 5 нови общински училища, 7 детски градини, парк Роналд Рейгън, десетки мостове, виадукти и тунели, нови пътнотранспортни артерии.
Павел Адамович бе кмет, който живееше за своя град. Той има прекрасно семейство. Вярваше в Бога и в доброто. Той споделяше възглед, който бих желал по-често да срещам у нас. Според него демокрацията няма нищо общо с ксенофобията, расизма и национализма.
През април миналата година г-н Адамович призова гражданите на Гданск да излязат на протест срещу настъплението на националистите. Предложи основен лозунг на протестада бъде:
„Демокрачен Гданск казва НЕ на национализма и фашизма”
В страницата си във Фейсбук тогава той написа:
„В нашия град няма място за антидемократични възгледи, за омраза и враждебност.”
Обяви се за забрана на радикалните националистически организации, защото „не може враговете на демокрацията да се ползват от правата на демокрацията”. „Расизмът и „Солидарност” са несъвместими”, бяха неговите думи.
В България съществуват десетки крайни радикални и паравоенни политически и „граждански” организации. Те постоянно издигат антидемократични, ксенофобски и расистки лозунги. Насаждат омраза срещу Европейския съюз и НАТО – стълбовете на нашето развитие и сигурност. Активно работят срещу националните ни интереси, обслужват и пропагандират антибългарската политика на Кремъл. В тях срещаме лица от бившите комунистически служби за сигурност, от „народната армия” и милиция или техни наследници. Те имат свои медии, услужливи журналисти им поднасят микрофон, тровят с пропагандата си младите хора. Все повече младежи си татуират свастики и петолъчки, споделят расистки възгледи – антиеврейски, антиромски, антитурски. В навечерието на избори приличат на активизирана паплач. Не е изключено да подготвят провокации за европейските избори. Със сигурност ще има такива и на местните избори през есента. Събитията във Войводиново са сигнал за това.
Показателен е начинът по който министърът на отбраната Красимир Каракачанов си позволи да характеризира част от българските граждани от ромско потекло. Казаното от него е недопустимо за министър на европейска държава. То е недопустимо за всеки човек. След Войводиново няма да се изненадаме, ако срещу „добро заплащане” едни български граждани започнат да атакуват други български граждани, защото не им харесват цвета на кожата или бордеят в който живеят, както и това, че имат деца или пък, че не са „образовани” като днешните ни министри. Да се събарят домове посред зима е кощунство, демонстрация на груба сила и погазване на закона. Според Българският хелзински комитет: „наказателните акции срещу цели ромски общности заради деянията на отделни техни представители са незаконни и неприсъщи на правовата държава. Те насаждат омраза и предразсъдъци, които свеждат до минимум възможностите за ефективен диалог между представителите на различните етнически групи".
Опитът на някои български политици да насаждат етническа и верска омраза трябва да бъде пресечен преди да е станало необратимо късно. Изказвания като това на министър Каракачанов, че ромите в България са станали „изключително нагли и търпимостта на българското общество се изчерпа", провокират към бъдещ остър конфликт, към междуетнически сблъсък. Би трябвало един политик да си дава сметка, за това какво може да последва от думите му за „наглостта” и „изчерпаната търпимост”.
Като министър на европейска държава Красимир Каракачанов би трябвало да знае, че в демократичното общество търпимостта и толерантността са основни ценности. Те никога не се изчерпват. Демокрацията разполага с много инструменти, с които може да реши мирно и културно всеки обществен проблем. Те са описани в конституцията и законите. Но ако поведението на лица от ромски произход е „нагло”, то какво тогава бе поведението на онези представители на паравоенни организации у нас, които през 2016 г. нападнаха и пребиха български граждани, само защото те протестираха срещу нахлуването в страната на провокаторите от „любимия рокерски клуб на Путин” „Нощни вълци”?
Колко пъти досега Каракачанов и неговият коалиционен „патриотичен” другар Сидеров, са осъдили „наглите”, казано с „министерски език”,
демонстрации с руски знамена
А последната такава проява наблюдавахме на връх Нова година пред сградата на община Пловдив – „европейската столица на културата”. Но тя се случва постоянно на мемориали свързани с окупацията на България от съветската армия.
Как реагираха българските „патриоти” на наглите изказвания на руснака Леонид Решетников – бивш генерал от Службата за външно разузнаване на Русия, който в българска телевизия прогнозира, че Румен Радев може „да изиграе забележителна роля” за излизането на България от НАТО и ЕС. И наистина веднага след избирането си за президент Радев започна атака срещу политиката на санкции наложени от ЕС, САЩ, Канада, включително и от България, на лица и организации в Руската федерация подкрепили кремълската агресия срещу независима Украйна и анексирането на Крим. Отстрани това изглеждаше така, сякаш руският генерал е дал заповед „по фронта”, а българският му подчинен „немедленно” я изпълнява. Но това е отстрани. Как ли е отвътре?
Същият генерал-провокатор Решетников наскоро хареса изказване на руски фейсбукар, според когото България „ще бъде изтрита от лицето на планетата ..." А повод е въпросът защо Русия като наследник на СССР не връща на България заграбените наши архиви по време на съветската окупация през 1944 година и след това. Архивите на една държава са нейната жива памет. Поставял ли е министър Каракачанов въпроса за връщането на нагло заграбената от Москва българска памет? Според генерал Решетников българските архиви са „трофеи”. Как отговаря на тази руска наглост бъбривият български министър на отбраната?
Цялата сага около закупуването на нови изтребители за българската авиация е част от руската хибридна война срещу България. Загуби се ценно време. Едва напоследък Каракачанов излъчи сигнал, че изборът на американските изтребители F-16 е доброто решение за натовската ни авиация. Но това е само сигнал. А реалност е решението да се ремонтират старите съветски изтребители „москвичи”. Решение, което цели на фирми свързани с Кремъл да се налеят поредните стотици милиони грешни народни пари. Но защо тези средства не се „налеят” за още бройки F-16? Защо не се предоставят целевно за изграждане на домове за бездомни сънародници? Във Войводиново, например. Как така в Гданск се намират средства за строеж на хиляди общински жилища, но и за F-16, а в България – все ги няма тия пусти средства. Средствата ги няма, а олигарси има. Има и забогатели от преяждане с власт политици. След като българите прежалиха „москвича” и „запорожеца”, ще прежалят и съветските „мигове”. Всяко „превозно” средство – с времето си.
Всички експертни анализи доказват, че днешната политика на Руската федерация е заплаха за българската национална сигурност. От Министерството на отбраната се очакват
действия срещу тази заплаха, а не коментари за интеграцията на ромите
Още повече, че вече има и нагли изявления от руска страна срещу намерението ни да закупим изтребители от САЩ – държава наш съюзник.
Откритото пропагандиране и подкрепата за политиката на Кремъл у нас е заплаха за националната ни сигурност. Москва има голям опит в подклаждането на междуетнически и граждански конфликти. Всички те водят до човешки трагедии, до масови жертви. Донбас е последният пример. Но цялата история на СССР бе човешка трагедия. Сега Кремъл се опитва да реализира сценарий за междуетническа конфронтация на Балканите. Целта е да се възпрепятства евроатлантическата интеграция на региона. Опитът в Черна гора не успя, но продължава в Македония. Предстои провакационна визита в Белград на главния виновник за войната в Украйна - – руския президент Владимир Путин. Целта ѝ е да подхрани сръбският национализъм и антиевропеизъм. Но коя Сърбия ще подкрепя България за членство в ЕС? Нима това ще бъде националистическата и пропутиновската? За нея няма място в нашия съюз? Кога, в кой момент от историята ни, сме видяли добро от Сърбия? Има ли поне веднъж случай в историята, когато Русия да е била на страната на България, а не на Сърбия? Толкова ли е трудно майсторът на хард изказванията Каракачанов да направи изявление, че Сърбия няма място в Европейския съюз, докато не стане член на НАТО. Това би било достойно изявление за министър на отбраната на натовска държава. И не е вмешателство във вътрешните работи на западните съседи, а протегната ръка за помощ.
Антиромското кокошинене на министър Каракачанов цели да вдигне оклюмалият рейтинг на партията му. Всички т.нар. „патриотични партии” ползват от години този номер. Тяхното „антитурско говорене” помагаше на Ахмед Доган да сплотява редиците на своята партия. Накрая и Дръндарският „мъдрец” се оказа проруски „патриот”. При това особено ценен за „националната сигурност”. От гледна точка на бившата Държавна сигурност Доган, както и Каракачанов са несъмнено ценни за „националната сигурност”. Но дали е така от гледна точка на днешната – евроатлантическа национална сигурност? Въпросът е важен. Мисля, че българските граждани се убедиха,че „патриоти” и депесари не ги бива в управлението на страната.
За скандали ги бива, за въртене на обръчи – също, за алъш-вериш стават, личният гечинмек да си оправят – цена нямат, но да донесат добри дни на България те не умеят. Затова и обръщам внимание, че в България насаждането на омраза срещу съгражданите ни от ромски произход може
да ескалира до кървав конфликт
със сериозни последици за гражданския мир и сигурността на страната. Той може да не се случи днес или утре, но ако продължи да се шири безпрепятствено радикалната националистическа, расистка и ксенофобска пропаганда в съчетание с обслужване на руски интереси – в икономиката и политиката, неизбежно ще дойде трагедията.
Полша загуби достоен свой син! Сбогом, Павел!