Александър Йорданов, специално за Faktor.bg
Симпатично ми е решението на Доналд Тръмп да приведе в действие решение на Сената и Конгреса на САЩ взето преди 20 години. Обещал е американският президент това предизборно и го изпълнява. Неоспорим факт е, че Йерусалим е свещен град за трите главни авраамически религии – юдаизъм, християнство и ислям. В историята си е бил и столица, и западнал провинциален град. Така у нас и Плиска, и Велики Преслав, и Велико Търново са били столици на българската държава. Днес в Плиска живеят има няма 1000 души, във Велики Преслав няма и 10 000 жители.
Израелската теза за „свещен град”, както и сходната теза на палестинците, няма нищо общо с историческия опит на човечеството при създаването на държави и избор на градове за техни столици. И в двата случая е налице
религиозен фанатизъм
умело използван от локални и световни политическките играчи за цели, които нямат нищо общо с хуманизма на съвременната цивилизация. Йерусалим може и трябва да бъде град за почит и поклонение на евреи, християни и мюсюлмани, град в който се свещенодейства пред една велика история, но и пред безумните жертви на религиозните войни.
През май 1947 г. специална комисия на ООН предлага два варианта за решаване на спора между евреи и араби. Първият предвижда създаването на две независими държави – израелска и палестинска, като град Йерусалим остане под международно управление и по този начин се съхрани като „свещен град”. Вторият предвижда създаването на федерална държава с две отделни административни структури. Но завладяната от радикални леви идеи палестинска общност, подкрепяна и въоръжавана главно от бившия Съветски съюз, отхвърля становището на ООН. Евреите постъпват нормално – приемат варианта и започват да градят своята процъфтяваща днес държава.
За половин век правят чудеса
Създават наистина демократична парламентарна република с развита икономика, с успешна социална система, със солидна армия, която печели всички войни, които околните арабски държави управлявани от диктаторски фамилии, периодично предприемат. И докато Израел гради, компактни маси от арабското население попадат под още по-силното влияние на радикални комунистически и ислямски идеи. Лидерите им се обучават в комунистическа Москва, в София и други „братски” столици, отделните групировки воюват помежду си ( а това е доходоносно за скапаната по принцип съветска икономика!) и превръщат конфлитът с Израел в своя основна политическа доктрина. Всъщност този конфликт поддържа и до днес арабския национализъм, който е в същността си националсоциалистически. Основната му цел е да обедини всички арабски народи в единна нация, сплотени от общ език, религия и култура. Но това е цел на болни мозъци, предварително обречена на провал особено в света на 21 век. Примерът с „Ислямска държава” – създадена от националсоциалисти от арабската социалистическа и националистическа партия БААС, с цел да реализира подобно обеденение чрез терор срещу нормалния свят, показа, че и днес, както и в миналото, тази идея е мъртво родена. Тя не отговаря на същността на човешкото общежитие, на същността на човешката цивилизация. За тази цивилизация, която обичам да наричам нормална, т.е. демократична, човекът, а не расата му, не религиозните му убеждения, не идеологиите и лидерите му, са същност, цел и смисъл, на развитието ѝ. Това е цивилизация, която не приема хора да загиват заради расова или идейна лудост, заради маниакални типове като Сталин, Хитлер и подобните на тях джуджета в днешния ислямски и не само ислямски, националсоциалистически свят.
След десетилетия на бандитско и терористично поведение спрямо държавата Израел едва в края на 80-те години, след загубени близо 40 години за нормален живот, след десетки хиляди безмислени жертви, арабите палестинци обявиха палестинска независима държава. Още 6 години им трябваха докато се натуткат как да я организират. И веднага след като я организираха започнаха да водят самоубийствена политика. Първото им нахалство бе да припознаят древният израелски град Йерусалим, завладян някога от арабските мюсюлмани нашественици, за своя столица. Причината е „същата”. Той е „свещен” град за мюсюлманите. Но поради каква причина „свещените градове” трябва да стават столици? Нима Мачу Пикчу е столица на Перу днес? Или Бенарес (Варанаси) – свещеният град на Индия, е столица на огромната държава? При това Варанаси е посочен за поклонение от самия Гаутама Буда. За този град великият американски писател Самюъл Клемънс (известен като Марк Твен) ще напише, че „Бенарес е по-стар от историята, по-стар от традицията, по-стар дори от легендата и изглежда двойно по-стар от всички тях взети заедно.“
И с Йерусалим е същото – по-стар дори от легендите. Но това не означава, че трябва да бъде столица на един народ, за да се натрие носа на друг народ. Понеже и двата народа се изживяват като много древни и свещени, а иначе им гледаме сеира и при финансовите далавери, и в игралните домове, и в нощните бардаци. Грешници на тази земя са както евреите, така и арабите, американците и руснаците. И българите сме грешници. И спасението на душите ни не е в това да превърнем Плиска в столица на България. Или да се изнесем към Челябинск, зад Урал, където е още по-древния български град Аркаим – градът на Слънцето.
Решението на Доналд Тръмп дава ход на политическо действие, показва воля и решителност, но
не разплита Гордиевия възел
А легендата разказва, че само разплитането гарантира дълго владеене. Разсичането е мимолетен акт. Затова и когато великият мой съименник Александър е разсекъл Гордиевият възел нищо не е владял дълго. Само се е поразходил по света, но нищо трайно не е завладял. Независимо, че днес в съседна Р Македония има „македонисти”, които търсят корените на „македонската нация” чак в далечен Пакистан. Понеже „техният” Санде – Александър Македонски, бил стигнал чак дотам. И там войниците му си били хвърлили семето, докато самият Александър Велики май е предпочитал повнече мъжките ласки. Безброй легенди могат да си разказват народите. Но заради легенди – еврейски или арабски, не трябва повече да загиват хора. А те продължават да загиват. Защото към това ги
тласкат безумни политици
Решението на Доналд Тръмп е симпатично. Но хора ще загиват заради него. А това го прави трагично. Политика с емоции не се прави. Разумът е този, който трябва да води държавните дела. Затова и са прави онези анализатори, които прогнозират, че решението на Тръмп ще доведе до ескалация на антихуманните действия в района на Близкия изток, а и не само в него. Реално, а не показно, е безпокойството, което изразиха редица европейски държавници. Прави са и онези, които смятат, че решението на Тръмп ще измести, съзнателно или не, фокуса на световното внимание от руската агресия срещу независима Украйна и ще даде коз в ръцете на „владетеля” на Кремъл да играе ролята на „посредник миролюбец”, който отново трябва да бъде избран за президент, поради „сложното международно положение”. „Посредник миролюбец, при положение, че същността му е на „агресор военолюбец”.
Тепърва ще се лее кръв и ще се пишат анализи. Впрочем Доналд Тръмп не отрича, а потвърждава правото на палестинците на самостоятелна държава. И те вместо да организират „ден на гнева”, да размахват автомати, да хвърлят ракети и гранати, трябва да започнат да я изграждат тази своя държава – културно и цивилизовано. И да вземат пример от Израел като най-близка демократична държава. И ако са съвременни хора Йерусалим не им е нужен, както и на самите израелци не би трябвало да е нужен като столица.
Йерусалим е нужен на света – за да има памет, а не за да могат евреи и араби да си мерят „величието”. Затова и американският президент ще бъде обвиняван , че е разровил отново жарта и огънят ще пламне. Но в словото си той заяви, че световните предизвикателства трябва да се погледнат „с отворени очи и свежа мисъл”, а не да се повтарят „едни и същи грешни стратегии от миналото”. " Старите предизвикателства – заяви Доналд Тръмп, изискват нов подход”. И веднага след тези си думи приложи най-старият известен на света подход – по-силният получава, по-слабият – отстъпва. И конфронтацията между тях продължава. Затова и ще повторя моята теза: Йерусалим е свещен град и такъв трябва да си остане. Свещени градове столици не стават.