Терзанията на посланик Макаров по оста Каракас-Москва-София - Центърът е недоволен от губернията

За „руските“ хора у нас ще става все по-трудно да съчетават българското си гражданство с кремълско съзнание

Илиян Василев

Илиян Василев

Илиян Василев, специално за Faktor.bg

Разбирам посланик Макаров. Нещата не вървят добре. По негово мнение София се огъва под натиска на Вашингтон и Лондон и посяга на “свещените“ братски и прочие отношения. Поредица от скандали и няма изглед скоро да стихнат, и все Русия присъства неизменно. А Центърът в Москва е недоволен, включително и от него. 

В дигиталното общуване през интернет с „народа“, той се опитва да 

повтаря схемата - Путин общува с народа,

макар и в по-скромен формат. 

Младите поколения не могат да разберат доста неща от близката история, затова е добре руският посланик да постави точките пред тях. Така ще получат от първо лице представа защо редиците на беззаветно верните на Кремъл хора у нас намаляват. Процесът върви с по-голямата информираност.

Примерно, с откровението, че Москва никога няма да върне българските архиви. За тях те са военен трофей, който не подлежи на връщане. Цяла България им беше военен трофей, но я върнаха през 1989 година. И сега части от нея действат като трофей, особено в среди, които безкритично приемат всичко, което произлезе от Кремъл. 
Когато казва, че антируското говорене не остава незабелязано в Москва, той не говори на тези, които не приемаме, че критиката на Кремъл е тъждествена с антируски настроения. За представителя на руската държава е нормално президентът Путин да е държавата и когато критикуваш неговата политика, излиза, според логиката на господин Посланика, че критикуваш отделно взетия и всеки руски граждани. Елементарно, но в някои среди хваща дикиш. 

Моите писания отдавна са забелязани в Москва, повече трудно могат да ме забележат. Както и моите колеги, съмишленици, не се впечатляваме много от „забелязването“ ни от Москва. Нито ще спрем да пишем, нито ще си изключим сетивата, защото 

Центърът е недоволен от губернията

Важното е, че руският посланик изразява тревога и предупреждава, че Русия не е доволна от перспективата да се смени модела на управление в България и да запратят в кошчето договореностите с Решетников, които гарантираха интересите на Кремъл. Както посочих, посланик Макаров не говори на мен и на хората, като мен. Нито могат да се надяват, че ще променят нещата, нито пък те реално ще се променят. Напротив, какво виждате има достатъчно съпротивителни сили и въпреки контрола върху медиите, има достатъчно независими от Русия информационни канали, които формират дневния ред на нацията. Какво като 70 процента от новите назначения в БНТ са хора, работили в или за структури на Пеевски? Какво като Нова ТВ е запечатана за политнекоректни хора, а пък БТВ кани със статут на "управляващ" председателя на маргинална политическа сила като Румен Петков? Това са аналогови медии, които тъкмо поради сервилността си към властите и пленяването си от олигарси и опосредствани от тях схеми на руско влияние, вече не могат да контролират нито разкритията, нито какво да интересува обществото. 

Както виждате няколко сайта, няколко ъндърграунда в журналистиката, неколцина политици и просто нормални хора, съумяват да създадат достатъчна тяга и посока, която принуждава дори "контролираните" медии да се занимават с неудобни теми от страх, за да не изглеждат нелепи.

Така че думите на недоволство на руския посланик са отправени най-вече към проруските хора у нас и към тези във властта, които са се договаряли с Москва.

Първо, Макаров предупреждава Борисов и Доган, че Кремъл няма да толерира тяхното мълчание, докато се правят разкрития за ГРУ агенти и България започва разследване по чувствителни за нея теми. Припомнят за срещите с Решетников и поетите ангажименти и разбирателства. Както се казва, дадохме едни пари, а сега мълчите докато позволявате на западните служби да ни изкарват на светло. Цацаров да се стегне, защото говорихме едни неща, а сега смени версията за руколата и приема, че може да бъде Новичок.
Действайте или .... Не съм изброил всички хора, но приблизително това е посланието към тях. 

Второ, думите на Макаров издават 

недоволство най-вече от "своите", от мрежата на руските агенти за влияние, 

които не са достатъчно активни в отразяването на скандалите с кремълски знаменател. За това и публикацията е изведена в отделен акцент именно от вестник "Дума". За да го чуят партийните членове на БСП, както едно време е говорил Ленин през "Правда". И да се стегнат, преди Ленин да отиде в Полша. От проруските кръгове се изисква безусловно подчинение, незабавно действие, протести, публични изяви – да се вдигнат като един. 

А социалистите мълчат - Нинова се чуди как да съвмести елементарната нужда от българска идентичност – лична и на партията си, с ангажимента за обслужване на руски интереси. Защото ако предозира подкрепата и се метне безогледно на амбразурата в защита на агентите на ГРУ, гърми. Идват европейски избори и болшевишкият елемент в БСП ще я дисквалифицира като европейска партия. В европейския парламент, разбира се, попадат всякакви екстремни, дори екзотични партии, но нито една от тях няма шанс да управлява. А Нинова не може да каже на своите боляри, че няма да управляват. На другият ден ще е в историята.

Новото е, че Макаров се видя принуден сам да излиза от блестящата си изолация и да поеме лична пропагандната битка. Досега тази работа се вършеше от местните проксита?! Което означа, че нещата са зле. Както американският посланик ще получи лична оценка, ако се сключи сделката с Ф-16, така и руският се следи изкъсо и се оценява по сделки като „Южен поток” –газов хъб и АЕЦ „Белене“. Дипломацията вече означава сделки.

Руският посланик е прав в оценката си за негативните тенденции, новото е че споделя публично раздразнението си. Осветяването на задкулисието в руско-българските отношения е последното, от което има нужда Москва. За да процъфтява, 

кремълското влияние трябва да бъде на сянка, дори на тъмно

Светлината му е противопоказна.

Добре, с усилията на поредица от правителства и видни политици, успяха да неутрализират българските служби, ДАНС и контраразузнаването на практика са свалили гарда и позволяват безпрепятствена работа на руските агенти. Но се намесват западни служби и отнемай къде и българските трябваше да потвърдят заключенията за посегателства над живота на български граждани. Един сал Цацаров знае какво му е коствал мисловния преход от версията за битовата случайност с руколата до съзнателното отравянето. Дори и с Чайка „на ум“ или до себе си, Цацаров няма как да отрича очевадното. 

При това разположение на силите и очертаващите се силно неблагоприятни тенденции и осветяване на Светая Светих от задкулисието на руското влияние у нас, бе логичен този скрит призив на посланик Макаров за „бой последен и решителен“ на Запада, включително чрез ескалираща дестабилизация.

Няма и следа от дипломатичните формулировки за „възходящото развитие на отношенията“.

Дори историята с прането на пари през българската „Инвестбанк” има руски адрес и връзка. Нали не смятате, че венецуелската петролна компания ПеДеВеСА, без да изнася петрол за България, без да има изобщо нещо с България ще тръгне да прави сложни сделки, уж за храна, докато средствата се разпределят по частни сметки. Напротив, игрите през банките са на Роснефт, която е партньорът на ПеДеВеСА, но нарочно не се ангажират руски банки, за да не навредят на репутацията и да не изложат Кремъл, а се работи с малки, периферни, под радара банки в Източна Европа. Така, ако има разкритие, горят бушоните, Русия остава в бяло. Всяка една от тези сделки е обрасла с корупционни схеми и зависимости.  

Колкото повече анализирам ситуацията, толкова повече съм склонен да мисля, че операцията с венецуелските пари е съзнателно заложена мина от руски служби през Роснефт за дискредитиране през маргинална банка на България и на шансовете и за влизане в еврозоната.

Мога да уверя посланик Макаров, че основанията за недоволство у него и в Кремъл ще растат тепърва. Защото за „руските“ хора у нас ще става все по-трудно да съчетават българското си гражданство с кремълско съзнание и в тази шизофренна ситуация няма да издържат дълго. Ще трябва да направят избор. Което ще отвори много работа на институциите и людете в Москва, които наблюдават процесите у нас и които "забелязват" случващото се в България. Да забелязват, да се учат.